[Sciaia]

Първоначално написано от Sofie

Проблемът е обаче, че при нас има моменти, в които щеш не щеш трябва да откажеш работата, просто защото 24 часа в денонощието са ти недостатъчни да приключиш за точно определения ден и точно определения час, в които трябва да предадеш проекта си. Последните месец- два отивах рано сутрин в прашната ни зала и се прибирах вечерта с последния възможен градски транспорт всеки божи ден, няма значение събота ли е или неделя, делник ли е или празник, или пък времето навън е страхотно и познатите ти настояват да идеш с тях на грил. И щях здравата да закъсам, ако не бяха родителите ми да ми помогнат.. Иначе се радвам за твоя успех! благодаря ти, че успяваш да ми вдъхнеш малко повече кураж!...

Аз уча във Гренобъл, Франция, също архитектура и наистина съм по цял ден в университета и непрекъснато имам някакви неща за предаване, по които да работя. Миналата учебна година (2006-2007) ми се налагаше да се издържам сама и да работя всяка вечер и съответно нощем да чертая. Просто това беше една от най-кошмарните години в живота ми. В края на годината бях физически и психически една развалина. Направо започвам сериозно да се замислям дали си заслужават всички тези жертви и все още не мога да открия отговор

[Sciaia]

Първоначално написано от katie

Не искам да се хваля. Доволна съм. Сбъднах си мечтите.

Много се радвам за теб, Кати, прекрасно е това, че си успяла да постигнеш това, което си искала и жертвите ти не са били безрезултатни. При мен все още не е така и може би това ме кара понякога са се чувстван много отчаяна.

[Sofie]

Първоначално написано от Sciaia

... В края на годината бях физически и психически една развалина. Направо започвам сериозно да се замислям дали си заслужават всички тези жертви и все още не мога да открия отговор

Sciaia, и аз съм имала много моменти, в които съм се питала заслужава ли си изобщо целият този физически и психически тормоз и неведнъж съм се чудила какво изобщо щеше да стане, ако не се бях захващала с архитектурата, дори ми се е искало да зарежа всичко понякога просто така. Спираше ме преди всичко мисълта колко много усилия и нерви съм вложила през цялото това време, за да стигна дотук, как ако зарежа всичко ще трябва да започвам пак отначало, което ще ми коства не по малък психически тормоз, не на последно място и мисълта за родителите ми, които са вложили всичко в мен и към които се чувствам задължена, макар че биха ме разбрали, ако имам проблем. Но това, което най- много ме спираше, беше надеждата, защото виждах и все още виждам хора, които завършват, хора не по- различни и по- добри от мен. Поне при нас единици са тези, които ги изхвърлиха заради изпити, просто не завършват тези, които се отказват. Така че ще има резултат, бъди сигурна!

[Nelina_02]

Първоначално написано от Sofie

Sciaia, и аз съм имала много моменти, в които съм се питала заслужава ли си

Заслужава си цялото усилие и жертви, я вижте какво става в Dubai, какви чудеса правят там, направо ми спира дъха от новаторските идеи и оригинален дезайн .
Ще чакаме някоя наша красива и талантлива българска архитектка да се прочуе.и не само това, аз съм в сферата на строителството и ще ви кажа, че архитектите дори в бг са едни от най - заможните хора, така че, като отговор на всичките ви лишения, материалното удоволетворение, което можете да направите с развитие на кариерата ви също си струва умората, отчаянието и недоспиването.

Пожелавам успех на всички

[OrangeSunset]

Първоначално написано от apoklistika

Аз за 5 години съм ходила само веднъж на български купон.. не можах да си се представя на нивото на сънародниците ми, седнала на земята в мазето, с бира в едната ръка и с пластмасова чашка с водка в другата и ядяща чипс от пакетчето пред мен...

Е тва е велико. Винаги съм харесвал такива изискани, изучени мадами, не можещи да се представят на нивото на сънародниците си, които според техните изразни средства са поне с три ръце - една за водка, една за бира и една за чипс.

[apoklistika]

Сънародниците ми, дето висят по мазетата и се упражняват поне 2-3 пъти седмично в сложното съчетание на тези три действия, са ги овладяли до перфектност и със скромните две ръце така, все едно имат три
Радвам се за теб, че харесваш изискани и изучени мадами. Щеше да е жалко, ако предпочиташ такива от мазето

[bruto]

Аз съм в Канада(Монтреал).Има ли и други във форума които живеят в Канада.

[alfa]

OrangeSunset, незнаеш ли, че на изисканите дами им подават всичко.
Може и в мазе да е, ама поне не пият, нали са изискани, мазетата, тези места скрити от хорски погледи не са за пиене, НЕ...

[Yana516]

сърдечен привет на всички

Аз също сам нова във форима ,но мога да кажа че сам щастлива да го прочитам и да контактувам,това както винаги става случайно..но сега редовно си сядам да поразгледам какви новости има в България.
Аз живея в Итали (Одерзо)по-точно на 30 кл.от Венеця и сам от 15 години тук но сам с половинката от 10 гогини и мога да кажа че не е никак лосчо самоче при мен нямо много Българи и затова си контактувам с вас и ако ми пишете или ме питате с радост ще ви отговарям
Казвам се Марияна и ако някои иска да види къде сам може да види в www.vecchiomulino.net
Добра и спорна вечер

[narrotor]

Искам само да знам, понеже си наблиско до Венеция, вали ли много там? И изощо как е времето там горещо, студено..?