#11
|
||||
|
||||
мхм, ама това изживяване така или иначе рано или късно води до изневяра, за това аз го слагам в тази графа
__________________
nothing to die for = nothing to live for |
#12
|
||||
|
||||
Ще доразвия теорията на Lullaby, защото една от причините е обвързване с брак и деца на възраст, в която още не знаеш какво искаш. Когато сме на 20 все още се лутаме и нямаме конкретни представи за партньор в по-широк смисъл на думата. Събуждаме се на 30 и виждаме до себе си човек, който не би ни заинтересувал ако го срещнем сега. В една връзка трябва да има взаимност във всяко едно отношение. Не бива да разглеждаме нещата едностранно (само с пропилите се мъже). По-скоро пропиването е следствие от някакъв проблем/и (не винаги разбира се).
Друго мое наблюдение е, че самата институция брак може да развали отношенията. Има някакъв момент на ниво психика след като се подпишеш и зае*аваш всичко, защото ти е един вид в кърпа вързано. |
#13
|
||||
|
||||
Формално погледнато си 99 процента там,където са и моите виждания.Съществуват и други аспекти все пак.Някой хора виждат себеосъществяването си в брака.Търсят неща да постигнат там и тези неща са им важни.Но дори и такива хора се нуждаят от взаимност за да изградят хармония.А бракът се прави от двама.Поне в Европа.
__________________
[url=http://www.youtube.com/watch?v=qUMwYx4WEKs] [color=blue]Komm schlie |
#14
|
||||
|
||||
О, да. Аз умишлено не конкретизирах. субективни причини за разпадането на един брак, колкото щеш. Простичките неща са много важни, а ние ги забравяме.
|
#15
|
||||
|
||||
Когато си на 20- 22 и си омаян от перспективата /в положителния смисъл/ да се обвържеш и споделиш живота си с друг човек,често живееш в бъдеще време.Струва ти се че имаш достатъчно сили,би приел всякакви промени у другия и би живял с тях просто защото го обичаш.Тогава си казваш- е ще поема този риск,искам точно това. Някак си човек вижда пред себе си едно ново поле на изява ,свят на възрастни самостоятелни хора,авторитети, където да изяви себе си. Но нещата в брака са предимно отговорности и взаимност.Личните амбиции и желания не се припокриват напълно с възможностите ,които има при едно обвързване.В този смисъл исках да кажа че е драматичен момента в който осъзнаеш това твърде късно.
__________________
[url=http://www.youtube.com/watch?v=qUMwYx4WEKs] [color=blue]Komm schlie |
#16
|
||||
|
||||
Основната причина е, желанието у всеки човек да бъде ЩАСТЛИВ!
Човекът е процес, не е завършено същество, било то на 20, 40 или 60. Всички ние се променяме непрекъснато, през целия си живот, половинките ни също. И тези промени често водят до чувството за неудовлетвореност, за празнота. Хората започват да се чудят защо бракът им не върви? защо не е вече същото? да се питат къде грашат? какво се е променило? Отговорът е - ние, ние сме се променили, и оттам и взаимоотношенията, и връзката ни. И тъй като съвременният човек все по-рядко е склонен на компромиси, към настъпилите промени, идва разводът. И добре, че разведените вече не се смятат за безпътни и пропаднали хора, защото това всъщност е била основната причина за редките разводи преди - страхът да не бъдеш дамгосан, отхвърлен от обществото. А иначе всеки ако се замисли, със сигурност ще се сети за не една или две брачни двойки, било то роднини, близки или просто съседи, които са имали ужасни взаимоотношения, но са останали заедно докато смъртта ги раздели, заради този страх. Ужасно ми звучи тази фраза "Докато смъртта ни раздели!" Би трябвало да бъде "Докато сме щастливи заедно!" Защото аз знам, че се променям всеки ден, всеки час дори, и на никого не мога да обещая вечност, вечност в любовта, вечност в чувствата, или да съм вечно Аз, една и съща. Както и никой не може (и не трябва) на мен да обещава нещо подобно. А между брака и вечността се слага равенство. Но нищо не е вечно.... Раждаме се сами, умираме сами, а дали ще изживеем живота си по двойки и колко двойки ще са това, зависи единствено от желанието у всеки да търси и намери своето Щастие. И то така, че да не наранява хората около себе си. Ще си позволя да перифразирам една мисъл на Фриц Пърлс, използвана от Х. Букай в една от книгите му: " Аз съм Аз. Ти си Ти. И ако случайно Ти и Аз се срещнем, и бъдем щастливи заедно, ще е прекрасно. А ако се разминем, нищо не може да се направи." А изневерите, алкохола........те са следствие от промените, които настъпват във всеки от нас. И тези промени са непредвидими и често неуправляеми. Много ми е смешно, като чуя, че еди-кой-си не бил се наживял и затова бракът му се разпаднал. Как може човек да се наживее, по дяволите???? освен ако не е жив труп! Просто на една определена възраст промените настъпващи у нас, забавят ритъма си, но коя е тази възраст? За едни е на 30, за други на 40, за трети 50, а за четвърти - НИКОГА. Значи ли че те трябва да живеят в самота, защото не спират да се променят, или не са се "наживяли"?! За дълъг брачен живот е необходимо (според мен): 1. и двамата да се променят с едно и също темпо, и в една и съща посока или 2. много компромиси и от двете страни а в най-лошия вариант 3. безкрайни компромиси поне от едната страна, но това ще бъде една много нещастна двойка. Лично аз не виждам нищо драматично в развода, стига той да е цивилизован. За мен драма е, двама души да бъдат заедно нещастни, или нещастни заедно... Стана дълго, но просто доразвих тезата на Лили и Добро момче |
#17
|
||||
|
||||
емико, удоволствие ми беше да ти прочета становището по въпросТа
__________________
nothing to die for = nothing to live for |
#18
|
||||
|
||||
С удоволствие ви прочетох всичките, но не мога да изкажа мнение по въпроса, защото не съм сключвала брак и нямам желание за момента, не мисля, че ще ме направи по-щастлива
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie Последно редактирано от Decu : 18th July 2011 на 19:04 |
#19
|
||||
|
||||
Еми, Браво! Много хубаво си защити мнението.
__________________
Песен За Животните |
#20
|
||||
|
||||
Цитирай:
Цитирай:
радвам се че някой ме цитира в положителна светлина! |
|
|