[lily.ana]

Аз сега ще си изпрося боя... не виждам причина да очакваме някой да ни плаща сметките. Разбира се ако много настояват няма да се бия с тях да си платя мойта част, но не мисля че трябва да очакваме да ни плащат сметките.

[ЛИСКУ]

Първоначално написано от lily.ana

Аз сега ще си изпрося боя... не виждам причина да очакваме някой да ни плаща сметките. Разбира се ако много настояват няма да се бия с тях да си платя мойта част, но не мисля че трябва да очакваме да ни плащат сметките.

Има резон тук. Явно съм малко феминистка.
Иначе с нищо няма да се различим от проститутките.
И все пак трудно е да се обобщи. Зависи от индивидуалната ситуация, какъв е мъжът, каква е жената, какви са отношенията.
Понякога просто етикецията налага мъжът да плати, в друга ситуация няма лошо жената да се изяви и да се покаже независима. Мноооу зависи.

[Нелка]

Първоначално написано от lily.ana

Аз сега ще си изпрося боя... не виждам причина да очакваме някой да ни плаща сметките. Разбира се ако много настояват няма да се бия с тях да си платя мойта част, но не мисля че трябва да очакваме да ни плащат сметките.

Ауууу, пак се забърках тука в едни минирани територии..
Аз колкото сметки на гаджета съм платила... аз съм за бой!

Парите нямат нищо общо. Всичко е в отношението, възпитанието, кавалерството.. От време оно мъжкият осигурява прехраната, а женската си гледа семейството. В тези еманципирани времена(повръщ, повръщ), мъжът бавно, но сигурно се превръща в нацупена лигла, която очаква и чорапите му да са изпрани, и яденето сготвено, и децата приспани, а ако по цял ден лежи на дивана и жена му работи... ей, живот ще е!

Пак повтарям - никога не съм разчитала финансово на мъж, различен от баща ми (по-скоро обратното), и не ми е за парите - просто мъжът престава да е мъж и на мен ми се убива всякакво сексуално желание.
Парите се вадят, ама цял живот на вибратори не върви.. Простете, че съм толкова бейсик...

[lily.ana]

Не бе Нелс, няма никви минирани територии хехе. Аз разсъждавах само. Това е моето мнение и виждам резон и в твоето

[not_sweety]

E, нали... еманципация? Равноправие, и какво още беше...?
Да не говорим, че в някои неща, направо си разменихме ролите. Сега, ние ви говорим за любов, а вие искате- само да ни *бете.
Всъщност, аз най- много се забавлявам- от жени, избирателно прилагащи еманципацията. Такива, демонстриращи сила и независимост... но само в позитивите. А негативите, отговорностите... прехвърлят винаги на нас. Заедно с плащанията.
Като в онова клише. Победите имат много родители, загубите- само бащи.
Не, не се оплаквам. Мисля, че това е основната разлика между нас. Носенето на отговорността. Нас, така ни възпитавате (вие). Да си плащаме- за всичко. Да опростяваме нещата (с риск, за вас, да изглеждаме прости). Да ги свеждаме до черно и бяло, и да вземаме решения. С всички възможни последствия от тях.
Правите ни черно- бели. А после ни обвинявате, че не разбираме вашия свят от цветове и нюанси.
Става ми смешно, и когато видя как жените дефинират понятието "мъж". Представите ви за такъв са толкова абсурдни понякога- толкова противоречащи си. Взаимно изключващи се.
Сещам се и за един разговор- с единствената ми жена- приятел. На чието рамо плачех винаги- след поредното разочарование... "Защо тя прави това? Какво иска от мен?" И отговорът... "Не се и опитвай да ни разбираш. Няма смисъл. Ние самите не знаем- какво искаме." И беше права. Безмислено е- да бъдем такива, каквито вие искате и очаквате. Защото в момента, в който ни опитомите... ви омръзваме. Още едно клише- "Жените обичат тези, които ги пренебрегват. И пренебрегват тези, които ги обичат." Разпространено е мнението, че жените в болшинството си, обичат тези, които им плащат сметките. Дори да ги пренебрегват.
Но е факт, че от моите приятели и познати, с най- голяма популярност сред жените са точно тези, които се отнасят с тях, като с боклуци. А повечето от въпросните пичове, нямат пари. Имат... дадености- визия, физика. И на повечето... жени им плащат сметките.
Пиша всичко това, защото тази тема сме я дискутирали много с тях- "Как трябва да се отнасяш с жените?" Да бъдеш нежен, романтичен, галантен... мухльо. Или суров, твърд, решителен... животно.
Истината е... че не можем да поставяме под общ знаменател. Както мъжете, така и жените. И не можем да искаме- да се харесаме на всички. Това, да се променяш заради някого, или да очакваш, някой да се промени заради теб, е кауза пердута.
Нали в това е цялата идея. Да намериш някой, който да те приеме- такъв, какъвто си. С всичките ти положителни и отрицателни страни. С минимум компромиси.
Не знам... какво ви впечатлява толкова това плащане... Сещам се и за един познат, който заведе една манИкенка на екскурзия в Париж... само, за да може да и каже след това (на публично място)... "К'во се правиш на принцеса, ма? Нали тъ *бах в гъза." А на нас каза, че целта- оправдавала средствата.
Аз, отдавна съм се отказал- да доказвам каквото и да било. Да впечатлявам някого. То, една жена, ако сама не вижда нещо в теб... Е, лошото е, ако те гледа- през портфейла ти... Но хубавото тогава е, че ти, можеш да я видиш- през етикета с цената и.
Преди време ми се обади една позната, че е в София. И на всяка цена трябва да се видим. Обясних и, че не ми е до излизания. Проблеми, глупости... няма работа, няма пари... А тя- "Само за по едно кафе. Ще те разсея малко." О.К. Излизаме. Оказва се, обаче, че е гладна. Но наблизо има много хубав ресторант... О.К. Отиваме, сядаме, поръчва... Аз през цялото време се чудя- дали ще ми стигнат парите- да платя шибаната сметка. А и казах, когато се чухме, че съм я закъсал финансово. Пита ме- "Къде си? Струва ми се, че не си тук в момента." А аз мисля- на кой да се обадя- да ми донесе пари... Свършваме, носят сметката... въздъхвам с облекчение- парите ми стигат точно за сметката с бакшиша. Всичките ми пари. Последните. Тя предлага да плати, или да си разделим сметката. Отказвам, естествено. Не позволявам на друга жена, освен майка ми, да ми плаща. И това- с половината, не го разбирам. А моята позната ме пита- къде ще ходим сега? "Кажи ми- докъде да те изпратя. Аз се прибирам. Уморен съм."
И си мисля... "Нали не очакваш, че ще дойда с теб в хотела ти? В момента съм зает. Трябва да мисля- какво ще папкам утре. 'Щото с тези пари трябваше да изкарам цялата седмица."
Мислите, че съм дребнав? През патето ми е. Мразя хора, които нямат елементарно усещане- за другия.
Чели ли сте "Обедът" от Моъм? Моъм, определено... познава хората.

[резервна модераторка]

Първоначално написано от Nells

Отиваме на касата, жената казва цената на билетите - онзи стои зад мен с ръце в джобовете и гледа тавана... Вадя за мен и го питам: "Имаш ли кеш?" , той, абсолютно неадекватен, все едно сега го буди някой от сън: "Ми не".... Вадя карта и плащам. Отивам до ВЦ-то, връщам се - онзи си купил шоколади, вафли, коли, пуканки.. нагъва и ушите му плющят..

В случая ти също си се изложила.Трябвало е да си платиш само своя билет.Той, като няма пари в брой, ще има също карта.Ти не си длъжна да му плащаш билета при все, че той те е канил на всичкото отгоре.Не би трябвало дори да имаш скрупули да му го кажеш в прав текст.

И като си го видяла с пуканките и т.н., е трябвало да му кажеш нарочно "Благодаря, че ми купи нещо за пиене!".

[emiko]

Плаща инициатора на срещата, а в 99% от случаите това е мъжа

[LUCKY Dancing Queen]

Сърби ме да изплюя едно камъче... Как известно време се мъкнех с фитка на известен политик, и как платих в 120% от случаите...

[emiko]

Ти си се мъкнал с нея, не тя с теб

[LUCKY Dancing Queen]

Аз се мъкнах с нея,защото имаше гърди с разгърната площ малко над тази на Александровска болница. За политика се носеше слух че през годините на реприсията в определени среди бил известен като Наско Леличката.