[Mirami]

Надявам се преди да бъда разкритикувана, да предизвикам размисъл в някои хора.
Парите могат да бъдат разглеждани по два коренно различни начина: първо, като средство за постигане на вътрешно развитие и достигане на щастие и второ, като самоцел, където животът на един човек се определя като успешен на базата на неговата способност да печели пари.
Днес културата на обществото разглежда парите като самоцел, това може да се види навсякъде, като се започне от идеите, които се втълпяват на децата още от родителите и училището. Представата за един успял човек днес се измерва с количеството пари, които изкарва, ето защо скъпата кола, марковите дрехи, голямата къща, положението в службата, са "признак" на способности. Егоизмът е издигнат на пиедестал, няма значение дали някой наранява, унизява или използва другите, за да прави пари. Важното е да ги има... Много хора чувстват задоволство и гордост, защото притежават това или онова, парадират с парите си, имат невероятното самочувствие, че са по-силни, по-умни и по-заслужили от другите, когато всъщност всичките им "способности" са посветени на една-единствена цел: парите. При тях липсва познанието за самите себе си, за хората по принцип и за основните човешки права, които потъпкват с готовност в името на своето благополучие. Обикновено тези хора се опитват да прикриват собствения си егоизъм, давайки си вид на добри, чувствителни и отзивчиви личности, но ако се вгледате по-внимателно в тях, ще видите под повърхността на този "алтруизъм" съвсем други качества. Позволявам си да говоря по този начин, защото зная много добре какво и как мислят и чувстват тези хора, тъй като аз самата съм живяла по този начин в продължение на дълги години. Няма да описвам "постиженията" си, но мога да ви уверя, че са достатъчно.
Един ден се събудих и си дадох сметка, че в усилията си да изкарвам пари, съм забравила какво означават човешките отношения. Оценявах хората чрез парите, които печелеха и чрез тяхното социално положение, нямах време да се срещам с приятелите си, да се обаждам на роднините си и дори да прочета една книга (а книгите са моята най-голяма страст), защото бях винаги заета... Разбира се, мислех, че съм щастлива. Но не бях, и чак днес осъзнавам това: постоянно бях подложена на стрес, заспивах трудно, бях нервна и ядосана постоянно, изисквах от себе си и от другите да следват единствено принципите за "ефективност", считах, че който е беден, е заслужил бедността си, защото е неспособен и мързелив, бях изпълнена с неприязън към тези, които си губеха времето в шляене, както определях всичко, от което не се изкарват пари. Заради този си опит мога да кажа, че много добре зная как разсъждават и даже какво чувстват тези, които са приели това кредо.
Относно мисленето ми днес. Ако човек намери сили да признае истината пред самия себе си, то той може да се освободи от формулата "печеленето на пари е самоцел". Това е много трудна крачка. Ако една моя приятелка не ми беше казала как ме вижда и в какво съм се превърнала, може би никога нямаше да се замисля (в крайна сметка, идеята, че успелият човек е този, който печели, ни се набива в главите всеки ден от телевизията, вестниците и т.н.).
Когато осъзнаеш, че всъщност парите са само средство, за да можеш да живееш, тогава изведнъж се променят и нуждите ти. Тогава спираш да желаеш най-новия телефон, най-новата кола, най-модерните дрехи, просто започваш да живееш, да мислиш, да се развиваш и чувството за щастие става осезаемо. Спираш и да се чувстваш нещастен, когато не притежаваш най-модерната вещ. Това е и целта на рекламите и модата: да се чувстваш нещастен и да желаеш всеки ден нещо ново, което всъщност изобщо не ти е нужно.
Ще добавя още нещо: не считам, че хората, които живеят в бедност и не могат да си позволят да си платят сметките, биха могли да направят подобна крачка. В този смисъл съм съгласна с тезата, че бедността е порок, тя принуждава да се борим единствено за оцеляването си. Не считам също така, че бедността е заслужена заради мързел или неспособност. Според мен тя съществува по вина на консуматорството и богатството. Тоест по вина на тези, които са превърнали парите в самоцел. Тези, които живеят по начина, по който съм живяла толкова години. Аз също нося вина за бедността на този свят. И всеки, който днес не работи само за едната прехрана, а се е превърнал в консуматор, е също толкова виновен. Ето защо тези мои мисли не са обърнати към бедните хора, а към тези, които са достигнали достатъчно добри условия на живот и са длъжни, според мен, да се спрат за момент и да погледнат критически към себе си.

[ледено_sЪrце]

Както си казала ,парите са ни необходими ,за да живеем.
Но освен за основните нужди, аз бих искала да съм добре материално заради няколко други причини- все пак не винаги можеш сам да усъвършенстваш себе си, за някои умения се изискват уроци, курсове- бих искала да си позволя спокойно луксът да имам разнообразни занимания и спорт, второто безценно преимущество на богатите хора е възможността да пътуват- не,че и без пари ,само с минимална сума за гориво ,не сме пътували до забрава... ,но е друго да си спокоен в това отношение... ,а третото ,но много важно за мен, за което от малка си мечтая ,е да мога да правя подаръци на любимите хора, да ги радвам...иска ми се винаги ,когато видя нещо красиво ,да имам възможност да го купя за мой близък или приятел..., разбира се, за това също понякога не са нужни пари...като дете какви ли не подаръци съм измисляла на родителите си...
Това в общи линии е щастието, за което биха допринесли парите за мен...на този етап.

[apoklistika]

Първоначално написано от strangenick2

Парите могат да бъдат разглеждани по два коренно различни начина: първо, като средство за постигане на вътрешно развитие и достигане на щастие

Разгеле, започваме май да говорим на един и същ език От много време това казвам, няколко пъти и в прав текст го казах, като в един от споровете ни ти обяснявах, че на мен са ми нужни пари, за да развивам например нещо, който ме прави щастлива, ама ти прати нещата в трета посока, като тръгна да ми обясняваш, че аз дори не знам любов кво е
За второто- не познавам такива хора. Не мисля и че има. Дори и така да изглежда, обикновено печеленето на пари не е самоцел, а заради нещо. Не е задължително обаче всички да го знаят.

[Мариса]

Все едно чета себе си,разтърках очи и си казаха,значи не съм била сама
Много се разчувствах,повярвай ми минах през това,което и ти.
Неможех да спя....
преди 2 години ...станах от леглото и си каза,какво правя,в какво се превърнах в стремежа си да имам толкова пари,които незнам какво да правя,огледах се и видях,че до мене няма никой,защото мъжете се дразнят от такива кучки с пари...имах много мъже,всеки,който си поисках...имах дрехите,които искам,имах храната,която ми се ядеше си я купувах...в един момент толкова задоволена се почувствах,че се отвратих от себе си,плачех и незнаех какво д аправя.
Започнах лека полека да се виждам с приятелите,които бях забравила.Срещнах мъжа на живота си,този човек ме промени
Със силата на волята си,излязох да видя деня,започнах д аподарявам дрехи и неща,които ми бяха ненужни.вече вещите нямат никаква стойностз а мен.предпочитам да направя скъпи подаръци на хората,които заслужават,но немогат да имат...не,за да ги впечатля или купя.А защото изпитвах бясна нужда да им покажа колко много са ми липсвали и колко много ги обичам.
Сега единствения човек,който съм мечтала да се появи в живота ми е с мен и съм най-щастливата личност на земята.Ще дам всичко,за да му докажа,че аз не съм онази кучка с парите...
Любовта осмисли живота ми,обезцени парите и ми отвори съзнанието за едно ново начало.

[pifco]

до тук върви добре
за какво ми трябват пари:
за да се храня
за да сеоблека
за да си оправя зъбите
за да мога да се покажа с приятели
за да иам дъщеря ми да завърщи
за да мога да обикалям света когато и където искам

за какво не ми трябват:
не искам повече от горепосоченото
не искам да се развивам до степен в която да не помня кога е сутрин и вечер
не искам да се развивам така ,че от развитие да унищожа света ,както се отитват много гении,правейки бомби ,опити ,отнасяйки приридата ,не искам да се клоноираме и тем подобни

[MILI]

Първоначално написано от apoklistika

За второто- не познавам такива хора. Не мисля и че има. Дори и така да изглежда, обикновено печеленето на пари не е самоцел, а заради нещо. Не е задължително обаче всички да го знаят.

Или това "заради нещо" всъщност е оправданието на този човек. Всички са започнали заради нещо и сигурно са успели заради нещо. Но чак след това идва моментът,при който печеленето на пари се е превърнало в самоцел.И ставаш човека, който описва Стрейнж.Имаш цел,постигаш целта си, и след това осъзнаваш,че това е била най-глупавата ти цел,защото пак си неудовлетворен.

[apoklistika]

Ами не знам, факт е- не съм срещала и не познавам хора, на които печеленето на пари им е самоцел или в последствие е станало такова. Дори смея да твърдя, че е много трудно, да не кажа невъзможно да печелиш пари просто ей тъй без цел.
А това

Имаш цел,постигаш целта си, и след това осъзнаваш,че това е била най-глупавата ти цел,защото пак си неудовлетворен

е нещо съвсем нормално. Ако хората се задоволяваха с първата си постигната цел и спираха дотам, може би отдавна нямаше да съществуваме въобще

[The Shadow]

Първоначално написано от apoklistika

Ами не знам, факт е- не съм срещала и не познавам хора, на които печеленето на пари им е самоцел или в последствие е станало такова. Дори смея да твърдя, че е много трудно, да не кажа невъзможно да печелиш пари просто ей тъй без цел.
А това

е нещо съвсем нормално. Ако хората се задоволяваха с първата си постигната цел и спираха дотам, може би отдавна нямаше да съществуваме въобще

[barrуwhite]

образно казано Стрейнж след първия абзац си разбрала основите на философията на Буда
Ключовата дума е баланс, въпреки елементарната постройка на ценностната система на много хора да им позволява да се чувстват напълно щастливи при... така да го кажем много по-прости условия * без да е необходим баланс * в квото и да е
Парите са дотолкова важни, доколкото човек може да се усети финансово независим. Не купуват щастие, но достигането на точно тази независимост е база за развитие в други отношения / потребности / незадоволености, и който няма такива потребности и незадоволености си свирка и накрая като тегли чертата пак е доволен

[zve]

Първоначално написано от ледено_sЪrце

Както си казала ,парите са ни необходими ,за да живеем.
Но освен за основните нужди, аз бих искала да съм добре материално заради няколко други причини- все пак не винаги можеш сам да усъвършенстваш себе си, за някои умения се изискват уроци, курсове- бих искала да си позволя спокойно луксът да имам разнообразни занимания и спорт, второто безценно преимущество на богатите хора е възможността да пътуват- не,че и без пари ,само с минимална сума за гориво ,не сме пътували до забрава... ,но е друго да си спокоен в това отношение... ,а третото ,но много важно за мен, за което от малка си мечтая ,е да мога да правя подаръци на любимите хора, да ги радвам...иска ми се винаги ,когато видя нещо красиво ,да имам възможност да го купя за мой близък или приятел..., разбира се, за това също понякога не са нужни пари...като дете какви ли не подаръци съм измисляла на родителите си...
Това в общи линии е щастието, за което биха допринесли парите за мен...на този етап.