[AMAZON]

99 причини да остана в България.

1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.
4. Държа да умра от рак на четиридесет години.
5. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
6. Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.
7. Обичм да не ми плащат социалните осигуровки.
8. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
9. Кефя се когато сметката на телефона ми е по-голиама от заплатата ми.
10. Умирам си от кеф цяла година да събирм пари за GSM втора употреба от Германия – почти като нов ...
11. ....и после да ме е страх да говоря по него, защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена.
12. Държа съседите ми да са олигофрени.
13. Искам всяка седмица да се караме кои се е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката.
14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
15. Панелните гарсониери ме кефът.
16. Дупките по пътищата са супер.
17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
18. Обичам като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си.
19. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.
20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за еди-какво си.
21. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание.
22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купувт нови Мерцедеси
23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли.
24. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.
25. Обичм да плащам такса смет колкото две пенсии на баба ми и после пак да ходя из боклука.
26. Луд съм от щастие когато се забавя с 0,14 минути да си платя тока и ме резнат веднага.
27. После след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат.
28. А наи-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по дест години.
29. Радвам се когато мургав контролюр в градския транспорт ми дава билетче шеста употреба
30. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не се плащат билетчетата защото са братчеди с контрольора от шесто коляно.
31. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години…
32. …после да ми я откраднат на втория ден.
33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.
34. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес.
35. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.
36. Най-хубаво ми е когато после корумпирани ченгета ми се обаждат да искат “награда” за нея за да ми я върнат.
37. Харесват ми подкупните ченгета – те са гот!
38. Харесват ми подкупните митничари – браво юнаци!
39. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.
40. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
41. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
42. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
43. Обичам попфолк.
44. Искам да си купувам дрехи втора употреба – на килограм.
45. Искам да имам хладилник втора употреба.
46. Искам и пералня втора употреба.
47. Искам и климатик втира употреба.
48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината ...
49. ...кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.
50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.
51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева.
52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.
54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в “родната казарма” защото някои се е гаврил с тях.
55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия
56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките, защото немогат да си купят лекарствата.
57. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.
58. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина...
59. ...и най-накря ми предложат такава за десет лева от личният им запас.
60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
62. Обичам да ме лъжат на пазара.
63. Обичам да ме лъжат навсякъде.
64. Харесва ми че в България думата “Педераст” звучи гордо.
65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна след като не съм имал вода от четири дена защото живея на 13 етаж.
66. Обичам да гледам тъпа телевизия.
67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като “Разбиване” и “Първична сила”
68. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден.
69. Обичам да слушам тъпо радио.
70. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
71. Обичам тъпите вестници.
72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
73. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
75. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
78. Радват ме бездомните деца по улицата ...
79. ...и те са щастливи когато намерят малко пари да си купят лепило.
80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно сфястно заведение където да ида да пия едно кафе.
81. Обичм кафето да ми е втора цетка с бъркалка втора употреба.
82. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.
84. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
86. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли
90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
93. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.
94. Радвам се като някакъв изрусен, детствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:”Скъпи, обичам те!” Или нещо подобно.
95. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
96. Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.
97. Защото умирам комплексари да ме третират като роб/иня.
98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
99. Защото много обичам екстремния спорт - "разходка по планините" и т.н.

[AMAZON]

Дремя пред телевизора в студената ми квартира в София, България, пуша и се опитвам да се радвам на живота си на човек от 21 век. Пуша и не мисля. Не мисля, защото вече не виждам смисъл. Колкото до душата ми, тя е някъде в мен, но не и обръщам особено внимание, защото настава хаос. Тя се опитва да повдига глас от време на време. “Писна ми от всичко. Писна ми от България.”

Писна ми от България, където слънцето не може да проникне в стаята ми и да ме стопли, защото парното е спряно. Където отивайки в магазина за кренвирши се зареждам предварително с търпение за да издържа на простотиите на продавачката. Където имам един куп приятели, с които уж ми е добре, но после знам, че коментират зад гърба ми какво и как. Където “Биг Брадър” се превръща в телевизионна мания, хората неусетно започват да копират “новите” звезди, а Слави Трифонов е “най-великият водещ на света”, който ни казва как да дишаме, как да мислим и т.н. И където се страхувам, че Слави Трифонов ако поиска ще стане премиер още утре. Не искам в България, където, за да ми сменят пред лява полуоска на колата трябва да почерпя техника, началника на смяната и още един куп хора. Където задължително трябва да дам нещо да се почерпи полицая и колегата му, понеже са ме спряли без да съм в нарушение. Рискувам в противен случай да си “имам неприятности”, защото не са казали, не са ги направили. Не искам в България, където ме гледат с презрение, ако поискам касова бележка. Студено ми е през зимата, но се справям някак. Настъпвайки поредното кучешко лайно на улицата мигом изтръпвам, осъзнавайки, че 21 век не е дошъл все още в тази географска ширина. Душата ми от доста години се хлъзга на кучешки лайна и вече крещи без глас: "Не искам в България".

Не искам в България, където приятелката ми е студентка, но не и се полага медицинско осигуряване, понеже е с една година по-голяма от допустимото. Родителите и са пенсионери и на практика няма кой да я осигурява. Където в ултра модерната нова централна автогара за да влезеш в тоалетната да се изпикаеш, първо, трябва да не ти се пикае кой знае колко, понеже има опашка от чакащи. Второ, трябва да имаш дребни, защото въпреки наплива, баба, облечена в елеченце отпреди 20-ина години все няма да развали. Трето, трябва да не си много едър като телосложение, защото, на “КПП”-то, пропускателния пункт, там, откъдето трябва да достигнеш до тоалетната, мястото е толкова тясно, че един едър човек не знам как влиза. Е, влизат хората, понеже явно имат зор. Четвърто, трябва да си на “ти” с техниката, която отваря и затваря, евентуално след теб, ако преминеш, някаква бариерка. Където децата на приятеля ми след първия учебен ден вече не бяха същите, след една седмица го извикаха в училището за разговор, понеже едното дете се сбило с еди кой си. Където детето на една позната известно време сънуваше кошмари, понеже в детската градина… еди какво си. Където постоянно им събират пари за “различни мероприятия”, за които всеки нормален човек със средно образование би могъл да си направи сметката, че трябват доста по-малко пари. Където в същата детска градина госпожите пускат чалгата от сутрин до здрач и карат децата да танцуват. Дали и моето дете, дай Боже, един ден да го имам, ще се сблъска със същите проблеми? Или може би това не са проблеми? Притеснявам се за него, въпреки че още не се е появило. И си мисля, че не искам в България. Не искам в България, където на улицата не играят деца, защото няма детски площадки. Дръзналите да се явят на улицата и да поиграят с подръчни средства, обикновено или се пребиват, падайки отнякъде или ги прегазва колата на някой, който “не е видял”, “не е разбрал”, “карал е нормално” и “не е виновен”. Кой е виновен? Опитвам се да се накарам да повярвам, че в един момент ще има някакъв ред за всичко, но пипалата на съмнението ме обхващат и не ме пускат.

Не искам в България, където децата още в детската градина научават всички песни от телевизия “Планета”, техните певци и певици, както и биографиите им. Ако не от госпожите, то от мама и тати. Или от леля. Или от баба. Или все от някой. Където децата, които имат щастието да не са в детската градина, са с майките си на разходка, която разходка е следната: майките са на кафе пред блока, а децата се опитват да се самоубият усилено на т.нар. детска площадка, където стърчат някакви соц. метални пособия негодни за употреба. От време на време майките изкряскват нещо на горките деца и после пак продължават с обсъждането на нов панталон, “Биг Брадър” или поредна серия от поредна сапунка.

Не искам в България, където децата излизат със средно образование без да имат елементарна обща култура, ценностна система и възможности за развитие. Не искам в България, по чиито улици просяците са на всеки ъгъл, безработните желаят да си останат безработни, защото им капе “все нещо от някъде”, а правителството обяснява как сме готови за Евросъюза и как всичко ще бъде наред. Без да се уточнява кога.

Не искам в България, където цветът на нацията, студентите имат една единствена мечта. Да си бият шута от България, колкото се може по-бързо щом завършат. Някои го правят и преди това. Не им издържа нервната система. За много от тях е по-добре да разнасят пици в Америка и да знаят, че утрешният им ден е осигурен и че бъдещето не е толкова лошо, понеже съвсем спокойно могат да си изградят накяква система за постигането му… Някои си вярват, че ще съберат пари и ще се върнат в България, но по принцип се разколебават много бързо. Имам един познат, който се върна преди години от Америка и слезе разплакан от самолета. Не издържал на “панелната гледка” на квартал “Дружба”.

Мисленето ни трябва да се промени. Никой няма да ни помогне в това начинание. Трябва сами да го направим. Или да чакаме да минат 40-те “Мойсееви” години…

Не искам в България, където от едно време символ за успех е секция на цялата стена, персийски килим в хола, апартамент и лека кола. Някои може да възразят, че специално това вече се е променило, но нека се разходят из апартаментите в техния блок…

Където телевизорите са на “Биг Брадър”, “Всяка неделя” = “Искрено и лично” + анти Костов, Слави Трифонов, телевизия “Планета” или сапунка.

Не искам в България.

Не искам в тази България, чиито граждани са безсилни, по-точно, явно не желаят да се справят с проблемите си, с буксуващата си икономика и двуличен морал, с корупция и т.н. Една страна чиито народ все още има за национални герои Хитър Петър, Бай Ганьо и Андрешко. И не смята да ги развенчава. Не съм далече от мисълта, че 9-ти септември ще се повтори. То някой и без това беше казал, че след монархията идвал 9-ти септември… Тъжно.

Не искам в България, чиито лидери са хора, които до преди десетина години не са знаели откъде им мирише. От задника или от чорапите. Но сами сме си ги избирали. А 40-те “Мойсееви” години са още в началото.

Не знам. Объркан съм.
Не искам в България. Просто не искам. И не мога повече така.
На 35 съм. Мисля си, стар съм вече да избягам. Трябваше да го направя преди време.

[just_a_girl]

...и колко много има още. Eто защо "искам да остана в България"

[Police MAIN]

Харесва ми че в България думата “Педераст” звучи гордо.

И още колко такива "горди" думи има !

[Renkata]

А бре ,младежо,няма нужда да копираш и пействаш всички статии от е-ва**.com! Сложи линка като си фен,пък който му се чете -да чете!

[AJ_vErsUs]

"тъпата" или "острата" БЪЛГАРИЯ.. това не е от значение. Тя е нашата родина и да кажеш, че те е срам да си БЪЛГАРИН, е все едно да кажеш, че те е срам от това кои са родителите ти! И на всеки, който седи и се почесва и се чуди кой да нахули за това, че не е достатъчно хитър като "добре облечените" ни съграждани, че да може да покара някоя чистак бърсак нова С-класа, бих пожелала да отиде в оназ пуста чужбина, дето уж било много "доста" по-добре от Б-я.., пък после да се върне и да разкаже как се чувства един човек който винаги ще си остане "просто чужденец"...

ЧЕСТИТО ЧЛЕНСТВО В ЕС НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, КОИТО ГО ОЦЕНЯВАТ!!!

[tina]

Ееееее,на мен пък ми се остава в България!Защото може да е кочина,но предпочитам да си е моята кочина отколкото нечия друга!!!Не че съм голяма родолюбка и не че не съм разочарована от липсата на много неща,но препочитам да гледам доброто пред това все да си черня пред очите,а тук в България има много други неща,с които се гордея!На когото не му изнася да върви,където иска,то си е негова работа!Но е тъпо и е смешно за всеки,който плюе мястото,където е отраснал и от където му е даден старт в живота!Каквито ще да сме по манталитет,в каквато и кочина да живеем в крайна сметка всички сме българи и сме от България!Защо трябва да се изтъкват лошите неща,когато толкова много имаме да се хвалим с историята,с природата,с успехите на спортистите и талантите ни,с топлотата в отношенията между приятелите......защото никой друг няма това,което ние имаме.Те останалите нищо,че са водещи и не знам какви си сили в света,дори нямат елементарни съседски или колегиални отношения.При тях има само студенина,свидетел съм как 5 години можеш да бъдеш колега с някого и чак на 6-тата година да разбереш,че същия човек има 3 деца Аз ли съм ненормална или какво ми е,че не разбирам това.....
Или някой може да отрече,че едни от най-големите специалисти в почти всички сфери,в почти всички страни са все българи.....Или оооо не,това е срамно да си българин и да си произлезнал от тази кочина,същата кочина,която си има 4 сезона и невероятни планини,и страхотно море и толкова умни хора,които напускат,защото някой все вика колко е лошо,но нищо не прави да го подобри като не му харесва ами тъпче ли,тъпче и боклука все е около,а не вътре в кошчето,ей така.......
Аз знам,че неволята колкото и да викам,накрая нещо като не ми изнася,сама ще се наложи да го оправя,а като не мога,поне не се оплаквам и не настройвам и другите да гледат през "черната" страна на монетата!!!!