[Babri]

И забравих да напиша че резултата е добър поне за мен :P

В крайна сметка важното е всяка от нас да се харесва,независимо от метода на поставяне,формата и размера на имплантите. И дай Боже да не ни увисват с години

[te_dda]

Първоначално написано от Babri

Тединко,аз съм изключение значи щото бях скромния размер 75Б,а сега след 3,5г моите приятелки хич не са увиснали
Сигурно е така щото сутиена е моята втора кожа,не се разделям с него дори когато спя

не четеш хич ,мила ми барбинко

[Babri]

Уффф Теди,да,пак не съм прочела

Хубу де,ама и визията я докарвам пък

[te_dda]

НАЛИ знаеш,че всички случаи имат изключения, да не говорим че присъстващите по правило винаги правят изключение

[te_dda]

В крайна сметка важното е всяка от нас да се харесва,независимо от метода на поставяне,формата и размера на имплантите. И дай Боже да не ни увисват с години Very Happy

[Galina-kaka G]

Nike_13, Next, първите дни не вие да правите нещо, а на вас трябва да ви се помага. Умората, безсилието, което се усеща от упойката, виенето на свят, силните болки по цялото тяло, следствие на отлепване на мускула, тежестта, която се усеща в гръдната област, допълнително дърпането на конците.... това са все усещания, които не трябва да се подценяват. Аз първите два-три дни дори не можех да ставам без някой да ми подаде ръка. Имах чувството, че инплантите ще изхвръкнат или конците ще се скъсат. Докато не ми махнаха конците - към 10-23 ден почти не можех да си вдигам ръцете /примерно като простирам/. Две седмици след операцията започнах да шофирам, като проблем ми беше задната скорост. Естествено, не при всички ги има тези симптоми, но май при повечето. Болките не са ужасни, но ще се чувствате некомфортно и наистина някой трябва да ви помага за децата. Особено пък, когато се налага вдигането им. Необходимо е пазене и от евентуално удряне.

[Galina-kaka G]

10-13 ден. Извинявам се за грешката.

[Galina-kaka G]

Пропуснах да отбележа, че не съм била с дренажи, тъй като д-р Заякова работи с електронен нож /нека Теда ме поправи, ако не се казва точно така/ и при опериране с него няма силно кървене.

[kiarra_81]

Babri, ако твоите 75В са били скромен размер, какво да кажа аз с моите 75АА преди операцията? Е на това му се вика липсващи гърди...

По темата - подкрепям това, което написа Galina-kaka G. Първите дни имах нужда за мен да се грижи някой, не можех да върша елементарни неща. Първия един месец не можех да си вдигам хубаво ръцете, съответно не простирах, не можех да си суша хубаво косата.... И най-важният въпрос, който притеснява Next и Nike_13 - децата. Писала съм и в друга тема, но и тук ще го напиша - аз съм с две деца, като по-малкото е на 1 година и тежи 13 кг. Бях осигурила майка ми да го гледа денонощно в продължение на 3 седмици. Едва след това се чувствах вече готова да поема грижите за него, докато голямото дете си го прибрах още след първата седмица. Когато мината тези 3 седмици, поех изцяло грижите и за малкото дете, включително вдигане, носене и т.н. То и тогава не е за предпочитане вдигането на тежко, но аз просто нямах друг вариант. Така че преценете дали ще има кой да гледа детето поне първите 2-3 седмици, по-рано няма да можете да се грижите за него.

[kiarra_81]

Първоначално написано от e_lucky

А на мен ми казаха - минимум 1 месец ръцете да не се вдигат повече от 90 градуса /което представи си само колко много движения няма да можеш да правиш/ и спане по гръб поне 3 месеца....за да не отиде импланнтът някъде, където не трябва.

За спането по гръб - аз не съм имала забрана да спя настрани повече от 2-3 седмици. Това за трите месеца ми звучи малко пресилено. Аз лично спях по гръб един месец, докато една нощ не се наложи да се завъртя настрани, за да погледна детето, дори не се усетих, и като видях че нямам дискомфорт от това, че съм легнала настрани, започнах всяка нощ да се престрашавам да спя по малко и по този начин. Засега имплантите са ми на мястото.