[bittersweet^symphony]

И аз си мисля, че всички сме позьори. Всеки от нас иска да бъде възприеман от другите (или някаква част от тези други) по някакъв определен начин и съответно се стреми да се "покаже" такъв, т.е. позира. Представата, която искаме да създадем у околните, обикновено се разминава с истинската ни същност. А това, как в крайна сметка биваме отразени от другите, пък е съвсеееем друга тема

[Renkata]

Не сме позьори единствено като застанем пред огледалото. Дори и това е за съвсем малко, защото няма човек, който да не репетира сам със себе си "позите". Пример - как точно да поздравиш оня готиния, дето го засичаш всяка сутрин на кафето и все не се осмеляваш дори да го погледнеш

[adyonas]

Не сме позьори когато погледнем надълбоко в себе си. Сега се замислих след поста на Аня, че само позьорите успяват, щото обществото ни е позьрско. Единствено пред себе си бихме могли да сме истински. Но тогава ще видим колко сме жалки и май е по-добре да сме позьори.

[SweetShark]

Оооо, позьорско е обществото в САЩ, ние все още имаме искрички (социални групи), които не са.

[Solver]

Първоначално написано от Renkata

Пример - как точно да поздравиш оня готиния, дето го засичаш всяка сутрин на кафето и все не се осмеляваш дори да го погледнеш

Просто ми кажи "Здрасти!"

[Renkata]

А да те дръпна за якичката в близкия шубрак не става ли?

[мауз]

Всички сме малко или повече позьори, дори в огледалото. Аз в по-горен пост писах, че не ми пука как съм облечена или обута, ама като се погледна в огледалото ми се иска да съм малко по-млада и по-слаба

Ало-о-о, Земята вика Марс - там във ваше планетно обиталище няма ли позьори