[Dessislava]

Първоначално написано от Бижу

Абе аз съм си навила на пръста, че ще е сега. Не ми се чака. Искам големи цици откакто се помня Дано дребното е благосклонно и солидарно... но едва ли, все търси гушкане, борене, игри

Това с циците и на мен е фикс-идея не от вчераМиналата есен/когато мислех да е операцията/ малчо още не беше проходил,сега ходи,ама пак се гушкаме...
Стискам палци за операцията и малкото човече да не те тормози много

[qna_T]

Когато ме оперираха миналата година, малката беше на 5г.,а голямата-7г.
Въпреки, че са големи ги пратих за 2 седмици на село. След това всичко си беше ОК.

[eliii]

Инка няма ли да се появява вече?!?Да каже как е минало,....

[aniK]

Ох, да ви кажа - сложно е. При първата ми операция 2007 синът ми беше на 2г. Тогава шега ми се струваше и веднага започнах да го поповдигам да седне в столчето за кола (подбутвах го с коляното ), рано започнах и в кошарата да го слагам. После, като се наложи корекция, си мислех дали и с това не съм си навредила... След корекцията бях по-внимателна, но той вече разбираше и ме пазеше.
Сега с малката големи гимнастики - направих размествания в спалнята, да мога да я претъркулвам в нейното легло и да не я вдигам над решетката. Тя постоянно вдига ръце да я гушкам, а аз клякам и тя се дразни, катери се по мен с краката, вчера в Кауфланд помолих една жена да ми я качи на количката отгоре и после друга да я свали, в столчето за кола я уча да се катери и подбутвам с коляното под дупето, не я извеждам пеша, за да не поиска да я нося, вечер мъж ми я държи да я мия,... и пак я подръпвам, повдигам и се притеснявам да не си направя нещо. Протягания, блъскания, дърпания ми натоварват разрезите. След първата (основна) операция поне 1 седмица, да не кажа и 2 сме полуинвалиди, но пуст мерак - по-силен е

[eliii]

от цялата работа наи ми стана жал за детето...миличкото.Аник имаш поща

[ina.ina]

Хей, момичета, тук съм. Благодаря на всички за палците.
Мина добре всичко, вчера следобяд се прибрах вкъщи (нямах дренажи за разлика от първия път), но днес пак ходих до док за да ми махнат бинтовете, да сменят превръзките около ареолата (достъпът беше от там, както и първия път) и да ми сложат сутиена. Видях се само веднъж в едно огледало, харесах се доста, но да не се хваля още. Като ми сложат водоустойчиви лепенки мисля да се снимам и да пусна инфо + снимки в темата за снимките. Имам отоци, малко е разширяван джоба и там ме болят мускулите, ама хич не е като първия път, де. А малкия, дето вече в почти на 5 години и той рева снощи, че не спя до него. Е, тука аз съм си виновна, дето спим още заедно, ама ... децата са си деца, наистина е трудно първите седмици, когато трябва да се пазиш.
А, и забравих да кажа, че имплантите ми са цели, не са спукани, дадоха ми си ги, жълти са. Бях в болницата с друга жена с ПИП (слагани 2008 год; моите са слагани 2010), и нейните не бяха спукани, но бяха белички.

[Шоки]

Браво Ина, пожелавам ти безаварийно пъчене вече. Ти при кой доктор беше, че аз нещо не разбрах.

[eliii]

Инче честито!!!Със здраве да си ги ползваш и мн да им се радваш!
Какви сложи и при кой?Сори ,ако си писала но всичко ми е каша....

[aniK]

Ина, Чакахме те да се включиш Бързо да ти минава дискомфорта и да си най-щастливата с новия резултат

eliii, тя малката е жена, влиза ми в положение Синът ми е на 6 и ме пита "колко време няма да си добре" Целунах го за лека нощи и той ми вика - ще ме заразиш с вируса на твоите цици, а аз му отговорих - да, ще ти пораснат и на теб Горкан, наплашил се е от вируси

[eliii]

))после ,ще се нагушквате...ще наваксате с малката