[Taneva`]

Първоначално написано от marisabela

И АЗ,И АЗ :P

Абе то сега и на мене ми е смешно,ама ако знаеш тогава какъв страх и ужас...беше..пък за срам да не говорим,целия персонал беше се събрал...ама така е, аз нали искам да си взема от тия кремове,където са неотваряни ,където не са ги гледали хората...дет се вика,най новичкото.... и се протягам назад,да взема тия най-отзад...ии......... целия рафт върху мен...шампоани,четки,пасти за зъби...едни бабички започват да се вайкат: Бързо ,бързо,отЕпаха момичето,бързо,бързо.... голям цирк беше....сега нямам много време,утре ще споделя още неща,за които се сетих...

[Piny]

ако беше в Америка можеше и да ги осъдиш, че не са се погрижили да сигурността на клиентите си!

[Мариса]

Първоначално написано от Piny

ако беше в Америка можеше и да ги осъдиш, че не са се погрижили да сигурността на клиентите си!

Нали,колко безхуманно

[valeto]

Аз ено време си ходех сама на мачове, щот всичките ми приятелки бяха левскарки
ся само мотора ми дава адреналина, ама е достатъчно .. поне докато взема втори, че тоя умале

[barrуwhite]

няма ли да се изчекнеш малко на два мотора..

[apoklistika]

Май в няква подобна тема съм си писала идиотщините, за тези, които не са чели, пускам един роман , за останалите, сори за повторението
Що е то single и multiple и как се минава граница с невалидна виза
Снощи стана въпрос за това, че вече е махнат визовия режим за Босна и Херцеговина, та се сетих за първата ми виза за тази китна държава през 2003 година.
Тогава моят любим беше 2 месеца по тези краища и на мен вече ми беше толкова тежко без него, че в един слънчев летен ден го реших- отивам за уикенда в Босна при него. Само вродената ми недоверчивост и съмнителност ме спасиха от ужаса да се озова на границата без виза. Решението беше взето четвъртък следобед, в петък следобед има автобус. Всички ме убеждаваха, че нищо не ми трябва ("ква ти виза, луда ли си, Босна и виза, хахаха"- много невероятно им се струваше на няколко мои познати от тази страна, че държавата им евентуално може да има изисквания към посещаващите я чужденци). Аз обаче въпреки всичко намерих телефона на Босненското консулство в Мюнхен и се обадих- "Да, за български граждани се изисква виза, визата може да бъде за еднократно и многократно посещение, трябва ви гарантно писмо от някой от Босна, ваденето на виза трае около 2 седмици"...е, вярвайте ми, направо ми потънаха гемиите в този момент и си се разревах- вече и багажа си бях събрала, и билет си бях купила. Обадих се на моя мъж и си го изкарах на него, все едно от него зависеше дали ми трябва виза или не.
Явно и той не очакваше такъв развой на събитията, обаче не изпадна в самосъжаление като мен, а след половин час ми се обади да бягам да се срещна с някой, на който е изпратил с факс гаранция и който познава консула, та да видим дали с познат няма да се съкрати срока случайно. Докато успея обаче да бягам от единия край на града до другия, вече беше 7 часа и с въпросния оставихме ходенето до консулството за петък сутринта.
На другия ден нова изненада- оказа се, че ако искам сингъл виза, мога и да я получа в понеделник, днес било абсурд да ми я издадат- трябвало да е поне от днес за утре, а тъй като утре е събота и нямало да успеят да ме впишат не знам къде, остава най- рано понеделник. Пак ме избива на рев, защото вече е 100% сигурно- уикенда е провален, аз в понеделник трябва да съм в Мюнхен- мога да си видя мъжа най- рано следващия уикенд.
Звъня му и му обяснявам ситуацията, като пак на него си го изкарвам, обаче и сама осъзнавам, че ще трябва да се примиря, защото наистина сме направили всичко възможно.
И тъй, предадох си документите за сингъл виза (което ще рече, че получавам едномесечна виза за еднократно влизане в страната. Мултипъл визата е за повече време и за многократно влизане, ама за нея ща не ща, трябва да чакам 2 седмици, а и аз искам само веднъж да отида, не ми трябва мултипъл).
Понеделник още в 6 часа съм будна, а в 8 вече вися пред консулството Smile)) Както после се майтапиха с мен, никой не са виждали да чака с такова желание виза за Босна Smile))
През седмицата нямаше как да тръгна, та с нетърпение изчаках петък- багажа дори и не си го разопаковах Smile
В автобуса между другото паспорта ми обиколи всички пътуващи- не можеха да повярват, че има страни, от чиито жители Босна изисква виза, та всички се натискаха да видят що е то туй чудо- виза за Босна Smile)
На границата всичко мина нормално, а моя любим ме чакаше още на първата спирка след границата- еххх, какво щастие беше, най- накрая след толкова перипетии да се видим Smile)
Двата дена заедно минаха като миг, а в неделя сутринта, качвайки се на автобуса, пак взе да ме избива на рев.
Прибрах се, седмицата започна, влезнах пак в монотонния ритъм на задълженията... и така до четвъртък, когато моя любим ми се обади и ми каза да събирам багажа и в петък да хващам пътя за Загреб- направо подскочих от радост- за там даже и виза не ми трябваше Smile)) Хубаво, ама половин час, след като пристигнах в Загреб, на него му се обадиха, че трябва да хваща пътя за Сараево- отговор "не" не се приемаше. Полудях. Направо откачих. Или трябваше да се връщам обратно, или да прекарам сама един уикенд в Загреб, в който тогава още никой не познавах. В този момент на моя мил мъж му хрумна най- абсурдната идея, която можеше да му хрумне: "Те тия на границата много знаят кво е сингъл и кво мултипъл виза, важното е, че имаш виза, сигурно ще те пуснат да минеш!" (тук следват много облещени емотки). Направо занемях- не можах да преценя наистина ли го мисли или си прави майтап с мен. Последва едночасово убеждаване от негова страна и рев от моя страна, какво ще стане, ако все пак се окаже, че си имаме работа с интелигентен митничар, който знае значението на думичките сингъл и мултипъл (странно, но факт- на визата ми пишеше само на английски сингъл, без да е екстра преведено и на босненски и без да е обяснено какво точно означава сингъл).
В крайна сметка не знам и до ден днешен с какъв акъл, но реших да тръгна. През цялото време до границата се тресях от страх, пушех цигара след цигара и сърцето ми щеше да се пръсне.
По принцип съм с ниско кръвно, което с нищо не мога да вдигна- е онзи ден мисля, че горната ми границата скочи до поне 220.
На босненската граница никога не бързат да си свършат работата- което още повече засили напрежението- взеха ни паспортите и ни казаха да паркираме встрани. Това автоматично ме наведе на мисълта, че ще има проблеми. Не смеех и дума да обеля, имах чувството, че ако си отворя устата, сърцето ми ще изхвръкне през нея". В един момент, докато стояхме така встрани ми хрумна да излезна от колата и да избягам, преди да са ме хванали и затворили. Започнах да фантазирам как хуквам да бягам и как ме застрелват, без да ме убият съвсем, как след това ме вкарват в затвора и ме екстрадират обратно в България, съответно не успявам да си продължа и немската виза и.... Боже мили, какво направих??? Защо ми трябваше да се подвеждам по лудите идеи на моя мъж?...
В този момент видях как се задава чичкото с нашите паспорти и не знам на мен ли ми се стори, или наистина си сложи ръката върху пистолета. Аз инстинктивно се хванах за дръжката на вратата, готова да хукна навън и мислейки си, ето на, сега ще ме застрелят....
Човека дойде от страната на шофьора, наведе се до прозореца и каза "... паспортите ви, приятно пътуване...."
Следващият половин час от пътуването ми се губи, не бях на себе си, не знаех какво става- минните полета от двете страни на тесния път, които миналата седмица ми изглеждаха толкова страшно и зловещо, сега ми приличаха на цветни градини, всъщност не ги и забелязах дори.
Моят мъж, явно подозиращ, че все още съм в шок, ме бутна с усмивка: "Видя ли, аз като ти казвам, много знаят те кво е сингъл виза"Smile)))
Та ето така влезнах два пъти с еднократна виза- сега ми е смешно, ама тогава....ах, тогава.... видях си живота на лента, заради едната пуста виза Smile))