[Stefiii]

Жени и мъже,можете ли да разчитате безрезервно на най добрата си приятелка/приятел? Споделяте ли си тайните,искате ли им съвет когато сте объркани? Има ли съперничество и завист понякога между вас,например коя е по хубава,по умна,или при мъжете кой е по харесван от жените? Аз лично имам най добра приятелка от 2 клас,сега сме на по 28 години и всичко си споделяме.Понякога се поскарваме за час два,но бързо се оправяме.Тя ми е по близка от сестра,винаги си помагаме и подкрепяме.

[HATE]

Интересна тема, поздравления.

Имам над 16 години приятелство с най-добрата ми дружка За тези 16 години сме се карали само веднъж, и то по моя вина, защото не можах да приема факта, че ме бях бит на Mortal Kombat: Ultimate по някакъв такъв начин, който няма нищо общо с реалността. А да и още нещо, може би това е единственият човек, с който най-добре се сработваме, когато имаме общ проект или идея за нещо подобно. Много е яко някой да ти доразвива идеите в посоката, в която знаеш, че ще ти харесат като предложения и реализации или обратното. Един голям пример за това е последният такъв, който остана незавършен поради липса на интерес, време и желание.

//малко поредактирано

[Jenny^^^]

Според мен в днешно време човек е много трудно да намери истински приятел, просто защото живота е изпълнен с непрекъснати изпитания и трудности и хората се обръщат един срещу друг, съревновавайки се, като естествено гледат собственото си благо, дори и това да е за сметка на други.
Аз лично имам приятели, с които се познавам от години, израстнали сме заедно и мога да кажа,че много държат на мен, както и аз на тях.
Да, имала съм много разочарования и понякога дори от хора,от които най-малко съм очаквала, но пък за сметка на това точно трудните етапи от живота ти показват кои са истинските приятели.
С годините човек се променя, самият живот го променя и нещата,които са били може и да не останат същите, но нещото,което съм научила е,че в най-тежките моменти, приятел е този,който наистина е до теб и те подкрепя каквото и да става и не само на думи, но и на действия.

[gwendoline]

Първоначално написано от Jenny^^^

Според мен в днешно време човек е много трудно да намери истински приятел, просто защото живота е изпълнен с непрекъснати изпитания и трудности и хората се обръщат един срещу друг, съревновавайки се, като естествено гледат собственото си благо, дори и това да е за сметка на други.

Когато става дума а съревнование, няма вариант да съществува истинско приятелство, според мен. "Спортната злоба" или "благородната завист" са човещинки и всеки ги изпитва под някаква форма; често това са именно най-близките ни хора, които имаме за пример, от който черпим идеи и енергия за себе си и се опитваме да им "подражаваме", макар да не бихме го признали гласно... В това няма нищо лошо, нормално е, когато харесваме нещо, да се опитваме да правим/бъдем/мислим като него...
Но... за приятелството, колкото и тривиално да звучи, най-важно според мен е доверието. Под "доверие" визирам да изпитваш такова и да можеш да споделиш всичко, което бушува в главата/сърцето ти. И да знаеш, че няма вариант а се почувстваш "предаден". Ако го няма това "усещане за сигурност" у една от двете страни, може би трябва да се замислим какви са мотивите на отсрещната страна (ако тя е, която ти няма доверие), да контактува с теб... Отговорът често е разочароващ и се чувстваш леко "употребен"; не го пожелавам на никой... Ако пък ти не изпитваш доверие към някой, който уж ти е приятел - значи пък ти имаш тъмни "тайни", което също те отдалечава от понятието "приятелство"...
Слава богу, животът ни поднася достатъчно ситуации, които изпитват отношенията ни и в които имаме възможност да оценим някого или себе си...

[Patetu]

Съвсем скоро ми се случи, да разбера по тежкия начин кои са ми приятели и кои не. Наистина, истинските приятели е много лесно да ги отсееш. Аз пък съм човек, който много лесно се сприятелиява, но пък загубя ли си доверието в някой- това е за винаги. И искам да добавя - все пак истинските приятели са тези, които разбират и без думи какво ти е!

[Patetu]

Ух малко се отклоних - имам 3 най-добри приятелки и безрезервно вярвам в тях и ги обичам като част от себе си. Едната ми е приятелка от как се помня- от преди детската градина, другата от 10тина (може и повече) години и третата работя с нея от 3 години.

[Stefi B]

Имам си най добра приятелка от детските ми години,всичко си споделяме,толкова добре се познаваме и допълваме.Тя е човекът който ме познава изцяло и ме приема с + и - ми страни,както и аз нея.

[Beautiful_]

имам 3, и аз като Патето, но не мога да кажа коя ми е най-добра и не мога да кажа, че им вярвам безрезервно. по този начин не мисля, че вярвам на който и да е. иначе иначе си споделяме почти всичко и е голям купон когато се съберем по женски незнам дали има завист, за това кой е по харесван, защото само аз съм обвързана. но не смятам, че затова е необходимо да се завижда.

[чичо]

Имах много приятели,които мислех ,че са ми приятели докато един ден не ми се развали колата.... Тогава няколко пъти нямаше място за мен и приятелката ми и не беше трудно да разбера какво съм бил аз за тях...сега имам един приятел,на който мога да разчитам безрезервно и това ми е достатъчно!
Думата приятел за мен е много сериозна и не мога да нарека някой друг така,винаги казвам познат,близък, но приятел е нещо далеч различно за мен !

[adriano]

Първоначално написано от yavor

Имах много приятели,които мислех ,че са ми приятели докато един ден не ми се развали колата.... Тогава няколко пъти нямаше място за мен и приятелката ми и не беше трудно да разбера какво съм бил аз за тях...

Е от една такава ситуация да правиш такива генерални изводи...Малко пресилено сякаш... Друг е въпросът, че те щом за такова дребно нещо са ти отказали, как не си ги разбрал по-рано що за приятели са ти, а е трябвало да дойде моментът с развалянето на колата, за да те осени мисълта що за хора са..