#11
|
|||
|
|||
Като майка на двама синове мога да кажа само, че това е най-хубавото нещо на света. Нито ядовете, нито тревогите, нито безсънието могат да заличат удоволствието да си гушнеш децата. А и така се обезсмъртяваме.
__________________
Не плачи затова, че е свършило, усмихни се затова, че се е случило |
#12
|
|||
|
|||
Аз също нямам още деца, но толкова много искам! Въпроса е там, че имам доста планове за бъдещето и ако се сгромолясат не искам да ги заробя и тях... Е, то и мъж в момента липсва, а даже да има трябва да виждам баща на децата си в него, но това е друг въпрос...Искам първо да уредя живота си, и се надявам това да стане в скоро време, защото толкова силно са се разбудили из мен майчинските инстинкти!!! Искам ги със всички тежести, които носят със себе си - и недоспивания, и лишения и ядове... Просто ИСКАМ!!!
|
#13
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
#14
|
|||
|
|||
Струва ми се,че е по-често срещано явление мъжете да не искат да имат деца.Няма жена ,на която да и липсва майчински инстинк. Имам 4 годишен син и той е най-хубавото нещо в живота ми.В момента в който го родих ,започнах да се чудя как съм живяла без него
А за тези ,които още се чудят дали са готови да станат родители....ето един тест PS. И не се смейте това е реалността http://www.liniastandart.com/modules...rder=0&thold=0 |
#15
|
|||
|
|||
Теста наистина е доста сериозен, а в реална ситуация сигурно ще е още по-неприятно
|
#16
|
|||
|
|||
искам,но ми се струва,че още не съм готова за такава важна стъпка.понякога ме обзема страх дали ще се справя,дали ще бъда добър родител.от друга страна много добре се разбирам с децата,може би защото съм съхранила детското в себе си,надявам се да съумея да го запазя и за в бъдеще
|
#17
|
|||
|
|||
Цитирай:
Колкото до това да си готов за дете, не знам кога човек се чувства готов. Аз на 18 г. родих и въпреки, че бях бебе, се справих доста добре. Като имаш човек до себе си е лесно.
__________________
Не плачи затова, че е свършило, усмихни се затова, че се е случило |
#18
|
|||
|
|||
Аз още не се чувствам готова да родя, но разбира се че искам. Измислила съм и имена, но само за момичета. Много е странно - никога не съм си представяла, че мога да имам момчета.
И за да не отварям нова тема ще питам тук тези, които вече са родители. Как сте се чувствали (или се чувствате в момента) до навършването на 2-3 годишна възраст на децата ви? В смисъл физически и психически и в отношенията с половинката и с околните. Имам няколко приятели, които станаха родители, и забелязвам много неприятни промени в тях. Просто коренно различни хора - изнервени, уморени, заядливи, не дават и една критична дума да им кажеш, те са най-важните и все с тях трябва да се съобразяваме и така... Може би е временно и с порастването на децата ще мине. |
#19
|
|||
|
|||
Цитирай:
__________________
... |
#20
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
|
|