|
#51
22nd August 2007, 19:22
|
|||
|
|||
Това не е език
 и аз го учих 5 години в гимназията ама знам няколко фрази, но е факт че до ден днешен си ги повтарям като се лигавя П.П. ако не карах българите в Германия и Амеирка да ми пишат домашните по немски и английски можеше и да имам успех с немския специално
__________________
Москва не вярва на сълзи ! 
|
|
#52
24th August 2007, 11:02
|
|||
|
|||
|
Да, прави сте. Има ги и Пешовците, и всичките простотии и пиянски нощи. Вярно е, повечето българи идват уж да учат, в крайна сметка се хващат да бачкат като хамали за някакви си жълти стотинки, които вечерта изпиват на фона на най- бруталните чалга ритми. Имам такива съседи и честно казано не съм и искала никога досега да имам нещо общо с тях. Просто защото те са от другите българи, на които явно им прави огромно удоволствие да пречат на останалите не само да учат, но и изобщо да успеят да поспят. А и да си призная, не съм от феновете на чалгата.. Вярно, че се броят на пръсти, но има и хора с потенциал, дошли в Германия с основната цел да получат едно по- добро образование, а има и такива, които са успели вече да го вземат, което наистина не е съвсем лесно.. Колкото до финансовото издържане, аз лично шапка им свалям на тези, които успяват и да учат, и да работят, защото и те се броят на пръсти. Има ги разбира се и тях, но по мои наблюдения повечето учат някакви съвсем лекички специалности, които им позволяват да разполагат с колкото си свободно време искат. А има и разбира се такива, като въпросния Пешо, които в България си ги разправят тези истории наляво и надясно само и само да се направят на голямата работа. Аз лично не съм намерила толкова свободно време досега, за да мога с гордост да заявя- уча и се издържам съвсем самостоятелно. Следвам вече 5 години архитектура и до ден днешен не е имало семестър, в които да не съм се скъсвала от денонощна работа по проекти, прекаравала съм неведнъж по 24 часа в университета, само и само да предам работата си навреме, не съм имала сигурно от гимназията една ваканция, в която да кажа скучно ми е. Благодаря на родителите си, че винаги са били до мен и са ми помагали, включително и финансово. Честно казано лично аз не познавам мои колеги българи, поне в ТУ, които да се издържат съвсем сами. И никой от тях не е от Пешовците... Сетих се за изпита по немски, някой беше споменал нещо- ами в LMU си има изпит по немски DSH откакто си бях в гимназията, значи поне от 7 години, и хич не е и лесен. А ТУ, където приемат " сулъо и пулъо", съвсем случайно стана най- елитният университет в Германия.. Колкото до немците- бях в началото 1 година във WG в Аахен, имаше много чужденци и немци. Почти всяка вечер се събирахме, ходихме по партита, гледахме филми. Въпрос на късмет е къде ще попаднеш. По стечение на обстоятелствата ми се наложи да се преместя в Мюнхен на място, където няма общи помещения, всеки е в отделен апартамент и си живее в собствения си свят. Остава ми единствената възможност да контактувам с немците в университета. Може би направих грешката да не упорствам първата година да стана част от някоя от техните компании. Страшно мили са наистина, но досега никога не е имало момент, в който да кажат хайде да ходим на парти или хайде да се разходим. Уговарят си се помежду си в наше присъствие, а на нас нито капка внимание. И как да да успея да общувам с хора, у които не намирам никакъв интерес към себе си. Аз не мога да съм нахална. А може би съм попаднала на грешните хора...
|
|
#53
24th August 2007, 11:41
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
Аз учих информатика в доста престижен университет, и повярвай ми, това е много далеч от лека специалност. Въпреки това си работех 20 часа на седмицата като HiWi (предполагам знаеш какво е това) + като не достигаха парите съм правила уеб-страници за разни фирми по нощите. И през цялото останало време - учене. Ставаш в 7, отиваш да учиш и кибичиш в Унито до 11-12. Много ми е познато това което разказваш... Пълно отказване от личен живот, виждаш само колеги. Спиш и сънуваш формули, изпити. И така 5-6 години. Крепеше ме факта че не само аз бях така - почти всичките ми приятели трябваше да се издържат сами, как да захленчиш пред тях! Ама мина, сега ми е малко тъжно даже. Цитирай:
Във всеки случай, малко остана. Даже и студентсккя живот да не е бил розов, скоро ще свърши. А тогава нова работа, нови хора... Какво по хубаво и интересно? Успех! 
|
|
#54
24th August 2007, 15:26
|
|||
|
|||
|
Цитирай:
|
|
#57
24th August 2007, 15:42
|
||||
|
||||
|
Ами като на всеки. Да срещне голямата любов, (в моя случай колега от университета, разбира се
), да работи любимата работа, с която да постигне материална реализация. Да постигне уважение със знанията и уменията си, да е обкръжен от приятели, семейство и приятни хора. Да се радва на живота. Даже време за форуми да му остава, с които да е поне малко свързан с родината си.Това е в общи линии.
|
|
#59
24th August 2007, 16:28
|
|||
|
|||
|
Цитирай:
|
 |
«
Предишна тема
|
Следваща тема
»
Линеен изглед
|
|
Вижте още за: Къде, се, намирате, чужбина
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 20:43.