[alexion]

Преди много-много години в древния Рим папата решил да прогони евреите от Вечния град. Разбира се, това породило много протести сред еврейската общност. Затова папата бил принуден да сключи сделка с евреите и да участва в дебат с техен представител. Ако го надговори - евреите ще напуснат града, ако ли не - те ще останат.
Евреите разбрали, че това е единственият им избор. След дълго търсене на подходящ за дебата евреин бил избран стар мъж на име Моше, който години наред представлявал съгражданите си пред различни инстанции. Моше поставил едно условие за дебата пред папата. Той помолил дебатът да бъде мълчалив. Папата се съгласил и в уречения час двамата седнали един срещу друг. Папата вдигнал ръката си и показал трите си пръста. Моше също вдигнал ръката си, но показал един пръст. Папата направил кръг около главата си с трите пръста. В отговор Моше посочил земята под краката си. Папата извадил самун хляб и вино. Моше извадил ябълка. Тогава папата станал и казал:
- Предавам се. Този човек е много умен. Евреите могат да останат.
След час папата свикал своите кардинали и започнал да им обяснява:
- Когато вдигнах трите си пръста, за да изобразя Светата троица, той отговори, като вдигна показалеца си, за да ми напомни, че Господ е един и за двете религии. После аз направих кръг около себе си с ръката, за да му покажа, че господ е навсякъде около нас, а евреинът ми отговори, че той е и с нас двамата. Аз извадих хляба и виното, за да му покажа, че Господ ни опрощава греховете, но той извади ябълка, за да напомни за първородния грях. Какво можех да направя - той имаше отговор за всичко!
По същото време Моше обяснявал на своите едноверци какво са си говорили с папата:
- Първо той ми каза, че евреите имат три дни да напуснат Рим. Аз обаче му показах, че никой от нас няма да си тръгне оттук. После той ми каза, че каквото и да си говорим, градът ще бъде прочистен от евреите. Аз обаче му отговорих, че на всяка цена ще останем тук.
- А после какво стана? - попитала една жена.
- Не знам - отговорил Моше. - Той извади обяда си, а аз - моя.