[Iliana81]

[quote="not_sweety"]

Биологично погледнато... вие сте машини за бебета. Репродуцирането- е основната цел на Живота.


Не е точно така. Има нещо, което се нарича еволюция Защото според биологична гледна точка на жената целта е размножаването. Но фактически погледнато, много малко жени имат за главна цел в живота именно това.

[not_sweety]

[quote="chaoslady"]

Първоначално написано от not_sweety

Биологично погледнато... вие сте машини за бебета. Репродуцирането- е основната цел на Живота.


Не е точно така. Има нещо, което се нарича еволюция Защото според биологична гледна точка на жената целта е размножаването. Но фактически погледнато, много малко жени имат за главна цел в живота именно това.

Ами... да. Но това е... последните години (няколко хиляди). Но е като всички модели на поведение, неприсъщи на... природните заложености.
Някакъв опит, да избягаме от животинското в нас. Което е смешно, защото повечето от нещата в поведението ни, се определят точно от тези първични дадености. Дори и тези, свързани с Новото време. И новите порядки.

[gabi_gabriela]

Първоначално написано от chaoslady

Само да добавя, че ако някоя жена не е привързана към децата по принцип, не се разтапя от тяхното присъствие и не им се радва, не намира общ език, това съвсем не означава че от нея не може да стане добра майка. Тези майчински инстинкти при много жени се проявяват едва по време на бременността, а за някои дори след като се роди детето. Имам доста познати които не са особено привързани към децата по принцип, но станат ли родители, за тях детето им е всичко, най милото и най святото. Занимавала съм се с деца 1 година. Радвах им се разбира се, но не ми идваше отвътре, не ми беше истинско удоволствие да играя с тях, а чувствах отношенията си с тях като задължение. Но със сигурност, един ден като стана майка, детето ми ще е всичко на света! Моето, а не чужди деца.

Това ми е до болка познато.Бях точно същата,когато бях бременна казвах на една моя приятелка:Оле,Теди,какво ще ги правя тези деца/имах близнаци/.След като родих,за мен няма по-хубаво дете от моето момченце,по-умно,по-забавно и всичко по-по.И сега когато не е до мен ,много плача и ако 2 дни не го чуя на скайпа,му звъня,без да ме интересува ,че е скъпо,но аз трябва да му чуя гласчето и да го питам:Как си ,пиленце?

[Тайна]

С мъжа на майка ми се разбираме добре. В началото никак не го харесвахме(аз и брат ми), не го и познавахме даже, но се усещаше напрежение. От тогава съм го виждала само веднъж като им бяхме за 3 седмици на гости(живеем на различни континенти) и имам добри чувства към него, но не мисля че някога ще го приема като втори баща. Аз баща си имам, друг не ми трябва. Приемам го просто като мъжа на майка ми.Не знам дали е заради разстоянието или заради това че вече не съм дете.Той мисля ни заобича още повече когато им се роди детенце(няма други деца) и сякаш започна да разбира колко силни може да чувствата на родител. Но аз лично не бих поискала помощ-финансова или каквато и да е от тях.

[mirella_79]

Не бих се загаджила с някого,който има дете/деца!Още по-малко да се стигне до нещо повече,има достатъчно свободни мъже!

[not_sweety]

Първоначално написано от mirella_79

Не бих се загаджила с някого,който има дете/деца!Още по-малко да се стигне до нещо повече,има достатъчно свободни мъже!

Никога... не казвай "никога". Защото, понякога...
Знае ли човек?

[apoklistika]

Че той и моя мъж беше свободен кат го зех Децата кво общо имат със свободни/несвободни? Иначе за протокола, и аз виках никога

[Nike_13]

Първоначално написано от not_sweety

Друго имах предвид. В началото... когато всичко едва започва, когато всичко е розово... И, когато... искаш да прекарваш с този човек, възможно повече време- искаш да си с него, през цялото време, както и той с теб...
И когато, още не си осъзнал, не си почувствал, това дете... просто, защото всичко е толкова ново, все още. А и не знаеш- какво ще стане, как ще се развият нещата...

Не разбрах че имаш предвид точно това - много зависи от самата жена и отношението и към детето, това би го разбрал в един момент.

Може да си остави детето на някой за 2 часа, за да сте само двамата и да се отдадете изцяло един на друг,..... но за да го направи за 2-3 дни...Няма майка, която да не се притеснява за детето си, а това притеснение има ли го няма как да е отдадена само на теб.

От опит мога да кажа, че колкото по-малко е детето (бебе) толкова по-лесно е да го оставиш на някой за известно време, то самото не осъзнава какво се случва.
Има възраст в която е много трудно да го оставиш - самото дете непозволява и не приема това!

[Nike_13]

Първоначално написано от e_lucky

Мммм....не точно, Суити.
При много жени майчиния инстинкт също се появява със закъснение. При някои дори въобще...но това са много тежки случаи, нежелана бременност, изоставена жена и т.н.
При бременност много от жените още не осъзнават какво точно става и не влагат някакви чувства към нещото в тях.

Така е, да, при някои идва по-късно, някои го имат още преди да са забременяли, а някои...... не че не се появява, а по-скоро не му дават възможност да се прояви защото искат да запазят начина на живот, който са имали.

А относно мъжете - отнема повече време, да не кажа че изобщо не е като при жените, въпреки че познавам страшно отдадени и грижовни бащи! повече от майката дори.

[Caroline-Caro]

Първоначално написано от mirella_79

Не бих се загаджила с някого,който има дете/деца!Още по-малко да се стигне до нещо повече,има достатъчно свободни мъже!

Малко крайно ми звучи това.Ако го обичаш,ако си силно влюбена?Ще го оставиш,само заради това,че има дете?
Но...разни хора,разни мнения.
Аз например много уважавам хора,които осиновяват деца,защото го смятам за благородна постъпка,дават шанс на детето да израсне в нормално семейство,да получи добро образование,да стане човек.Защото резултатите от домовете за деца в неравностойно положение са ни ясни на всички.
А когато обичам някого и ми е приятно с него,последното,което ще ме спре да бъда с него,ще е детето.
Това е моето мнение,не натоварвам никого с него!