[emiko]

ПЕПЕРУДАТА

ПРИТЧА

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:

- А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.

Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:

- Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?

Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.

Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:

- Всичко е в твоите ръце.

[Mirami]

Много хубава притча, Емико, хареса ми!

Мечок, маймуна и свиня (Томас де Ириарте)


Един мечок, с когото мъчно хляба
си вадеше незнаен сиромах,
да подобри играта своя слаба,
се упражняваше с голям замах.

Като човек на две нозе вървеше
и рече на една маймуна: — Виж!
Маймуната съвсем похватна беше
и му отвърна: — Много зле вървиш!

Мечокът рипна: — Не бъди такава!
На подигравки съм отдавна сит.
Дали красиво стъпката не правя,
или не е изящен моят вид?

Довтасала, намеси се свинята:
— Чудесно! — каза. — Радваш моя взор.
Къде се е видяло по земята
и ще се види по-добър танцьор?

Като дочу мечокът тази глума,
глава наведе, млъкна начаса,
но после се опомни и заклюма
с принудена смиреност във гласа:

— Маймуната, че не ме одобрява,
излишно ще е да бера гайле,
но вече щом свинята ме прославя,
разбирам, че танцувам много зле.

Помни, четецо, нека вред те пали
поуката на мъдрия творец:
„Беда е, ако мъдър не те хвали,
но по е зле, щом хвали те глупец!“

[want]

съжалявам но не мога да намеря превод на български

Philip Larkin - This Be The Verse

They fuck you up, your mum and dad.
They may not mean to, but they do.
They fill you with the faults they had
And add some extra, just for you.

But they were fucked up in their turn
By fools in old-style hats and coats,
Who half the time were soppy-stern
And half at one another's throats.

Man hands on misery to man.
It deepens like a coastal shelf.
Get out as early as you can,
And don't have any kids yourself.

[Lilith]

emiko, притчата е страхотна С нея ни изпратиха от училище и какви хубави спомени ми се връщат....

[emiko]

Попитали веднъж Галилей:"На колко сте години?" Той отговорил:"На осем или десет ...", което, съдейки по посивялата му брада, не можело да бъде вярно. Отговорът си коментирал така:"Аз съм на толкова години, колкото ми остава да живея. Преживените години не притежавам, както Вие не притежавате парите, които сте изхарчили някога."

[Mirami]

Забележителната ракета (Оскар Уайлд)

Царският син щеше да се жени и затова имаше всенародни празненства. Цяла година беше чакал годеницата си и най-после тя пристигна. Тя беше руска княгиня и беше дошла чак от Финландия с шейна, теглена от шест северни елена. Шейната имаше формата на голям златен лебед, а между крилата на лебеда лежеше самата малка княгиня. Дългата хермелинова наметка й стигаше до петите, на главата си носеше малка шапчица от сребърна тъкан, а лицето й бе бледо като Снежния дворец, в който беше живяла цял живот. Тя беше тъй бледа, че когато минаваше през улиците, всички хора се чудеха. "Тя прилича на бяла роза!" - викаха те и хвърляха цветя от балконите.
Принцът беше излязъл пред портите на замъка, за да я посрещне. Той имаше замечтани теменужени очи, а косата му бе като чисто злато. Когато я видя, той се отпусна на едно коляно и й целуна ръка.
- Портретът ви бе прекрасен - пошепна той, - но вие сте по-прекрасна от своя портрет.
И малката княгиня се изчерви.
- Тя приличаше преди на бяла роза - каза един млад паж на съседа си, - а сега прилича на червена роза.
И целият двор бе възхитен.
Три дни след това, където и да отидеха, всички повтаряха: "Бяла роза - червена роза, червена роза - бяла роза", а царят издаде заповед да се удвои заплатата на пажа. Понеже изобщо не получаваше заплата, той нямаше никаква полза от цялата тази работа, но то бе сметнато за голяма чест и бе съответно обнародвано в дворцовия вестник.
След три дни отпразнуваха сватбата. Това бе великолепна церемония, женихът и невестата вървяха ръка за ръка под балдахин от пурпурно кадифе, бродирано със ситен бисер. После имаше държавно пиршество, което трая пет часа,. Принцът и принцесата седяха в дъното на голямата зала и пиеха с чаша от прозрачен кристал. Само верните в любовта можеха да пият от тази чаша, защото докосваха ли я лъжливи устни, кристалът ставаше сив, мътен и замъглен.
- Ясно е, че те се обичат - каза малкият паж, - ясно като кристал!
И царят удвои заплатата му още веднъж.
- Каква чест! - възкликнаха всички царедворци.
След пиршеството щеше да има бал. Женихът и невестата щяха да танцуват заедно танца на розата, а царят беше обещал да свири на флейта. Той свиреше много лошо, но никой никога небе посмял да му го каже, защото беше цар. Всъщност той знаеше само две мелодии и никога не беше съвсем сигурен коя от тях свири, но това нямаше никакво значение, защото, каквото и да направеше, всички викаха: "Очарователно! Очарователно!"
Последният номер от програмата бяха великолепните фойерверки, които трябваше да започнат точно в полунощ. Малката княгиня никога в живота си не беше виждала фойерверки и затова царят беше издал заповед през сватбения ден придворният пиротехник да бъде на поста си.
- На какво приличат фойерверките? - беше попитала тя принца една сутрин, когато се бе разхождала на терасата.
- Приличат на Северното сияние - каза царят, който винаги отговаряше на въпросите, отправени към други хора, - само че са много по-естествени. Лично аз ги предпочитам пред звездите, защото човек винаги знае кога ще се появят, а са омайни като моята свирня на флейта. Трябва непременно да ги видите.
Затова в дъното на царската градина издигнаха голяма платформа и щом придворният пиротехник подреди всяко нещо на мястото му, фойерверките започнаха да си приказват.
- Светът е наистина много красив! - възкликна малка жабешка бомбичка. - Погледнете само тия жълти лалета! Знаете, дори да бяха истински фишеци, пак нямаше да бъдат по-хубави. Много се радвам, че попътувах. Пътуването чудесно развива ума и помага да се отървеш от предразсъдъците си.
- Царската градина не е светът, глупава бомбичко! - каза голяма римска свещ - Светът е огромен, за да го разгледаш, ще ти трябват цели три дни.
- Всяко място, което обичаш, представлява за теб света - възкликна меланхолично огнено колело, което било влюбено на младини в един сандък от борови дъски и се гордееше с разбитото си сърце, - но любовта вече не е на мода, убиха я поетите. Те писаха за нея толкова много, че никой вече не им вярва и това не ме учудва. Истинската любов страда и мълчи. Самото аз си спомням веднъж... Но сега това няма значение. Романтиката си е изживяла времето.
- Глупости! - възрази римската свещ. - Романтиката не умира. Тя е като луната и живее вечно. Женихът и невестата например се обичат много нежно. Чух всичко за тях тая сутрин от една кафява картонена гилза, с която случайно бяхме в същото чекмедже и която знаеше последните дворцови новини.
Но огненото колело поклати глава.
- Романтиката е умряла! Романтиката е умряла! - зашепна то. То беше от тия личности, които смятат, че ако повтаряш нещо безброй пъти, накрая то става истина.
Изведнъж се чу остра суха кашлица и всички се обърнаха.

Продължението ТУК

[Mirami]

САМООТРИЧАНЕ - Хорхе Букай

Бях там от първия миг,
в адреналина,
който кръжеше във вените на родителите ти,
когато се любеха и те зачеваха,
а после във флуида,
с който майка ти бомбардираше малкото
ти сърчице,
когато беше едно паразитче.

Стигнах до теб още преди до проговориш,
преди дори да започнеш да разбираш
какво ти казват другите.
Бях вече с теб,когато се мъчеше като пате
да правиш първите крачки
пред веселите,насмешливи погледи на всички.
Когато беше беззащитен,в опасност,
когато беше уязвим и имаше нужда.

Появих се в живота ти,
ръка за ръка с вълшебната мисъл,
редом….
със суеверията и клетвите,
с фетишите и амулетите…
с добрите обноски,навиците и традициите….
с твоите учители,братя и приятели…

Преди още да знаеш,че ме има,
разделих душата ти за света на светлината и
за този на мрака.
Единият-на доброто,а другият-на това,
което не е добро.

Донесох ти чувството за срам,
посочих ти всички твои недъзи,
грозното,
глупавото,
неприятното.
И когато ти прошепнах за пръв път,
че нещо в теб не е наред,
ти закачих етикета на „различен”.

Има ме още преди съвестта,
преди вината
и морала,
от дълбините на времето,
откак Адам се засрами от тялото си,
като видя,че е голо….
и се покри!

Аз съм нечаканият,
нежеланият гост,
но съм и този,
който идва пръв и си тръгва последен.
С времето набрах сили,
слушайки съветите на близките ти
как се успява в живота.

Следвах догмите на твоята вяра,
които ти казват какво трябва и
не трябва да правиш,
за да те приемат в лоното Божие.
Изстрадах жестокия присмех
на другарите ти в училище,
които се подиграваха с теб в трудни моменти.
Понасях униженията от шефовете ти.
Гледах грозния ти образ в огледалото
и после го сравнявах с лицата на „известните”,
онези по телевизията.

И сега ,най-сетне,
от позицията на силата
и просто защото
си жена,
негър,
евреин,
хомосексуалист,
ориенталец,
защото си некадърен,
висок,нисичък или дебел…
мога да те превърна
в купчина смет,
в шлака,
в жертвен козел,
във виновник за всички беди,
в проклето ,
мръсно
копеле.

Цели поколения мъже и жени
ме подкрепят.
Не можеш да избягаш от мен.

Болката,която ти причинявам,е нетърпима
и за да я понесеш,
трябва да ме предадеш на децата си,
а те-на своите,
во веки веков.

За да помогна на теб и на потомството ти,
ще сложа маската на перфекционизма,
на високите идеали,
на самокритиката,
на патриотизма,
на морала,
на добрите обноски
и самоконтрола.

Болката,която ти причинявам,
е толкова силна,
че ще искаш да се отречеш от мен
и затова
ще се мъчиш да ме скриеш
зад измислени образи,
зад дрогата,
зад борбата за пари,
зад неврозите ти,
зад обърканата ти сексуалност.
Но каквото и да правиш,
където и да идеш,
аз ще съм с теб,
винаги с теб.
Защото пътувам с теб
и денем,и нощем,
без отдих,
без граници.

Аз съм причина за всяка зависимост
и за чувство за собственост,
за усилията
и за липсата на морал,
за страха,
за насилието,
за престъпленията
и за лудостта.

Научих те да се страхуваш да не бъдеш
отхвърлен
и обрекох живота ти на този страх.
От мен зависи да продължиш да бъдеш
този търсен,желан,
харесван,учтив и приятен човек,
който си днес за другите.
От мен зависи ,
защото аз съм сандъкът,в който скри
най-отвратителните,
смехотворни и
нежелани за теб неща.

Благодарение на мен
свикна да се примиряваш
с всичко,което животът ти поднася,
защото в крайна сметка
всичко,което преживяваш,е повече
от онова,което смяташ,че заслужаваш.

Досети се,нали?

Аз съм чувството ,което те кара да се
отричаш от себе си.
АЗ СЪМ ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА
ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.
Спомни си нашата история…
Всичко започна в онзи сив ден,
когато ти престана да казваш гордо:
АЗ СЪМ!
Когато,засрамен и уплашен,
сведе глава
и замени думите и делата си
с една мисъл:
ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА…

[Mirami]

Това, което виждаме в другия… Пак Букай

Един човек се обажда на домашния си лекар.
- Рикардо, аз съм Хулиан.
- О, здравей! Какво има, Хулиан?
- Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.
- Но какво й е?
- Започва да оглушава.
- Как така да оглушава?
- Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.
- Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.
- Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?
- Как разбра, че не чува?
- Ами ... като я викам, не отговаря.
- Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?
- В спалнята.
- А тя къде е?
- В кухнята.
- Така. Извикай я от там.
- Марияаааа....! Не, изобщо не чува.
- Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.
- Марияаааа...! Марияааа...! Марияааа....! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияаааа....! Нищо.
- Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:
- Марияаааа....!
Побесняла, жена му се обръща и му вика:
- Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искаааааш.....?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар.

Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото и в теб.

[Mirami]

Знаменитият равин и неговите вещи

Има една стара история за един знаменит равин в Европа, който един ден бил посетен от човек, дошъл с кораб от Ню Йорк, за да го види.Човекът, стигнал до мястото, където живеел великият равин, голям дом на улица в европейски град, и му посочили стаята на равина, която била на таванския етаж.Той влязъл и заварил учителя в стая с едно легло, един стол и малко книги. Човекът бил очаквал много повече. След поздравите, попитал:
- Рави къде са вещите ви?
Равинът отвърнал с въпрос:
- Ами твоите къде са?
Посетителят отговорил:
- Но, рави, аз само минавам оттук.
А учителят отговорил:
- И аз също, и аз също.

[Mirami]

Сънят на роба (Букай)

Разхождам се по безлюден път.
Наслаждавам се на въздуха, на слънцето, на птиците
и се радвам, че краката сами ме водят.
На едно място край пътя откривам
един роб, който спи.
Приближавам се и виждам, че той сънува.
Долавям го по думите и по движенията му...
И знам какво сънува:
робът сънува, че е свободен.
Изражението на лицето му е спокойно и ведро.
Питам се...
дали да го събудя и да му кажа, че това е само сън,
за да не забравя, че още е роб?
Или да го оставя да спи колкото може
и да се радва макар и на сън,
на таз заблуда?
- Кой е верния отговор?... - запита ме Хорхе.
Свих рамене.
- Няма верен отговор - продължи той - Всеки сам трябва да потърси своя отговор и той не може да бъде открит извън самия него.
- Мисля, че аз ще се вцепеня пред роба и ще чудя какво да правя - отвърнах аз.
- Ще ти подскажа нещичко, което поне в един случай може да ти помогне. Както си вцепенен, приближи се до роба и го погледни. Ако това съм аз не се чуди:
СЪБУДИ МЕ