[Mirami]

ПРИТЧА ЗА ЖЕЛАНИЯТА

Казват, че всички наши желания могат да бъдат изпълнени. Просто ни се дава време да разберем, това ли искаме наистина. Или ни е нужно друго.
Един богат търговец имал четири жени. Отпътувал по работа и няколко дни преди завръщането си изпратил на всяка от жените си писмо, в което я питал какъв подарък желае да и донесе.
Четвъртата, най-младата от жените отговорила, че иска да получи красиви дрехи, благовония и задморски скъпоценности. Третата, често боледуваща жена поискала лекарство, което да я изцери от всичките и недъзи. Втората жена, която била много любознателна, пожелала да получи книги по метафизика, окултни науки и темподобни. Първата от жените загърбила мирските желания и написала просто:"Мой драгоценни съпруже, нищо не ми е нужно, само се завърни при мен жив и здрав и остани винаги наблизо."
Търговецът се завърнал и донесъл на всяка това, за което помолила. Стоки и скъпоценности за най-младата. Лекарства за третата. Книги за втората. А тъй като първата жена искала само него самия, останал да живее само с нея и безрезервно да й принадлежи.
Когато останалите жени усетили, че той рядко ги посещава и живее само с първата, спокойно им обяснил, че просто изпълнява техните желания.

Какво искаме ние наистина?

[Mirami]

НАУЧНО ОТКРИТИЕ

Немски професор демонстрирал пред членове на Академията на науките своето откритие. От кибритена кутийка той извадил три мухи. По негова заповед те три пъти обиколили масата. След това три пъти подскочили на масата. Следващата демонстрация била танц на дресираните мухи.
Накрая професорът накапал мед по крачетата им и те залепнали за масата. Той им заповядал да скачат, но мухите невъзмутимо смучели меда.
-Господа,-обърнал се професорът към аудиторията-това е моето откритие, когато крачетата на мухата са потънали в меда, тя оглушава.

[Mirami]

ПРИТЧА ЗА ЧОВЕШКОТО НЕДОВОЛСТВО

Попаднал човек в рая. Гледа хората усмихнати, доброжелателни, открити. А наоколо, всичко като в нормалния живот. Разходил се, харесало му. Накрая попитал архангела:
-Може ли да надзърна в ада, макар и само с едното око?
-Може, ела да видиш.
Отишли в ада. Човекът гледа, на пръв поглед всичко като в рая, нормален живот, само хората едни такива зли, сърдити, вижда се, че не им е добре там. Отново се обърнал към архангела:
-Но тук е същото като в рая. Защо хората са толкова недоволни?
-Защото си мислят, че в рая е по-добре.

[Mirami]

ЗЛОЧЕСТИНА ИЛИ СПАСЕНИЕ

Норвежки моряк бил с двамата си сина в морето. Ловели риба, както всеки ден, това било тяхното препитание. Ненадейно се извила буря, отнесла ги навътре в морето. Загубили брега от поглед. В същият момент в къщата им избухнал пожар и тя изгоряла до основи. Когато бащата и синовете му най-накрая се добрали до брега, там ги чакала майката, обляна в сълзи и съкрушена от сполетялото ги нещастие. С плач се хвърлила към мъжа си и започнала да ридае, че са останали без покрив над главите си. Но той не реагирал.
-Как може да си толкова безчуствен?-попитала жената.- Не осъзнаваш ли какво ти казвам?
-Ако не беше огънят от пожара, никога нямаше да излезем на сушата-отвърнал кротко рибаря.

(Не се плашете от депресията, тя ви дава шанса да намерите своя бряг. За момичето, което сега преминава през пожара )

[Mirami]

СТАРЕЦЪТ И СКОРПИОНЪТ

Една сутрин старец седял край реката и медитирал. Когато приключил, видял, че по водата безпомощно се носел скорпион. Скорпионът бил близо до дърво и старецът бързо протегнал един от потопените във водата клони, за да го спаси. Скорпионът веднага го ужилил и човекът инстинктивно дръпнал ръката си. Минута след това отново протегнал клона. Второто ужилване било още по-жестоко и ръката на стареца се подула и започнала да кърви. Лицето му се сгърчило от болка.
В този момент минувач видял какво се случва и започнал да крещи на стареца:
-Ти да не си луд? Само глупак би рискувал живота си за едно грозно и зло създание! Не знаеш ли, че опитвайки се да го спасиш, можеш да убиеш себе си?
Старецът погледнал в очите на непознатия и казал:
-Това, че моят приятел скорпионът има жилеща природа, не може да промени моята природа да го спася.

[adriano]

strangenick2, много са поучителни!
КРАСАВИЦАТА ОТГОВОРИЛА - много точно .. трябва да бъдем себе си и да даваме най-доброто от себе си. Да се опитваме да бъдем по-добри, но не от другите, а от това, което сме били вчера ...

[Mirami]

Наистина е прекрасен този блог, не мога да се спра днес, има невероятни находки, браво на преводачката Ето още няколко:

ПРИТЧА ЗА АДА И РАЯ

Просветен от Изток можел в състояние на медитация да пренесе ума си във всяко кътче от Вселената. Веднъж решил да посети Ада и Рая. Отправил се към Ада. Озовал се в голяма стая. В средата и имало голяма маса, а на масата - табла с толкова много храна, че с нея можело да се изхранят много повече хора от присъстващите в стаята. Хората седели далеч от масата. Всеки от тях имал лъжица с дълга дръжка, толкова дълга, че без проблем можело да загребат от храната, но не и да я пъхнат в устата си. Лицата на хората били изнурени, отчаяни и озлобени.
Просветеният излязъл от стаята и се отправил към Рая. Изненадата му била голяма, когато там намерил същата голяма маса, табла с храна и хора, държащи лъжици с дълги дръжки. Но лицата на хората били щастливи и удовлетворени. Тогава той разбрал каква е разликата. Хората в Рая се били научили да се хранят един друг.

[Mirami]

ПРИТЧА ЗА НЕЩОТО, КОЕТО ЖИВЕЕЛО В ЧОВЕШКАТА ДУША

Някога в гълбините на душата живеело Нещо. Живеело тихичко и никому не пречело.
Веднъж в душата влязло Чувство. Чувството се харесало на Нещото. И Нещото започнало да пази Чувството, защото се страхувало да не го загуби. Даже започнало да заключва вратата. Заедно те обикаляли по всички ъгълчета на душата, разговаряли, мечтаели. Вечер палели огън, за да сгреят душата.
Нещото привикнало към Чувството и мислело, че то ще остане с него завинаги. Всъщност Чувството това и обещало. То било толкова романтично. Но един ден изчезнало. Нещото го търсило дълго. Накрая в едно ъгълче на душата намерило пробита огромна дупка. Чувството било избягало, но Нещото виняло единствено себе си. В памет на Чувството в душата останала голяма дупка, която не можела да бъде запълнена с нищо. Нощем през нея влизал хладен и зъл вятър. Душата се свивала и мръзнела.
След това в душата се опитвали да влязат и други чувства, но Нещото не ги пускало. Всеки път ги изхвърляло с метлата през дупката. Малко по малко чувствата съвсем престанали да идват.
Но веднъж в душата почукало съвсем Странно Чувство. Отначало Нещото не отваряло. Чувството не се вмъкнало през дупката, както правели другите, а останало да стои пред вратата. Цяла вечер Нещото неспокойно бродило из душата. Когато си легнало да спи, сложило за всеки случай метлата до себе си. Но не се наложило да гони никого. На сутринта погледнало през ключалката и видяло, че Странното Чувство продължава да стои пред вратата. Нещото започнало да нервничи, проумявайки че не можеш да изгониш този, който още не е влязъл.
Минал още един ден. Смущението на Нещото било безпределно. То осъзнало, че до смърт му се иска да пусне Чувството и до смърт се страхува да го направи. Ако го пусне и то избяга като първото, в душата ще има още една дупка ...
Минало още време и Нещото свикнало Странното Чувство да стои пред вратата. И един ден го пуснало вътре. Вечерта те запалили огън и сгрели душата за пръв път от толкова много години.
-Ще си отидеш ли? - не се сдържало Нещото.
-Не, но при едно условие, - казало Чувството - да не ме ограничаваш и да не заключваш вратата.
-Няма да я заключвам, - съгласило се Нещото - но ти можеш да избягаш през старата дупка.
И Нещото разказало своята история.
-Аз не бягам през стари дупки - усмихнало се Странното Чувство. - Аз съм друго чувство.
Нещото не му повярвало, но го поканило да се разходят.
-А къде е дупката? - полюбопитствало Странното Чувство.
-Ето я!-горчиво се усмихнало Нещото.
Посочило мястото, където била дупката, но дупка вече нямало. От външната страна на душата се чували ругатните на хладния, зъл вятър.
Нещото се усмихнало на Странното Чувство и казало единствено, че никога повече няма да заключва вратата.

[Mirami]

ЗАЩО НИКОЙ НЕ МЕ ОБИЧА?

При равин Леви дошъл младеж и горестно застенал:
-Рави, защо никой не ме обича, особено момичетата?
-Защото ти самият никого не обичаш, особено себе си.

[Mirami]

БЪДИ ЩАСТЛИВ!

Просяк седял край пътя. Минаващ наблизо страж го ударил с камшик през лицето и продължил нататък. Просякът погледнал след него и казал:
-Бъди щастлив!
Друг минувач се удивил на реакцията му:
-Нима си толкова смирен?
-Не, - отговорил просякът - но ако войникът беше щастлив, нямаше да ме удари по лицето.

ТЪЛКУВАНЕ НА ПРОРОЧЕСТВОТО

Високо в планината имало малко село, в което живеел стар мъдрец. Жителите на селото винаги се вслушвали в думите му, смятали го за пророк. Нямало случай, в който предсказанието му да не се е сбъднало.
Един ден пророкът с огромна мъка, едва ли не с плач, се обърнал към жителите на селото:
-Утре слънцето няма да изгрее!
И се прибрал в своята хижа.
В селото настъпила паника. Едни хукнали да бягат, други да се крият. Най - хладнокръвните решили да се молят и останали по домовете си. На сутринта слънцето изгряло и тези, които били останали в селото се втурнали към къщата на мъдреца, крещейки:"Лъжец!"
В хижата било тихо. Старецът бил починал през нощта.

ВКУСЪТ НА ЖИВОТА

Един човек непременно искал да се обучава при Истински Учител и решил да провери правилността на избора си, задавайки няколко въпроса:
-Можеш ли да ми кажеш каква е целта на живота?
-Не мога-отговорил Учителят.
-Тогава какъв е смисълът му?
-Не мога.
-А за природата на смъртта?
-Не.
Посетителят си тръгнал разочарован. Учениците били потресени: защо учителят им се представил в такава светлина?
Той ги успокоил:
-Каква е ползата да знаеш целта и смисъла на живота, ако никога не си усещал неговия вкус? По-добре да изядеш баницата, отколкото да разсъждаваш за нея.

СТЪЛБОВЕТЕ НА РЕЛИГИЯТА

В една страна преследвали вярващите заради религиозните им убеждения. Тогава трите стълба на религията - Светото Писание, Поклонението и Благотворителността - се отправили при Бог, изплашени, че религията ще бъде унищожена, а с нея и те самите.
-Няма от какво да се боите - казал им Бог. - Възнамерявам да изпратя на земята нещо, много по-могъщо от трите ви, взети заедно.
-Как се нарича то, Господи?
-Самопознание - отвърнал Бог.

ЖИВОТ ДО СМЪРТТА

В този ден, като че ли нарочно, всеки посетител питал само за едно: има ли живот след смъртта.
Учителят само се усмихвал и нищо не отговарял. Най-накрая учениците го попитали защо през цялото време отклонява отговора.
-Сигурно сте забелязали, че задгробният живот интересува именно тези, които не знаят какво да правят с този. На тях им трябва още един живот, който да продължава вечно - казал Учителят.
-И все пак има ли живот след смъртта или не? - продължил да упорства един от учениците.
-Има ли живот до смъртта, ето какъв е въпросът-отговорил Учителят.

УЧЕНИЯ И РЕЛИГИИ

Веднъж няколко човека отишли при един кладенец и напълнили съдове с чиста вода. След това тръгнали да я разнесат по различни селища на нуждаещите се.
Хората донесли свои съдове, в които да си прелеят вода, но забравили да ги измият. Във ведрото в първото селище бил съхраняван малинов сироп, във второто вътре била държана риба, а в третото -алкохол. Водоносците предупреждавали, че съдовете, в които се съхранява водата, трябва да бъдат чисти, но никой не ги послушал. Не можели и да оставят хората жадни.
Водата била прелята и естествено придобила вкуса на това, което било съхранявано вътре. А хората помислили, че водата, която им донесли, първоначално е имала такъв вкус. Веднъж жителите на две от селищата се срещнали помежду си и всеки започнал да разказва за вкуса на донесената вода и за нейните свойства. Когато разбрали, че водата им е различна, решили, че тя е от различни извори. И започнали да си доказват един на друг, че тяхната вода е най-хубава и е достойна да бъде наречена чиста вода. Заради това се изпокарали и започнали да считат съседите си, които не почитат тяхната вода като единствената чиста, за врагове.
Те останали в неведение, че се покланят не на чистата вода, а на вкуса, който сами са й предали.

ИЛЯ МУРОМЕЦ И ЗМЕЙ ГОРЯНИН

Приискало му се на Иля Муромец вода да пийне. Отишъл на кладенеца, а там Змей Горянин седи. Започнал той със змея битка на живот и на смърт. Били се три дни, отсякъл лявата му глава. Били се още три дни, отсякъл дясната. Започнали пак да се бият, силите им на свършване ... А змеят му вика:
-Илюшенка, какво ти трябваше от мен?
-Исках да пия вода!
-Ами да беше пил!

РОЗА ИЛИ КАМИЛСКИ ТРЪН

Човек, живеещ накрая на пустинята, засадил млад розов храст, който не цъфнал нито веднъж. Той чакал дълго няма ли най-накрая да се появят жадуваните цветове, но това не се случило. Тогава градинарят попитал храста защо не цъфти.
-Защо не цъфтя? - удивено повторил въпроса храстът. - Нима трябва да цъфтя? Погледни наоколо, никой не цъфти. Ето колко много има такива като мен, храсти камилски трън, никой от тях не цъфти.
-Но ти не си трън.
-Как да не съм трън?! Напротив, аз съм същия като тях. И аз имам бодлички, ето виж!
-Не, ти си розов храст и трябва да цъфтиш - не се предавал градинарят.
Но както и да се опитвал да убеди храста, че е роза и трябва да цъфти, колкото и енциклопедии с описания на рози и камилски тръни да му показвал, подчертавайки различията между тях, нищо не помагало. Розовият храст продължавал да твърди, че е камилски трън, а те не цъфтят.
Градинарят останал без сили, търпение и доказателства да се бори с упоритото насаждение и решил да купи още един розов храст.
-Я, ето още един камилски трън като мен - казал си стария храст, когато градинарят посадил новия. - Вече няма да ми е толкова скучно, другите тръни са далеч, нямаше с кого една дума да си кажа.
Новите съседи бързо се сприятелили. Често си говорели и скоро новият храст разбрал, че другарят му, кой знае защо, се смята за камилски трън. Всеки от двата храста дълбоко вярвал в своята истина и не преставал да убеждава другия в нея.
Скоро дошла пролетта, след нея лятото и новият храст цъфнал. Храстът, който се смятал за камилски трън бил удивен. Той не очаквал такова нещо от ... , от ... , от някой, който е същия като него, камилски трън. Но цветът на неговия приятел бил толкова прекрасен, че той ахнал и по него избили капки сълзи. От тази красота сърцето му се напълнило с радост и умиротворение. Красотата проникнала в него до такава степен, че скоро той самият разцъфтял.

Обкръжението налага свой модел на мислене и живот. И да надникнеш в собствената си същност невинаги е така лесно, както изглежда.
Човек, близък по дух, може да ни помогне да отворим вътрешния си взор и да застанем на пътя на предназначението.