#821
|
||||
|
||||
Е защо така? Ти колко време кара на салати?
|
#822
|
||||
|
||||
Дундьо, в момента съм 59-60, а 4-5 години устисках на 56-7 кила. Качих няколко тази зима и смятам, че бързо ще ги сваля, предвид факта, че са скорошни и организма не ми е свикнал с тях още. А преди 5-6 години бях близо 80 кила... Много трудно се задържат килограмите след голямо отслабване, а който е бивш дебелак, трябва много да внимава. Старая се много и все си меря хапките. Някои неща са ми като обица на ухото- никакъв хляб, никакво пържено... то си става навик. Естествено, увличам се по сладкото и все гледам да има баланс. Тичам постоянно, за да задържа теглото. Вечната диета, ама така е, такъв ми е гена...
|
#823
|
||||
|
||||
Дундьо - не знам какво да кажа, като ти виждам подписа. Та ти си минала почти половината. Би трябвало да има някаква награда за такава воля. Искрено ти се възхищавам.
|
#824
|
||||
|
||||
Мерси, Лара. Чак сега почвам да мисля, че вече разбирам какво правя. На диета съм от края на юни. Понеже всичко е индивидуално, в началото тръгваш по нечии стъпки, сляпо се придържаш към определена диета, за да си сигурен, че правиш нещата както трябва. Ако не се получи, знаеш, че причината не е у теб. Номерът е да търсиш причините защо с нещо не се получава, а с друго - става.. Защо нещо спира да ти действа, как да му противодействаш. Форумните дружки много помагат. Често се получава нещо като брейнсторм, когато търсим обяснение на нещата. Но аз смятам, че човек трябва да чете. Нали съм си от старата генерация, четенето ми е в кръвта. Няма рецепта. Но от многото информация, като я наложиш към себе си, виждаш кое е валидно в твоя случай и кое - не. Вече съм убедена, че трябва да стигнеш до момента, в който можеш сам да определиш най-добрия режим за себе си. Не мога да кажа, че съм го постигнала, но наближава моментът. Колкото до това, че съм на кажи-речи половината път - въпрос на гледна точка. Аз не съм песимист, но съм скептик по рождение. И друг път съм писала, че няма място за успокоение. Колежките ми виждат колко кила ми липсват. Но хората, които срещам всеки ден в работата, на улицата, по институциите и пр. виждат само 27-те ми излишни кила.
|
#825
|
||||
|
||||
|
#826
|
||||
|
||||
Ами, честно казано, не се гордея много. Имаше един такъв момент в началото, когато килограмите се топяха "ударно". После хоризонтът почна да се отдалечава. Всеки иска нещата да се случат бързо, дори да не е лесно. Ама не става. Но най-главното ми съжаление и това, с което не се гордея, е, че много години нищо не предприех за килограмите. Сега, каквото и да направя, загубеното време не се връща. А това е на практика по-голямата част от активния ми живот. Едно е да си хубава зряла жена, съвсем друго - добре запазена бабка.
|
#827
|
||||
|
||||
Дунди, сигурно ти е писнало от подобни мнения, но ще го кажа въпреки това. Дали е възможно всъщност вече да изглеждаш добре, но в ума ти да са тези оставащи за сваляне килограми. Е, то прозвуча като за анорексичките, но предполагам, че ме разбираш.
Ако се вманиачим да изглеждаме както преди 5, 10 или... години, дали и сега ще ни отива? Винаги се сещам за италианските артистки, които са пищни и с вдигната глава. Ама че имат целулит - кой го вижда под готината рокля. Нали мъжете гледат в дупетата и циците, опънати в секси дрешката. Излъчването е важно. Ох, колко е лесно да го говоря. Ако можеше и себе си да убедя... Но принципно е така. |
#828
|
||||
|
||||
и аз мисля че дундьо вече изглежда добре,ама тя се крие...
момичета,може ли някой да пусне тема за разделното хранене? май ще го правя... |
#829
|
||||
|
||||
Цитирай:
да не са ти се схванали пръстите Дано,с тебИ имаме телепатична връзка-и аз се замислям за разделно Май има някъде такава тема |
#830
|
||||
|
||||
|
|
|