Любовта изисква отговорност към чувствата на другия

Романтичните взаимоотношения често се възприемат като източник на положителни емоции, щастие, доверие и взаимна свързаност. Всяка връзка обаче си има своите проблеми. Когато сме обвързани, ние ги усещаме. Наясно сме с техния генезис, но въпреки това успяваме да ги решим, понякога с особена трудност.

Любовта не е просто един розов сън. Тя изисква да се подходи с отговорност към чувствата на един мил човек. Но когато се повдигне темата за ангажимента, се оказва, че това е нещо, което все повече не обичаме да правим. Да сме отговорни... А после се чудим защо нещата не вървят.

Мълчанието – лошият навик от родителите

Възрастните хора казват, че в едно семейство най-важно е общуването. Възможността да бъдем искрени ни прави още по-свързани. Но както посочват много психолози, когато в детството си един човек е наблюдавал как родителите му не обсъждат проблемите помежду си, а вместо това са ги неглижирали в мълчанието, детето може да копира този модел. Така в бъдещите си взаимоотношения този човек най-вероятно ще се прави на разсеян, когато му кажат, че е сгафил.

Това не са неща, на които ни учат в училище. За живота на първо място се учим от родителите си. А когато те грешат, недоразумението се предава от поколение на поколение. То предизвиква нещастие и изгражда куп проблеми във времето.

Осъзнаването на важността от говоренето в една връзка е първата стъпка от подобряването на споделената среда. Комуникацията може да бъде просто питане: „Как си? Добре ли си?“ – показва загриженост, въпреки че е толкова банален въпрос.

Споделянето на лична информация между партньорите е с идеята да потърсиш рамо, опора или мнение, нали? Не е лошо да знаеш, че до теб има една критична личност, която може да ти каже кога си прав и кога не.

Обсъждането на битовите драми обаче е една голяма крачка. То често се трансформира в скандал, защото едната или другата страна иска да наложи своето мнение. Ако имаше рецепта за решаване на кавги, тя най-вероятно би била следната – добър тон, подхождане с уважение и много слушане. Както казва индийският философ Кришнамурти: „Слушането е цяло едно чудо“. И с това чудо човек може истински да разбере случващото се около него.

Любов и живот – училище за всеки! А изневярата учи на много неща...

Изневярата е една от най-големите опасности, надвиснали над всяка връзка. Какъв е проблемът с нея ли? Когато се разбере, че партньорът ни е направил белята, у нас пускат корени чувствата на омраза. Нараненото сърце ни кара да поставим дистанция помежду ни. А липсата на сигурност и желанието да нараним любимия на принципа „танто за танто“, понякога ни карат също да изневерим. Стига се до момента, в който на дивана седят двама доскоро влюбени, които плачат и се чудят как са стигнали дотук...

Може би изневярата е повратна точка за някои двойки. Те или се научават на нещо, или рязко сменят курса, разделяйки се.

Интимното предателство понякога ни учи на нови неща. То се свързва с темата за мълчанието, защото човек не търси извън връзката, освен ако в нея нещо не му липсва. Някои от нас правят грешката да го потърсят извън интимния кръг, вместо да го поискат от партньорите си.

Някои изневеряват, защото не са съумели да разнообразят интимния си живот. Няма нищо страшно в това да поискаш от нея/него да опитате нещо по-екстравагантно. Не беше ли „Щом сме двама, страшно няма“? Не би трябвало да се срамуваме от най-близките си.

Според социолозите...

В едно изследване на американския изследователски център Pew Research социолозите посочват кои са важните фактори за една двойка – споделяне на интереси, добър сексуален живот, споделянето на домакинските задължения, адекватните приходи, споделените религиозни ценности и създаването на ново поколение.

Според топ 3 на тази класация трябва да обърнем сериозно внимание на интимния си живот, общите неща и домакинството. Оттам идва и най-голямото напрежение – битовите скандали, изневерите...

Любовта е едно споделено щастие, което както всяко друго нещо изисква поддръжка, внимание и уважение. Няма ли ги тези, съгласете се, нещата започват да вървят зле.

Александър Градинаров