Тормоз на работното място

За съжаление и до днес тормозът е част от детските площадки и от училищния живот на децата и е нещо, което съпътства индивида в една или друга форма до живота му на възрастен.

Ако сте бил едно от тези нещастни деца - пълнички, с очила, с шини на зъбите, заекващи, сричащи и т.н., което е било мишена за своите връстници, сигурно знаете за какво говорим.

Но трябва ли да го допускаме години, след като сме напуснали детската площадка? Сайтът CareerBuilder проведе изследване, което показва, че тормозът на работното място е във възход през последните години.

Проучването доказва, че почти 35% от работещите са обект на тормоз в службата, което е с 8% повече от миналата година и което означава, че всеки трети служител се чувства репресиран по някакъв начин.

Оказва се, че от тези 35 % - 17% се отказват в един момент от работата си, а други 16% развиват здравословни проблеми. Изследването е проведено онлайн от и включва повече от 3800 работници в САЩ.

Освен това, тормозът присъства на всички нива в компанията. Въпреки че по-голямата част от служителите, които се чувстват тормозени, твърдят че това идва от страна на техния шеф или колеги, има такива, които твърдят че са жертва на клиенти или на служители, които са по-ниско в йерархията от тях самите.

Повече от половината (54%) от тормозените служители са заявили, че са тероризирани от по-възрастен от тях човек, а 29% заявяват, че мъчителят им е по-млад от тях.

За щастие има начини да се справите с проблема, без да напускате работа или да се поболявате. CareerBuilder предлага съвети за предприемане на действия:

- Поддържане на регистър с всички нападки към вас и детайли за тях;

- Разговор за ситуацията с агресора;

- Споделяне с агресора за това, как неговите действия ви карат да се чувствате;

- Фокусиране върху решение на проблема.

И така, как изглежда тормозът на работното място? Изследването очертава някои общи начини, по които служителите третират жертвата:

· Лъжливо обвинение за грешки;

· Игнориране от екипа;

· Използване на различен стандарт/политика към тормозения спрямо другите служители;

· Постоянна критика;

· Липса на сътрудничество с този човек от страна на другите служители с цел да го изложат;

· Негативни коментари за въпросния служител пред шефа;

· Омаловажаване на неговата работа;

· Клюкарстване по него адрес;

· Присвояване на неговите заслуги за извършената работа;

· Преднамереното му изключване от проекти или срещи;

· Тормоз заради негови личностни качества, които дразнят екипа.

Опълчване срещу тормоза:

Около половината от жертвите са склонни да се опълчат на тормоза, а 49% от тези смелчаци твърдят, че тормозът спира след като му се противопоставят.

11% казват, обаче, че той се влошава след тяхната намеса, а 38% заявяват, че нещата не се променят изобщо.

Двадесет и седем процента от работниците, които се чувстват тормозени докладват за това пред отдела по човешки ресурси, но на повече от половината от тях гласът така и не се чува, а нещата си остават същите.