Радинела Бусерска: В живота няма грешки, има само уроци. Всеки си има своята „битка и драма“

Радинела Бусерска! При някои хора името говори много повече от всяко друго определение – при Радинела Бусерска е точно така. Нейното име е емблема за качествена журналистика, достоверност и професионализъм, а жената зад него е истински огън и магия. Тя е икона на българския екран, но извън него носи със себе си един романтизъм и грация, които много малко жени притежават.

Вече почти 15 години тя информира зрителите на Bulgaria ON AIR за най-важните новини у нас и по света като водещ на Новините ON AIR и с образа си защитава принципите на професията ежедневно. Радинела има 25-годишен стаж в новините и телевизията, като преди Bulgaria ON AIR работи дълги години в Ефир 2 и новините на БНТ. Интересно е, че преди да започне телевизионната си кариера Радинела има опит като актриса в Народния театър „Иван Вазов“. Има интерес и към документалното кино, като зрителите я познават като автор на 6 документални филма за деца в риск. С тях печели три награди от различни телевизионни фестивали.

Коя е Радинела извън светлината на прожекторите, как успява през годините да запази в себе си онзи нежен, елегантен, но същевременно силен образ, защо никога не би изневерила на себе си и на яркочервената си коса и какво за нея е дъщеря ѝ Радинела – вижте в откровеното интервю на журналиста и водещ на Новините ON AIR специално за Tialoto.bg:

Какъв съвет бихте дали на младото си аз, ако можехте? Най-важният съвет към прохождащата журналистка и към жената Радинела?

През годините се научих на търпение. Както повечето много млади хора – и аз исках нещата да се случват бързо и „сега“. С времето разбрах, че, както се казва в една източна мъдрост – „ако искаш да изкачиш хиляда стъпала, започни от първото“. Бих казала на по-младата Радинела и да не се доверява толкова бързо на хората, но …всъщност, не мисля, че днес съм особено променена в това отношение…и съм щастлива, че запазих детето в себе си. То ми е много нужно и много ценно.

Направихте голяма промяна и от дългогодишна икона на новините на БНТ, преди години станахте лице на Bulgaria ON AIR, но така и никога не изневерихте на червения цвят на косата си. Защо?

Аз съм си моногамна по принцип, не изневерявам – нито на хората, които обичам, нито на професията, нито на …. червения цвят на косата си. А и съм червенокоса (почти) по природа – баба ми е била с червена коса, като ученичка в Девическата гимназия в Плевен са я карали понякога да я мокри, защото са мислели, че я боядисва – нещо забранено за тогавашните строги нрави в училищата. Но пък е била толкова елегантна с този червен цвят в Париж през годините на Belle Epoque – когато е следвала френска филология в Сорбоната. Не се виждам с друг цвят на косата.

Има ли нещо, което не сте научили за професията си, въпреки този дълъг опит в новините и публицистиката? Нещо, което продължава да Ви плаши и притеснява? Разкажете за най-екстремната си, инфарктна случка на живо в ефир или преди ефир.

Да ме плаши – не. Но, разбира се, че човек се учи цял живот – и в професията, колкото и рутина да е натрупал, и във всичко останало. Великият Сократ е казвал – „колкото повече научавам, толкова повече разбирам колко малко знам“. След първия ми ефир Нери Терзиева ме попита „беше ли те страх“. Отговорих – „Не“. Тя – „защото си си у дома“… Иначе най-трудната екранна ситуация за мен беше, когато избухна войната в Ирак – операцията „Шок и ужас“ през март 2003-а. Бях извикана от вкъщи от моите шефове тогава, помня, бяха ранните часове на денонощието, 3-4 през нощта, тогава започна западната атака над режима на Садам Хюсеин. В студиото бяхме само аз и международният редактор Валери Маринов, монитор с новините на Евронюз и монитор с преките излъчвания на СНН. След няколко часа в ефир – до сутрешния блок, разбрах, че не съм си сбъркала професията. Влязохме с празни листове, на които пишехме само това, което излъчваха чуждите телевизии, и след това го показвахме с картина и превод и в нашия ефир, заедно с „подсказките“ от колегите от нюзрума. Целият екип се справи прекрасно.

С какви наивни идеи относно журналистиката и телевизията се простихте през годините? Бихте ли се захванала отново с тази професия, ако сега започвахте професионалния си път?

Аз съхраних някаква непокътната наивност, с която, всъщност се чувствам много добре. Вярвам, че доброто е много повече от лошото – затова и този свят, в който живеем, продължава да съществува. Просто доброто е по-тихо от лошото, затова понякога изглежда по-невидимо от по-шумното зло. Продължавам да вярвам и в това, че журналистът ТРЯБВА да е войн на истината – да е свободен по дух, да не се продава и да не се подлъгва по възможните изкушения, които ще се явяват по пътя му. Защото е представител на най-важната власт – четвъртата, която трябва да е коректив на останалите. Обожавам професията си, да, трудна е, но бих направила същия избор. Много се радвам на успехите на моите колеги – и в медията, в която работя – Bulgaria ON AIR, и в останалите телевизии. Всяко добре направено интервю, жива връзка или публицистика ме изпълват с възхищение, че съм част от тази гилдия.

Как поддържате тонус, добра форма, сила на духа? Как поддържате визията си все така същата?

Коко Шанел е обичала да казва – „до 30 години една жена има лицето, което природата ѝ е дала, след 30 – лицето, което заслужава“. Външният ни вид е колаборация от физическа форма и вътрешно състояние. За първото – ям здравословно и разделно от много години, почти не консумирам месо, освен пилешко, скоро ще спра и него – по чисто етични причини. Практикувам йога и медитация. Всичко, което човек мисли и чувства, се отразява на лицето. Там е написано всичко. Непоправим оптимист съм. Обичам да помагам, това ме прави наистина щастлива…тогава лицето ми грее. Прощавам лесно, не съм реваншист, просто изстрадвам болката и продължавам напред.

Като човек, който дълги години работи с информация, какви са темите, които Ви вълнуват в личния ви живот? Там пресявате ли информацията, която да достига до Вас?

Теми, които са общочовешки – любов, обич, приятелство, интересувам се много от психология – обичам да изучавам човешкия характер, мисля, че щях да стана добър психолог и психотерапевт. Човешката природа, нейните добри и лоши страни са ми интересни, обичам да правя сама на себе си психологически онлайн тестове. И да изслушвам внимателно тези, които са решили да споделят с мен, тези моменти са особено ценни – някой ми се е доверил и се е разкрил.

Как разпускате в свободното си време? Когато не сте в телевизията, къде може да Ви срещне човек?

Обожавам да чета книги, да гледам филми – киноманиак съм, не пропускам интересно заглавие. Ходя с приятели на театър, понякога – на опера и балет. Почивам си, като посещавам спа. Понякога обичам да оставам напълно сама – и така да „заредя батерията“ след силна умора. Или да се разхождам сред природата, която е могъщ източник на енергия. Когато съм в творческо настроение, започвам декорации по дома ми. Правя декупажи по мебелите, патинирам, състарявам, целият ми апартамент е във винтидж стил, създаден от мен. Всъщност, като се замисля, не съм боядисвала само стените…

От актуалните теми, свързани с емпатия, различия, насилие, женски движения, здраве и т. н. коя е най-близка до Вас и защо тя Ви трогва? Как я подкрепяте?

Вярвам дълбоко в Бог, родила съм се с тази вяра. Вярвам, че наистина „истинското е невидимо за очите“. Че духовното е това, което ни прави Човеци, и че емпатията и състраданието са основата на нашата хуманност. И това изобщо е съхранило човечеството. Старая се да бъда добра – колкото се може по-често и към колкото може повече хора. Понякога успявам, понякога – по-малко. Обожавам природата и животните. Мечтая един ден да имам малка ферма, в която да се грижа за бездомни животни. Не разбирам хората, които не приемат различните от тях. Хомофобията, ксенофобията, религиозният фанатизъм, агресията към човек, само защото е различен, ме отвращават.

Самокритична и взискателна ли сте към себе си и другите или с годините сте станали по-толерантна към грешките – ваши и чужди?

Много съм взискателна към себе си. Нерядко – и критична. Но за съжаление, понякога съм критична и към другите. Нещо, с което не се гордея. С годините се научих да го овладявам. Защото, всъщност, няма грешки, има само уроци. И всеки има своята „битка и драма“. И когато не разбираме другия – най-добре е „да влезем в обувките му“, преди да съдим.

Колко често и в името на какво излизате от зоната си на комфорт и защо? Какво Ви мотивира?

Не съм рисков играч. Трудно ми е да променям лесно навиците си, да навляза в някаква изцяло нова зона на преживявания и да скоча в дълбокото. Но всичко това бих направила (и съм го правила), когато става дума да защитя близък човек, да се хвърля в битка, която обикновено не е свързана с мой интерес. Не понасям жестокостта – няма значение дали е проявена към човек или животно. Издевателствата над по-слабия. Тогава в мен се задейства някакъв инстинкт да го защитя и разумът ми отива назад.

Какви качества са нужни на една жена, за да успее във вашата професия, но и да се реализира в личния си живот? Говори се, че телевизията не е за всеки...

И пилотирането не е за всеки, и хирургията, и още много, много професии. Всяка професия изисква едно основно нещо, за да я вършиш добре – да я обичаш и да ѝ се отдадеш... Има ли го това – нищо не може да ти се стори прекалено трудно, за да е невъзможно. Иначе за личния живот и професията – трябва да има баланс, но често това е много трудно. При мен понякога се получава, понякога – не.

Какво мислите за социалните медии и за тяхната сила в момента като основен източник на информация за по-младите?

Това е много сложен въпрос, на който не може да се отговори еднозначно. Социалните медии са полезни, но до един момент. След това стават опасни. Съвременният човек, особено по-младият, е все по-зависим от тях, и все повече – алиениран. Човек остава все по-сам, предпочитайки да пребивава в тези т. нар. „технологично опосредствани среди за общуване“. Къде остава книгата на хартия, кой днес пише писма и изпраща картички? Разбира се, новите технологии са необходими. Но само ако служат на хората, а не ги подчиняват и не ги превръщат в част от матрицата. За мен индивидуалността е много ценна черта. Не проумявам защо толкова хора искат да приличат на другите?

Как сте се справяли в ситуация на конфликт на интереси. Как един журналист успява да запази своята обективна гледна точка или човешкия субективизъм никога не може да бъде напълно елиминиран?

Ако съм разбрала правилно въпроса, моят отговор е: новините и историите, които се показват и разказват по телевизията, трябва да бъдат правени със сърце. Иначе са само сух бюлетин. Зрителят е особено чувствителен към искреността на екрана. Не я ли вижда и усеща – посяга към дистанционното… В нашата професия, поне за мен, има златно правило. И то е – да обичаш професията в себе си, а не себе си в професията. Второто е само нарцисизъм и суетна поза.

Каква трябва да е една жена, работеща в електронните медии?

Аз обичам приказките и филмите с приказни сюжети. В сцена от филма „Пепеляшка“ (една от многото филмови версии) Пепеляшка попита майка си, която беше на смъртно легло – „Какво да правя оттук-нататък?“. Тя ѝ отговори простичко: „бъди добра и не губи кураж“. Няма значение дали една жена работи в медии, в рекламата, дали е учител, или каквото и да е друго – важното е да бъде добър човек, и когато се налага – днес, май, все по-често – и амазонка.

Разкажете нещо за порасналата си дъщеря Радинела, за нейното семейство, професия?

Радинела е същинският смисъл на живота ми. Всяка майка със сигурност си мисли, че отношенията с нейното дете са специални. Аз го знам. Тя е толкова крехко-ослепителна като външност, а стоманена като вътрешна сила – една истинска „стоманена магнолия“. И почтена до дъното на душата си. Със своя приятелка имат стартъп-компания „Водар“ – за ментални програми за атлети в юношеска възраст, работи по повече от 10 часа на ден. И самата тя е щастлива майка. Как да не се чувствам благословена. Иначе – всяко дете идва при родителя си, за да го научи на безусловна любов. А нима има по-божествено чувство от това – да обичаш някого повече от самия себе си….