Актрисата Джина Роуландс е болна от Алцхаймер, според сина й Ник Касаветис, който режисира майка си в хитовия филм "Тетрадката" от 2004 година.
Режисьорът и актьор каза в интервю за Entertainment Weekly, че е невероятно как майка му играе ролята на жена с когнитивни проблеми в незабравимата романтика, а сега се бори със същата болест и в реалния живот.
"Избрах майка ми да изиграе ролята на възрастната Али и говорихме много по темата за Алцхаймер, за да бъдем напълно наясно с болестта и да я представим по най-автентичния начин А сега, в продължение на пет години, тя страда точно от това", казва Касаветис за 93-годишната си майка, която изигра по-възрастната версия на героинята на Рейчъл Маккадамс във филма.
"Тя изпитва пълната сила на деменцията. Много е странно - изследвахме го, тя го изигра и сега страда от състоянието", допълва режисьорът.
Болестта на Алцхаймер е най-честата форма на деменция и се смята, че е причина за до 70% от 55-те милиона души с деменция по света. Въпреки че окончателната причина за състоянието все още не е установена, лекарите казват, че това е комбинация от свързани с възрастта промени в мозъка, заедно с генетични фактори, фактори на околната среда и начина на живот. Клиниката Mayo изчислява, че 6.5 милиона души над 65 години само в САЩ са болни от Алцхаймер, като повече от 70% от тези пациенти са 75 и повече години.
Роуландс, която получи почетна награда на Академията през 2015 година след две номинации за "Оскар", каза, че борбата на майка й Лейди с болестта на Алцхаймер почти й попречила да приеме емблематичната роля на Али в "Тетрадката". Тази година филмът празнува 20 години от премиерата си.
"Последният проект - "Тетрадката" по романа на Никълъс Спаркс - беше особено труден, защото изиграх героиня, която има Алцхаймер, Преминах през това с майка ми и ако не беше Ник режисьор на филма, не мисля, че щях да го направя", казва тя пред списание О през 2004 година. Допълва, че преживяването е било трудно, но крайният резултат е прекрасен.
Касаветис повтори тези чувства, като каза пред EW, че филмът се представя доста добре, дори след две десетилетия. "Винаги е шокиращо да чуя, че е минало толкова много време, но такъв е животът. Просто съм щастлив, че този проект съществува", казва той.
Допълва, че всичко е проработило в правилната посока, което го прави изключително горд и доволен.