След мастектомия и рак на гърдата: Жена пробяга маратона в Ню Йорк топлес

Да застанеш на старта на един от най-известните маратони в света е предизвикателство само по себе си. За Лорън Спиеция обаче тазгодишното участие в маратона на Ню Йорк има много по-дълбок смисъл. Тя решава да измине 42,2 километра без горнище, разкривайки гърдите си след претърпяна мастектомия и реконструктивна операция. Целта ѝ е не просто да финишира, а да привлече внимание към рака на гърдата и да покаже как изглежда животът след заболяването.

В специален материал за Women's Health Лорън разказва за преживяването си и признава, че някои от реакциите по трасето са я изненадали повече от самото физическо натоварване.

Маратон с кауза и лично послание

По време на състезанието Лорън е придружавана от съпруга си Елио. Докато двамата изминават дистанцията, тя мисли за болката в краката, мускулните крампи и вятъра, който дразни кожата на гърдите ѝ. Но най-вече се фокусира върху това да не спира.

На гърба си има временно татуиран QR код, който води към безплатна оценка на риска от рак на гърдата чрез инструмента Tyrer-Cuzick. Така тя се надява да насочи вниманието към възможностите жените да научават повече за индивидуалния си риск и да предприемат навременни действия.

Участието ѝ има и съвсем конкретен финансов резултат. Благодарение на инициативата са събрани над 50 000 долара за изследвания на рака – средства, които подпомагат и болницата, в която самата Лорън е преминала лечение само година по-рано.

View this post on Instagram

A post shared by USA Daily (@usadailyofficial)

Интересното е, че по време на бягането тя почти не мисли за факта, че е гола до кръста. В материала си за списанието обяснява, че хирургичните интервенции са засегнали нервите в областта на гърдите и тя не усеща същото, което би изпитвала преди операциите. Решението да участва по този начин е взето още година по-рано.

Непознати жени я аплодират, други я критикуват

Една от най-силните изненади за Лорън се оказва реакцията на хората по трасето. Тя очаква любопитни погледи и изумление, но не предполага колко много непознати ще я подкрепят.

Особено емоционален момент настъпва, когато минава покрай група момичета с плакат с надпис „Това са жените в спорта“. Те я посочват и започват да ликуват. Лорън признава, че дори ѝ се е искало да се върне назад, за да ги прегърне, но потокът от бегачи я отнася напред.

Жени от публиката поставят ръце върху гърдите си в знак на солидарност. Други участници в маратона я окуражават, а доброволци, раздаващи вода, споделят, че също имат подобни белези.

Именно тази подкрепа се оказва най-неочакваната част от преживяването. Лорън я определя като най-голямата изненада от деня.

„Това беше най-голямата изненада“, признава Лорън, която не е очаквала толкова много непознати да я подкрепят по време на маратона.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Lauren Spiezia (@laurenvictoriaspi)

След финала обаче идва и другата страна на медала. В социалните мрежи Лорън получава съобщения от хора, които я обвиняват, че постъпката ѝ е неподходяща, коментират тялото ѝ и поставят под въпрос решението ѝ да се подложи на реконструкция с импланти.

По думите ѝ, по-голямата част от негативните реакции идват след състезанието, а не по време на самия маратон.

Лорън не крие, че коментарите я нараняват. Въпреки това съзнателно решава да ги прочете и да не се оттегля от публичното пространство.

„Не защото не ме нараняват. Напротив, нараняват ме“, признава тя.

Причината е, че иска посланието ѝ да достигне до жените, които в момента преминават през химиотерапия, очакват резултати от биопсия или тепърва се опитват да приемат промените в тялото си след операция.

„Те също четат коментарите на страницата ми“, обяснява тя в публикацията си. Според Лорън, ако замълчи или изчезне заради критиките, това може да изпрати погрешно послание към жените, които имат нужда да видят хората с подобни преживявания.

„Те ще научат, че жените с тела като нашите трябва да правят именно това – да мълчат и да изчезват“, обяснява Лорън, визирайки жените, които в момента се борят с болестта.

Тя смята, че засрамването на женското тяло, независимо дали се случва онлайн или лице в лице, може да попречи на открития разговор за здравето, на информирания избор и дори на търсенето на медицинска помощ.

Вдъхновението идва от друга жена

Лорън не е първата жена, която използва голотата като начин да привлече внимание към последствията от рака на гърдата. През 2024 година Луиз Бъчър пробягва Лондонския маратон с открити белези от мастектомията си.

След като решава да направи същото в Ню Йорк, Лорън се свързва с нея, за да чуе как е преминало преживяването ѝ. Двете разговарят и след състезанието, като Луиз я подкрепя и я предупреждава, че винаги ще има критики.

Съветът ѝ е прост – да не забравя причината, поради която е започнала.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Lauren Spiezia (@laurenvictoriaspi)

Двете жени имат различен подход към реконструкцията. Луиз избира да остане без реконструирани гърди, докато Лорън предпочита импланти. За тях обаче няма правилен или грешен избор – всяка жена трябва да има свободата да реши как да продължи живота си след заболяването.

В края на своя разказ Лорън споделя, че снимките и видеата от маратона ѝ показват нещо много по-важно от физическото предизвикателство – жена, която постепенно е успяла да възстанови себе си и отново да изпитва радост от живота.

„Светлината, която ракът беше угасил в мен, вече се е върнала“, споделя Лорън, описвайки как се чувства, когато гледа кадрите от състезанието.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от aufeminin (@aufeminin)

Най-голямата ѝ надежда е историята да накара поне една жена да не пропусне профилактичния си преглед, да провери съмнителна бучка или да потърси второ мнение, ако усеща, че лекарят не приема притесненията ѝ достатъчно сериозно.

За Лорън това би означавало, че 42-те километра са си стрували.