Money talking a.k.a. Лъчо talking*

Лъчезар Богданов е най-симпатичният, 32-годишен екземпляр сред икономистите в България. Виждали сте го да прави икономически анализи в различни новинарски емисии, а веднъж се качи на ринга на „Сблъсък“ и заяви, че никак не е изгодно да изплащаш кредит, т.е. нещо, което не е твое.

Още в самото начало на срещата ни навикът му да анализира хора и ситуации се обади – просто не можеше да повярва, че детегледачката на едногодишния му син все още не си е извадила дебитна карта и все ходи да си взима пенсията на място. Така де, загуба на време, а времето е пари.

Има нервни пръсти, от виното го боли глава и намира общо между секса и политиката.

Той е икономически анализатор в изследователска и консултантска група “Industry Watch”, магистър по счетоводство и контрол в УНСС, прилежен ученик от Софийската математическа гимназия...

Той е Лъчезар. И ни харесва. Тоест ние него, обратното не знаем. Ама сигурно.

Има ли Лъчезар Богданов – предвидливият и анализиращ икономист, антипод?

Като цяло аз се занимавам с това, което ми е интересно, така че различия в личния ми живот и работата няма. Според мен няма разделение между работно място и вкъщи, а по-скоро разделение между определени мисли, които искаш дa подредиш в главата си.

Не знам дали има човек, който като свърши работа в пет часа, в пет и една минута изхвърля от главата си всичко, с което се е занимавал досега.

Много жалко, защото сега щях да те попитам кой е най-добрият съвет, който Лъчо е давал на Лъчезар Богданов.

Ами, явно съм извадил късмет да съм един и същ човек навсякъде. Това най-вероятно се е случило още в основното училище.

В пионерския, отряден ли, какъв там беше, съвет ме бяха избрали да отговарям за политинформацията и трябваше да чета доклади за кризата в капитализма.

А помниш ли щуротиите, които си вършил като малък?

Аз си бях отличник (смее се). И ми се отдаваха всички предмети, свързани с някакво базово запаметяване на числа, данни и факти.

Е, не че не ритахме по цял ден футбол и не се биехме, но като пораснах малко ме хвана страх от подобни схватки, защото никога не се знае до къде може да стигнат. Или ще падне някой, или ще удариш, или ще те ударят лошо.

Ти си един от най-симпатичните и привлекателни мъже в сферата на общественото икономическо пространство. Това как ти звучи?

Странно ми е, защото моите медийни участия може да са чести, но са с по-специализирана насоченост и надали някой обръща внимание на външния ми вид, докато говоря за финанси, например.

Мисля, че има голяма разлика между мен и личности, които са публични, за да бъдат публични.

А коя според теб е най-сексапилната българка?

Аз сега малко аналитично ще подходя към въпроса (прави се на сериозен). Мен ме притесняват две неща. Първо, в България през последните години се провежда едно състезание между мъжете за престиж и те започнаха да се конкурират за известни жени, които не е задължително да са хубави.

Второ, поради генетични причини, българките, които са високи и слаби, са много малко. И разни женски формати тип миски, манекенки и т.н. са много малък процент и почти не отговарят на реалните за нашите географски ширини биологични дадености.

На практика се оказва, че все по-малко жени от публичното ни пространство попадат в критериите ми за красива и секси жена. Но, ако трябва да посоча някоя чуждестранна актриса например, това ще е тази чернокосата от „Приятели“...Кортни Кокс.

А жени, които не ми харесват са латино типът. Имат едно особено излъчване и така доста характерни форми.

Съгласен ли си, че общото между политиката и секса е, че и двете се правят на тъмно?

Една теза, изказана от мой познат социолог гласи, че общото между секса и политиката е стремежът за власт чрез обсебване. С други думи, в секса можеш да имаш една-две жени, които чисто физически да ти стигат, но въпреки това искаш още и още.

При парите и политиката, ако говорим на ниво власт, общо взето ако имаш 100 000 лв. можеш да задоволиш абсолютно всичките си житейски потребности, но и следващите 100 000 също няма да ги откажеш.

Това значи ли, че повечето жени не стават за политици?

Има известна истина и в това твърдение. Като че ли, ирационалният стремеж към повече и повече, към ламтенето, им липсва на по-голямата част.

Как предпочиташ – да започваш деня със секс или да го завършваш така?

Да започвам. Макар, че от близо една година денят ми почва по-често с детски плач и завършва с детски плач.

Коя е неизбежната професионална деформация в сферата, в която работиш?

Че без да искам намирам рационални решения на всичко, което се случва около мен. Дори не ги търся, те просто изникват в главата ми.

Коя твоя черта би искал детето ти да наследи?

Отговорност. Самосъхранение.

А коя не?

Да е досаден.

Имаш ли си любима играчка?

Имам нервни пръсти и общо взето каквото ми попадне в ръцете го развалям. Като почнем от мобилни телефони, дистанционни, часовници и стигнем до телевизори. Разглобявам химикалките в офиса.

Абе, обичам да щракам с някакви работи.

С наркотици сблъсквал ли си се?

По-скоро не или поне до колкото си спомням.

Пиеш ли?

Имам един проблем напоследък – не ми понасят леките алкохоли.

Стриптийз правил ли си някога?

Имаш предвид бавно събличане ли? Ами, имаше един период, в който смятахме, че е много cool* да се разсъбличаме на разни партита, да стоим голи до кръста и от време на време да си сваляме панталоните, но това не беше толкова стриптийз, колкото пиянщина.

В никакъв случай не бях бавен, нежен и романтично-сексапилен.

Какво те очарова и какво те разочарова в България в момента?

Очарова ме промяната. Хубаво е да живееш в среда, в която има бързи промени. Разочарова ме невъзможността или по-скоро нежеланието на повечето хора да живеят, зачитайки околните.

Този индивидуалистичен подход, разглеждан през контекста на „в мойта къща като влезете ще се събуете, ама аз пред входа или на стълбите ще си изхвърлям всичките боклуци“, ме потиска.

До каква степен подкрепяш протестите срещу строителството по българското Черноморие?

Проблемът в подобни спорове е, че сблъсъкът на интереси е доста несъпоставим. Значи, всеки иска да гледа красиво дърво в чуждия двор, а в своя гледа да построи още един етаж от къщата или да си направи гараж.

Легитимността на интереса за природата е много спорен, много хлъзгав. То е все едно аз да живея на километри от морето и да забранявам на хората да ловят риба, само защото искам тя да си живее необезпокоявана във водата. Някак си не е честно.

Трябва в тези неща да има доза рационалност. Трябва да знаеш къде и кога имаш моралното право да се месиш. Въпросът е колко град и колко природа трябва да има. Аз бих посъветвал всички природно активни организации да набират средства, да изкупуват земи и така никой няма да ги пипа.

За каква почивка мечтаеш тази зима?

Раздвоен съм между каране на ски и ходене някъде в чужбина. Осъзнавам, че имам нужда периодично да пътувам до нови места и да отмятам дестинации от тефтера си.

Имам две покани от близки приятели – Цюрих и Киев. Още не съм решил кое ще посетя (Ние в Тялото казваме – Киев, не че някой ни е питал, ама да си кажем мнението, бел. ред.).

*Парите говорят (англ.) - закачаме се, разбира се.