IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Как да постигнем максимално душевно и умствено здраве

15 май 2004 09 48

Как да постигнем максимално душевно и умствено здраве

Ефектът от упражненията за душевно равновесие върху нашето физическо здраве. Какво е необходимо за достигането на максимален душевен и умствен капацитет и перфектна кондиция.

Движението е жизнена необходимост на човешкия организъм, защото органите и системите се нуждаят от функциониране. Обездвижването забавя всички функции на организма.

Активността на двигателната система стимулира вътрешните движения на всички течности до равнището на микродвиженията – осцилациите на клетката. В организма всичко пулсира – от молекулата на водата до мускула.

Активното движение е най-могъщото средство за комплексно въздействие върху организма. Френският физиолог Дюбоа Реймон казва: ”Гимнастиката на мускулите е гимнастика на нервната система”.

Влиянието на ума върху тялото и на тялото върху ума са неделими. Мозъкът и нервната система са господстващите механизми в тялото. Във всички последни проучвания се стига до съгласието, че умът има последната дума, но физическите състояния постепенно въздействат върху нервната система и с това пряко повлияват душевното състояние.

Душевното здраве следователно е продукт на добри мисли и чувства, излъчващи се от един ясен ум, свързан със здраво тяло и двете функциониращи във върхова максимална ефективност.

Душевното здраве в по-широкия смисъл предполага една степен на щастие и удовлетворение при условия, които гарантират такова състояние на ума и капацитет за създаване на задоволителни лични и социални отношения. /Енциклопедия Британика, том 15,262 с./

Ето няколко съвета за да бъдем в добро настроени е душевен комфорт:

1.Пази се от лоши мисли и чувства.

2.Да бъдем оптимисти и да се научим да се смеем,смехът е по-добър от всякакво лекарство и лечение.

Факторите,увеличаващи умствената ни ефективност са :

-Физическо благосъстояние-регулиран живот с достатъчно храна и движение,почивка,развлечение и сън.

-Душевно благосъстояние-подтискане на ненужни и отрицателни емоции,отношения и становища.Необходимо е подбудите и стимулите да са в пълно съгласие с непосредствената дейност.

-Бодрото телесно разположение обикновено оказва за умствено и душевно разположение.

-Тялото е единственото средство, чрез което умът и душата се развиват за изграждане на характера.

-Всеки накърняващ здравето навик се отразява върху ума.

Всичко, което намалява физическите сили, отслабва ума и намалява способността му да прави разлика между добро и зло. Ние ставаме по-малко способни да избираме доброто и имаме по-малко волева сила да извършваме това, което знаем, че е добро.

[break]

Как да придобием максимално душевно и умствено здраве?

- Подходящото време за сън, почивка и упражняване са съществено необходими за здравето на тялото и ума.

- Извършването на физическа работа, а също и практикуването на една разумна система от физически упражнения трябва да се съчетае с умствена работа, за да се поддържа равновесието на ума,за да има хармонично развитие на силите ни.

Ето обобщение на въздействието на системното упражняване на централната нервна система,

1.Подобрява се силата, подвижността и уравновесеността на основните нервни процеси /възбуждане и задържане/, които стават по-концентрирани, а взаимоотношенията между тях по-точни. Това води до положителни изменения на типа висша нервна дейност и нормализиране на коровата невродинамика,в случай, че е нарушена.

2.Повищават се възбудимостта и лабилността на нервните клетки.

3.Подобрява се дейността на анализаторите и се усъвършенства аналитичната способност на кората на главния мозък. Подобрява се способността за определяне на отрицателните дразнители, усъвършенства се диференциращото задържане, намаляват се явленията на последователно задържане.

4.Повишената възбудимост на кората на главния мозък /КГМ/ улеснява протичането на условните процеси, допринася за възстановяване на угасналите рефлекси. Физическите упражнения подсилват и поддържат нервните пътища. Това е главната причина за нормализирането на ред увредени функции при отделните заболявания.

5.КГМ се обогатява с много нови условни рефлекси, което води до усъвършенстване на нейните регулаторни механизми, изграждат се нови координации. Това влияе за нормализиране на нарушените функции, за преустройство на нервните центрове, за формиране на нови функции.

6.Създават се нови доминанти /доминиращи нервни центрове/, което може да послужи за разрушаване на патологичните доминанти и доизиграе решителна роля при оздравяването.

7.Потискат се патологичните рефлекси. Разрушават се патологичните динамични стереотипи, укрепват се приспособителните механизми.

8.Подобрява се трофичната функция на нервната система,което предизвиква ускоряване на регенеративните процеси.Стимулира се функционалното преустройство,подобрява се обратното развитие на отоците,подпомага се запазването на оцелелите при възпаление клетки.

9.Усъвършенстват се нервно-моторните отношения, съкращава се латентният период на двигателната реакция - резултат от повишената възбудимост и лабилност на нервно-мускулната система.

10.При по-тренираните по време на физическа работа е налице по-точно протичане на нервните процеси,по-бързо реагиране.

При продължителното обездвижване основните нервни процеси отслабват и се разстройват. Нервните клетки стават инертни.

Дейността на главния мозък отслабва. В неговата кора преобладават задръжаните процеси, липсва необходимата възбудимост, налице са вялост и хипотония. Безусловните рефлекси избледняват, а условните могат да стигнат до пълно угасване.

Трофичната функция на нервната система е нарушена. Появяват се и разстройства в психоемоционалната сфера: влошаване на самочувствието и настроението, лесна радразнимост, нежелание за работа, напрегнатост, немотивирани страхове и други.

[break]

Обездвижването има пагубно въздействие. Времето, в което живеем е най-динамичното от всички времена, а пък милиони възрастни, но и деца, юноши и младежи страдат от “мускулен глад”. Тогава какво трябва да направим? Как да противодействаме на вредните влияния на хиподинамията?

На този тревожен въпрос науката дава категоричен отговор: чрез движение , чрез активна двигателна дейност.

Кр. Кръстев и Ц. Миков смятат, че в 99% от хората не са дълголетни поради:

1.Непознаване добре на факторите,които стимулират растежа, физическото и функционалното укрепване на човека. Известните и необходими фактори на здравето в повечето случаи хората, не прилагат в своя живот, докато се чувстват здрави.

2.Недобро познаване на вредните фактори за здравето, а познатите не винаги се отбягват.

3.Има фактори на здравето /положителни и отрицателни/, които са от социален характер. Не винаги използването на положителните и отбягването на отрицателните е във възможностите на отделния човек.

Авторите пишат, че най-голямата бариера за хората от нашето общество, в което социалните проблеми нарастват, е безразличието на здравия човек към собственото му здраве.

Столетниците са хора като всички други. Те са добре развити физически, бодри и в късните години на живота си. Характерна е тяхната жизненост и духовитост. Изследванията на кръвта, както и другите проби се оказват нормални, като у останалите хора. Характерна е добрата сърдечна работоспособност и сравнително малките за възрастта атеросклеротични промени. При всички столетници преобладава млечната и зеленчукова храна,тези хора се трудят на открито, на чист въздух като земеделци или скотовъдци.

Д-р Ралица Стоева е дипломиран кинезитерапевт, завършила е Национална спортна академия “Васил Левски”. Д-р Стоева е участвала в обучителни семинари за здравни специалисти в РНЕС /Pacific Health Education Center/; в гр. Бейкърсфийлд, Калифорния, САЩ. Автор на редица публикации - Stoeva,R.- Implication of remedial gymnastics for patients with chronic obstructive lung disease,Pnevmol.i ftiziatr.4,1989,p.32-36, Стоева,Р. – Кинезитерапия и здраве , Хомо Футурус 2003 и др. От близо 10 години се занимава с рехабилитция на бебета и деца.

КоментариКоментари