Алкохолът и цигарите вървят с предупредителни слогани, наситените мазнини и добавките в храната изискват специални етикети, но захар консумираме като за световно!
В САЩ, където това е тежък проблем, Американската сърдечна асоциация, която открито обвинява индустрията на газираните напитки за кризата с наднорменото тегло в страната, вече издава своите директиви за консумацията на захар.
Институтът по медицина и Националният изследователски съвет пък дори отиват по-далеч, като предлагат налагането на захарен данък върху тези угояващи напитки. В основата на техните аргументи лежат проучвания, според които консумацията на бялата сладост се е увеличила с 28 % от 1983 год. и се е утроила в световен мащаб за последните 50 год. Малко известен на хората факт е, че ако се спазва здравословната диета за поемане на 2000 калории на ден, то те не би трябвало да поглъщат повече от 10 чаени лъжички допълнителна захар на ден. За средния американец това е количество е минимум два пъти по толкова, което прави 70 кг захар годишно.
А от къде идва останалата захар? Голям източник са вкусните сосове, с които заливаме почти всяка своя храна. Ето и няколко участника в ежедневното ни ядене, които крият дълбоки захарни капани:
Подправки и сосове, на чиито етикети пише фруктоза:
Захарта е основна съставка в тях, като например барбекю сос, медена горчица и соев сос. Безспорния любимец на всички- кетчупът съдържа 4 грама захар във всяка чаена лъжичка. Вие колко слагате върху картофките си?
Ниско калоричните дресинги:
Много нискомаслени продукти разчитат на захарта - и то на големи количества от нея – за да постигат вкуса си. Има случаи, в които диетичните варианти на даден дресинг, съдържат три пъти повече захар от оригиналите си.
Доматените сосове:
Захарта се прибавя в тях, за да неутрализира натуралната киселинност на домата. Стандартният пакетиран сос за спагети, например, съдържа около 2,5 супени лъжици захар на 300 гр.! А когато сложим върху високо въглехидратната паста, се обричаме на истинска захарна бомба.