Ирисодиагностика

Това е диагностика на заболяванията по зоните на ириса в окото. Ирисодиагностиците са напълно убедени , че ирисодиагностиката /ИД/ може да даде такава информация за човешкия организъм , която не може да се получи от нито един друг метод на диагностика.

ИД има много привърженици и числото им продължава да расте. Ако в края на 19 век и в началото на 20 век и ИД са се занимавали отделни ентусиасти и случайни хора , то през 50-те години тя е използвана от десетки хиляди лекари във Франция , Германия , САЩ , България и други страни.

Появи се общество на ирисодиагностиците , създадена беше Международна асоциация на ирисодиагностиците с център в САЩ.

Периодично излиза списание “Международен ирисодиагностик”. Изследванията по очна диагностика се провеждат в специални институти и центрове в САЩ , Германия и Франция.

Заедно с това ИД има многочислени противници и критици ,които непрекъснато развенчават идеята за нейната научност и я причисляват към суеверията , наричат я парадокс или абсурд.

Медицината винаги е обръщала внимание на състоянието на очите по време на диагностициране. Известно е ,че при хепатит склерата жълтее. Хипертотията и диабетът често се диагностицират с помощта на изследвания върху сложните елементи на окото. Вид херпес е свързан със сериозно заболяване на окото.

Доста заболявания като туберкулоза , диабет , атеросклероза , ревматизъм , язва ,колит , ревматоиден артрит и други могат да дадат отражения в ириса на окото и да променят цвета му.

Ирисодиагностиците разделят ириса на 96 зони. Те твърдят , че всеки орган на тялото има своя опре- делена зона в ириса.

Например главата , лицето и главният мозък са разположени в горната част на ириса , белите дробове – в средната , краката в долната част.
Всяко око според тях отразява своята половина от тялото , с изключение на правото черво , което се отразява в левия ирис и черният дроб в десния ирис.

Здрав ли е човек , непременно ирисът му е чист и прозрачен. Възникването на пигментация на ириса се обяснява с възникване на болка , която предизвиква спазъм на малките съдове съчетано с недостиг на кислород и резултатът е промяна в тъканта на ириса.

Появяват се петната , които играят роля на плаки ,без функционално значение. Те спират светлината , което се приема като защитна реакция на организма , пред-назначена да предпази заболелия орган от дразнещите светлинни импулси. Ирисът , в случая се явява пропускателен пост към главния мозък , който потушава светлинните импулси , когато са нежелани.

Ирисодиагностикът изследва внимателно , посредством лупа или фотографско оборудване , ириса и така установява местонахождението на болестта в организма. Този метод на диагностика може да донесе задоволителни резултати потвърдени от много пациенти.

През 1979 г. д-р Ели Симон прави интересни изследвания. На базата на тях и на други проучвания се доказва ,че известните ирисодиагностици правят точна диагноза от 40% до 90% от случаите , а при болшинството , практикуващи това са от 15% до 40 % от случаите.

С какво се обяснява това различие? Самите ирисодиагностици смятат, че това се дължи на нееднаквата квалификация на специалистите , а също и на нееднаквата интерпретация на знаците върху ириса. Поддържа се мнението , че по изменението в ириса не само се поставя диагноза,но и се уточняват причините за заболяването.

Има ли научно обяснение за това , как 96-те зони върху ириса са свързани с вътрешните органи и отделните части на тялото? Как импулсите от различни час-ти на човешкото тяло се предават върху ириса?

Немският учен Ланг твърди ,че всеки орган е свързан с ириса чрез нервни влакна , което го прави едва ли не нервен център на тялото , отразяващ състоянието на всички органи. Ирисът наистина има връзка с нервната система , но не може да се каже ,че е нервен център на тялото.

Шрек е един от най-известните критици, според който е абсурд да се взема предвид не заболяването на изследваната тъкан , а заболяването на орган нямащ физиологично отношение към нея и разположен далеч от нея.

Все пак ирисодиагностиката не дава убедително научно обяснение на зависимостта между вътрешните органи и техните проекции върху ириса.

ИД има древни корени. Каменни плочи ,намерени в Малайзия, изобразяват ириса на окото и връзката му с останалите части на тялото. Вавилонските халдеи , които са изработили тези плочи били известни като предсказатели. Чакра – третото око на индуизма също има 96 венчелистчета.

Подобно на това, както Чакра се явява като своеобразен отпечатък на живота , така и ирисът на окото се явява “запис на всички жизнени събития”. Ирисолозите не крият и връзката на ирисологията с астрологията. Зоните на ириса съответстват също така със секторите на зодиака.