Какво не знаем за билколечението

В летописите на медицината се среща много често идеята за билколечението. Този метод на лечение бележи истински триумф. Древният Вергилий е описал в прозата си как една ранена от стрела коза инстинктив-но е потърсила билката росен. Великият английски билколечител Джон Паркинсън прави описание на 3800 билки в изчерпателния си труд “Представяне на растенията” , който написва през 1640 г. Билките са в основата на фармацевтичната промишленост. Някои лекарства като аспирин, дигиталис и някои други болкоуспокояващи лекарства съдържат като основни компоненти растителни агенти.Билките са полезни при лечение на много болести и това е безспорен факт потвърден от много поколения , които са ги използвали. Особено важно е да се установи кои билкови “лекарства” могат да бъдат най- полезни и с най-малко странични ефекти. Често за съжаление информацията за билките е трагично остаряла! Според някои като билковият “астролог” Николас Кулпепър цветето момина сълза не е отровно , а изследването му доказало , че то съдържа много токсични за сърцето гликозиди.Много от индианските билкови смеси са били създадени в състояние на транс с помощта на “Великия дух”. Други билкови смеси са направени по китайската система на “балансиране на енергиите” Ин и Ян.Витафлорум е терапия създадена от американката Елизабет Белхаус , чрез нейния “интуитивен ум” за да “лекува тялото , защото тя е хармонизиращ фактор , който отваря пътя за хармонично психологично и духовно израстване”.“Цветните лекарства на Беч” са създадени от д-р Беч в началото на 19 век. Той можел да “експеримен- тира действието на цъфтящите треви само ако държи ръката си близо до тях” . Събраният по този начин цвят се поставял във вода и се излагал на 3 часа слънчева светлина или пък се кипвал във вода. Полученият екстракт най-често се използвал за лечение на различни емоционални състояния – паника , страх, депресия и липса на доверие.