Свръхчувствителност към сперма

Човешкото тяло има много механизми, чрез които може да се съпротивлява срещу чуждите организми, попаднали в него. Основно организмът започва да произвежда антитела. Отделянето на антитела може да е провокирано както от собствените тъкани, така и от чужди вещества – главно протеини. За пръв път преди около 20 години се съобщава за животозастрашаваща нежелана реакция срещу семенна течност в резултат на образуването на алергични антитела. Само в САЩ между 20 000 и 40 000 жени могат да развият свръхчувствителност към сперма.

Алергията към сперма е рядко състояние, но все пак се среща. То води до алергична реакция към протеините в спермата, а не към самите сперматозоиди. Симптомите се проявяват в рамките на минути след половия акт. Те включват: подуване на влагалището, сърбеж, парене, болезнен обрив в зоната на влагалището и около него. Също така може да има и по-сериозни реакции като затруднено дишане, хрипове, стягане в гърдите, отпадналост, замаяност и изпадане в безсъзнание. Последното е най-опасно и може да доведе до фатален край.

Алергичната реакция може да продължи от 20 минути до ден след половия акт. Няма гаранция, че жената ще прояви някакви симптоми още след първия или втория път, в който прави секс с партньора си. Понякога свръхчувствителността се проявява след по-дълго време с един и същ сексуален партньор. Също така има вероятност да се получи алергична реакция след период на въздържание – например след бременност и раждане. Често семенната свръхчувствителност се бърка с други вагинални състояния като гъбична инфекция или херпес.

При евентуални съмнения двойката веднага трябва да се консултира с лекар. Диагнозата се изяснява след специално алергологично изследване. В САЩ се разработва нов начин за предотвратяване на алергични реакции към сперма. Този метод позволява сексуален контакт без използването на презерватив. Лечението се състои от серия инжекции с протеини, изолирани от сексуалния партньор. Процедурата е подобна на начина, по който хората, алергични към отрова (пчела, оса) се лекуват. За да се поддържа толерантността към семенните протеини, обикновено е необходимо двойката да прави секс два или три пъти седмично.