Защо намразих клубовете завинаги

Силна бумтяща музика, от която вътрешностите ми се преобръщат. Няма значение черно ли е или хаус (или не дай си Боже - поп-фолк), ефектът върху тялото и душата ми е един и същ. Около мен: безброй опиянени от скъпо продаван алкохол-менте индивиди, които, погледнати трезво отстрани, изглеждат някак тъжно.

Тъжно е да гледаш как момичета, а още по-лошо - кокони на средна възраст, уж излезли само за да потанцуват, са вдигнали бюстовете до носовете си и са надянали невъзможно високи токове, които след десетина години ще донесат сериозни проблеми на опорно-двигателните им системи. И са се покрили с тонове грим, който, вследствие на задушливата атмосфера, пропита от "аромата" на цигари, алкохолни изпарения, пот и парфюми, започва да се разтича по изкуствените им лица.

И те тичат бързо към тоалетните, за да се "пооправят". След преминаването на вратата с надпис LADIES, е много вероятно да попаднеш и на "джентълмени", които по необясними (или напълно обясними) причини нахално висят в женското WC. Интериорът тук сякаш е създаден така, че да те потисне още повече. Излишен лукс и много блясък като в руски дворец, огледала с тежки рамки и умивалници колкото вани. Те ти напомнят къде се намираш и за какво си дошъл да похарчиш парите си. Защото посещаването на който и да е клуб си има една конкретна причина и всички знаем коя е тя.

Връщам се обратно на дансинга и се убеждавам в думите си. Да, тези ханшове не се поклащат така заради безмерната любов към танца. Защото последната няма нужда от 5-6 големи водки/уискита - спокойно може да покажеш афинитета си към някое танцово течение в зала след работно време. Това тук е друго нещо. Отчаянието във въздуха, примесено с нотка на ниско самоуважение, може да се сравни само с вманиаченото търсене на половинка (или нещо друго) в сайтовете за запознанства.

Все пак, ако вкараш достатъчно, ще успееш да се убедиш в чистотата на намеренията си. Освен това, толкова е тъмно, че все едно не си заобиколен от човешки същества с реални проблеми и животи, а от някакви жалки техни подобия. Които си мислят, че системното напиване в петък и събота вечер ще доведе птичката на щастието на раменете им.

Искате истинска, пълноценна връзка? Малко вероятно е да я откриете на подобно място. Или собственият ви дългогодишен "клъбинг" опит не ви е убедил в това?

Отвратих се от нощния живот по много причини, като гореспоменатите са просто началото. Целта на нощния живот не е да ви накара да се чувствате добре в собствените ви кожи, а точно обратното. Колкото повече се самозаблуждавате, толкова повече ще потъвате в тъмните дебри на отчаянието. И от толкова повече алкохол ще имате нужда. Жадните погледи, които непознати типове със съмнителни биографии хвърлят към задните ви части не са признанието, от което се нуждаете.

Мисля, че се отказах от клубовете завинаги. В петък вечер предпочитам да правя тривиални и скучни неща, които ми носят истинско удоволствие. А и тежкият махмурлук неделя сутрин става все по-непоносим за пренаситеното ми от алкохолни емоции тяло.