Златните правила на здравословното хранене

Из „Правилата на храната" на Майкъл Полан:

Яжте храни, направени само от неща, които знаете как изглеждат в сурово състояние (или в естествената им среда)

Изчетете съставките на „Туинкис" (или „Прингълс") и се опитайте да си ги представите в сурово състояние - или как изглеждат местата, където те растат. Ами няма как да стане... Е, това правило ще ви помогне да изчистите диетата си от всякакви химикали и храноподобни субстанции.

***

Яжте само храна, приготвена от човешки същества

Ако ще оставяте други да готвят вместо вас, по-добре това да са други хора, а не... корпорации.

Последните все забъркват манджи, в които има прекалено много сол, мазнини и захар, а за капак им слагат и разни консерванти, оцветители и други подобни биологични „нововъведения". Целта им е ясна - да осигурят „безсмъртие" на своите хранителни продукти.

Забележка: Абе то и корпорациите се оглавявят от човешки същества, но които готвят с адски много сол, захар и мазнини, така че внимавайте. Ресторантски гозби - само по специални поводи!

***

По-добре храна от клон, отколкото клонирана! (Органична, не фабрична)

„Стоящото на един крак (гъбите и растенията) е по-добро за ядене от ходещото на два (птиците), а то пък е по-добро от онова на четири (говедата, свинете и останалите бозайници)".

Тази китайска поговорка обобщава по един блестящ начин относителната здравословност на различните категории храни, макар и да пропуска незнайно защо рибите, които също са много полезни, ала напълно безноги.

***

Не пренебрегвай мазните малки рибета

Дивите риби (а не тези от развъдниците, които са като бройлери) са и една от най-здравословните храни. Затова и много видове днес са на ръба на изчезването поради прекомерния „промишлен" улов.

Все пак избягвайте по-големите, които са и на върха на океанската хранителна верига - риба тон, риба меч и акулите, първо, защото са застрашени видове и второ, много често са и с повишено съдържание на живак.

За общо щастие, някои от най-хранителните - като скумрията, сардината и аншоата - са случили с по-„човечно" отношение и още се срещат в изобилие. Точно тези сочни и мазни рибета биха били отличен избор. Има и една хубава холандска поговорка: „Ако херингата е повече, страната ще мине и с по-малко доктори".

„Колкото по-бял е хлябът, толкова по-скоро ще си мъртъв"

Тази малко стряскаща поговорка (в която личат и „кроскултурни" влияния, тъй като е любима и на еврейските, и на италианските баби) показва, че здравните рискове на бялото брашно са познати още от столетия. Що се отнася до нашето тяло, за него бялото брашно не е по-различно от рафинираната - и снежнобяла - захар.

Първо, то не съдържа нито една от по-свестните съставки в пълнозърнестите продукти като фибри, Витамин В или здравословни мазнини, макар и напоследък да се изхитриха да му ги добавят.

В този смисъл то не е нищо повече от поредната доза гликоза. Но в по-големи количества тя обаче предизвиква възпаления и разстройва нашия инсулинов метаболизъм. Така че яжте пълнозърнести и ограничете до минимум консумацията на бяло брашно. А и най-новите научни изследвания показват, че гореспоменатите баби са били прави - хората, консумиращи пълнозърнести храни, като цяло са по-здрави, а и живеят по-дълго.

Яжте по-скоро като французи. Или като японци или италианци. Може и като гърците

Хората, следващи правилата на своята традиционна кухня, като цяло са по-здрави от онези, които се придържат към модерната „западна" диета с нейните технологично обработени храни.

Впрочем ще постигнете същия ефект и с всяка традиционна диета - ако не беше здравословна, нямаше да има и хора, които да я спазват. Вярно е, че всяка такава диета е свързана с определени обществени, икономически и географски условия.

Някои от тях шестват с успех по света - за разлика от други (инуитската не е толкова адаптивна като италианската). Но ако ще заимствате от някоя традиция, обръщайте внимание не само на това - какво ядат тези хора, но и как го правят16. Да вземем например „френския парадокс".

По-доброто здраве на французите едва ли се дължи на традиционните им гозби, та те съдържат сума ти сатурирани мазнини и бяло брашно! Очевидно по-важни са хранителните им навици. Тези хора не обичат да хапват набързо и на крак, а бавно и в компания, а и порциите им са по-малки от американските.

Освен това всяка традиционна култура използва и специфични комбинации от храни. В Латинска Америка слагат на царевицата лимон (не само сок, но и настъргана кора) и я ядат с фасул. Така решават проблема с хранителната недостатъчност и постигат една балансирана и здравословна диета. (И по-точно фасулът осигурява нужните аминокиселини, липсващи в царевицата, а лимонът предоставя ниацин, или Витамин В317.)

От недохранване и пелагра страдат онези култури, които са заели мезоамериканската царевица, но не и „номера с лимона и боба". Трационните диети винаги са нещо повече от сбора на своите части.

***

Плащай повече, за да ядеш по-малко

При храната, както и при много други неща, получаваш това, за което си платил. Е, стига се и до компромиси („Количеството за сметка на качеството"), а начинът, по който отделният индивид възприема яденето - продължителността на самото действие, коефициентът на изпитаното удоволствие и т.н. - далеч не винаги е свързан с приетите калории.

От дълго време насам американската хранителна система хвърля енергията си за увеличаването на количеството и намаляването на цените, а подобряването на качеството остава на заден план.

Не можем обаче да си затваряме очите пред фактите, а те говорят следното: по-добрата храна, било на вкус, било като хранителна стойност (а те обикновено са взаимносвързани), е и по-скъпа, защото отглеждането изисква повече време и грижи.

Не всеки в Америка може да си позволи да яде добре, което си е наистина срамно, но пък повечето от нас могат. Американците не отделят дори и 10% от доходите си за храна, т.е. дават много по-малко от всяка друга нация в света. Да, стойността на американската храна непрестанно пада - и като пазарна цена, и като вложен труд (не само за производство, но и за транспортирането до трапезата ни), но пък ние все повече ядем.

И съответно харчим повече за здравето си. това съотношение очевидно се нуждае от промяна: ако плащате повече за по-добра храна, вие най-вероятно ще консумирате по-малко от нея, а и ще отделяте по-голямо внимание. Защо? Защото доброкачествената храна ще е и по-добра на вкус, което подсказва, че ще са ви необходими по-малки количества, за да се заситите. Така че изберете качеството пред количеството и по-добрия „трапезен опит" пред „правилните" калории. Неслучайно бабите навремето казваха: „По-добре да плащаш на бакалин, отколкото на доктор".

***

Яж само когато си гладен, а не когато ти е тъпо

За повечето американци яденето учудващо  рядко е свързано с... глада. Ние го правим по-скоро за разтуха - да разсеем скуката, да забравим за грижите, да се почувстваме по-комфортно и т.н. В такива моменти е хубаво да си задаваме въпроса: „Наистина ли съм гладен?" - и преди, и по време на самото ядене. (Ето още един бабешки съвет: „Ако не си достатъчно гладен, за да изядеш една ябълка, значи изобщо не си гладен".) Храната е прекалено скъп антидепресант.

***

„Пиршеството е в първия залък"

Ако следвате тази максима, не само ще ядете по-бавно, но и ще извличате по-голяма наслада от храната си, така че си струва да я запомните. Първият залък е най-вкусен, което предполага, че с всеки следващ удоволствието ще се стопява.

Икономистите го знаят като „закона за намаляващата пределна полза". Ето ви значи още един довод да ядете по-бавно, но и да приключвате по-бързо с яденето. Идеалният вариант ще е след първите няколко залъка. Ако продължите, ще приемете повече калории, но едва ли ще изпитате и по-голямо удоволствие.

***

Не се зареждай с енергия там, където зареждаш колата си

Не знам дали знаете, но американските бензиностанции днес изкарват повече пари от храни (и цигари!), а не от бензин. Няма лошо, но за каква храна става дума? С изключение може би на млякото и водата, всичко останало са свръхобработени, че и неразвалими „бързи храни" плюс разточително подсладени безалкохолни, поднасяни в огромни пластмасови бутилки. Бензиностанции ли?! Това са пуканко-станции: отвън предлагат етанол за колата, а вътре - високофруктозен царевичен сироп (къде без него?!) за теб. Ами не яж на такива места - кой знае с какво още могат да те изненадат...

Издава ИК „Изток-Запад"