Трудолюбието и мързелът са кодирани в мозъка

След като първоначално допаминът е бил смятан за регулатор на моторните функции, през последните две десетилетия, се налага схващането, че той играе важна роля в редица психични процеси (мотивация) и заболявания (депресия, шизофрения), както и при възникването на психична зависимост от психотропни субстанции (хероин, кокаин и пр).

Оказва се още, че разпределението на допамина в мозъка отличава работохолиците от лентяите. Ако количеството на този невромедиатор е повишено в едни от районите на сивото вещество, човек старателно ще преизпълнява плана.

Ако допаминът е в повишено количество в други зони на мозъка, дори допълнителното възнаграждение няма да мотивира човек да се размърда и да си свърши задачите.

До този извод са стигнали специалисти от университета Вандербилт на САЩ. Те предложили на 25 доброволци да изиграят игра с парично възнаграждение. В даден момент играчите е трябвало да изберат по кой път да поемат: да изпълнят сложно задание и да получат повече пари или да предпочетат лесна задача за по-малка сума.

Участниците били разделени на две групи. Едните тръгнали по трудния път, а другите - по лесния.

Учените дали на доброволците да пият амфетамин, който предизвиква отделянето на повече допамин. Амфетаминът показал какви райони на мозъка на всеки човек, използва този невромедиатор.

Оказало се, че повишените нива на допамин в зоната на вентромедиалната префронтална кора и в ивичестото тяло на мозъка карат хората да изразходват повече усилия.

В същото време мързелът на част от участниците бил съпроводен с повишена концентрация на допамин в предната част на островния дял на мозъка.

От цялата тази информация става ясно, че мотивацията ни зависи от един единствен хормон и по-точно от неговото разположение в мозъка ни. Тоест, ако не ни се работи, явно имаме хормонални проблеми.