Защо да се усмихваме на непознати

Знаете ли, че ако се разминавате с някого на улицата и му се усмихнете или дори му кимнете с глава, това може да окаже голямо влияние върху неговия ден?

Хората, на които непознат обърне внимание, започват да се чувстват по-добре, по- уверени и по-смели веднага след като това се случи, докладват изводи от провелата се наскоро ежегодна среща на Обществото за изучаване на мотивацията в Чикаго.

Остракизмът (изгнание, отлъчване от обществото) е нещо болезнено, ето защо хората, които биват целенасочено игнорирани, показват симптоми на ниско самочувствие и несигурност.

Влиянието е предимно психологическо, но понякога прераства и във физическа форма. Изследвания, например, са свързали самотата с отслабената имунна система и втвърдяване на артериите. А серия от лабораторни експерименти е установила, че ако човек бива изключен, дори и за кратко време, от нещо маловажно като обикновена компютърна игра, той веднага започва да се чувства зле и влиза в състояние на лошо настроение.

Изследователите подозират, че тази реакция е неволна, дължаща се на дълбоко закодирания в гените ни факт, че хората са социални животни, създадени за групов живот. Преди хиляди години, ако индивид е бил отлъчен по някаква причина от групата, то той е бил обричан на сигурна смърт.

Един от експериментите, проведени в проверка на тази теория е бил следният: 239 случайни минувачи, които са били в пълно неведение, че участват в провеждания опит, са били подминати от подставени лица, които са поздравили някои от тях с кимване, други с усмивка, а трети са подминали, сякаш не съществуват.

Веднага след тази неосъзната среща, хората са били помолени да попълнят анкета за социалните контакти в обществото. Участниците нямат никаква представа, че хората, с които току що са се разминали, са част от експеримента, а е имало и четвърта група сред тях, които не са били изложени на тази „случайна" среща с непознат въобще.

Изследването е показало, че хората, които са били преднамерено пренебрегнати от абсолютно чужд за тях човек, веднага са се почувствали по-малко част от обществото, в сравнение с всички останали.

Всеки град, село, квартал и дори блок имат различни общо установени правила за поздрав и отношение към непознатите, които срещаме по улицата. Вероятно ще получите доста учудени погледи от хората, на които се усмихнете на площад Славейков в центъра на София, от друга страна пък ако се разминете с някого по главната улица в с. Миланово без да му кимнете и дори да се спрете да поговорите с него, ще бъдете укорени в невъзпитание и дори грубост. Такива регионални различия биха могли да повлияят на резултата на подобно изследване, ала е сигурно, че нарочното игнориране на някого би оказало лош ефект върху всеки навсякъде.

Затова не е ли по-добре да бъдем по-великодушни и отворени към света, който ни заобикаля? Все пак една усмивка не ни коства кой знае какво, а всъщност може да се окаже точното нещо, от което се нуждае някой днес, за да оправи живота си.