Почти всяка жена (дори и доста от тези, които са благословени с хубави фигури) си намира редица кусури в тялото, които цял живот се опитва да "коригира" чрез различни диети. Ханшът ми е широк, коремът ми е голям, краката ми са едри, ръцете ми са отпуснати и т.н. Е, трябва ли всичко да ви е идеално? Награда за съвършенство ли искате да получите?
Вместо да се фокусирате в недостатъците си, много по-правилен подход към вашето тяло и външност, дори те да не са идеални, е да се научите да се харесвате и да се приемате такава, каквато сте. Другите често си създават представа за нас, базирана на нашите самочувствие и самооценка. Тоест, ако вие се чувствате красива, дори и да имате 5 килограма отгоре, другите също няма да ги забелязват.
Ето и кои са най-честите грешки, с които критичните жени мислят за тялото си.
„Филтър" в психиката
Този филтър всъщност е, когато се фокусираме върху една негативна черта в себе си (нещо, което считаме за недостатък в тялото си) и мислим само за нея, като спираме да забелязваме всички други части от фигурата си.
Пример: "Няма да бъде в състояние да се насладя на моята ваканция и да се съблека по бански, защото коремът ми е голям и дебел, сякаш съм бременна."
Рационализиране: "Има много неща в тялото ми, които реално наистина харесвам. Защо да не се съсредоточа върху хубавите си гърди или тесния си ханш?"
Мислене тип „всичко или нищо"
Това е начин на мислене, който полага основи за перфекционизъм. Ако не можем да постигнем нашите нереалистични очаквания за себе си, не успяваме да се харесаме никога.
Пример: "Ако не отслабна 5 килограма за две седмици преди почивката, изобщо няма да се събличам на плажа. Ще гладувам!"
Рационализиране: "Ще се храня по-правилно и здравословно, за да се почувствам по-добре. Няма смисъл да се опитвам да отслабна 5 килограма за две седмици с драстични режими, защото така ще изгубя енергията и доброто си настроение."
Подозрително отношение към комплиментите
Има хора, които просто отказват да повярват на искреността на чуждите позитивни коментари и комплименти, по отношение на собствената им външност.
Пример: "Той не харесва наистина тялото ми, а само ме заблуждава, за да ме спечели".
Рационализиране: "Той казва, че харесва тялото ми и няма причина да лъже. Най-логичната причина за коментара е и най-вярната - той всъщност казва истината".
Гадаене на чуждото мнение
Без каквито и да било доказателства, ние очакваме другите да си правят негативни изводи за нашата визия и фигура.
Пример: "Когато отида на плажа, всички ще ме гледат и ще си мислят, че съм огромна."
Рационализиране: "Всъщност, никой няма да се занимава с мен и моята фигура, защото всички са твърде заети да мислят за себе си."
Робуване на идеали
Когато започнем да си създаваме много високи стандарти за външност – взети от модните списания, например, можем лесно да намразим себе си и външността си, тъй като едва ли ще покриваме идеала от представите си.
Пример: "Трябва да бъде ултра слаба за лятото като еди-кой си супермодел или актриса."
Рационализиране: "Няма реална причина да бъда толкова невероятно слаба, тъй като моята професия не е свързана със сцената или със снимки пред камера. Далеч по-важно е да съм здрава."
Слагане на неподходящи етикети
Вместо да описвате външността си обективно, вие слагате негативни етикети на самата себе си, което ви кара да се чувствате зле.
Пример: "Изглеждам като кит, заприличала съм на слон и т.н."
Рационализиране: "Очевидно е, че не съм кит. Не трябва да се сравнявам с подобно животно. Просто съм понапълняла и трябва да взема мерки."