В продължение на десетилетия средиземноморската диета, базирана на много зехтин, морски дарове, ядки и зеленчуци, е възхвалявана като ключ към здравето и дълголетието. Но изглежда, че скандинавската кухня в действителност може да се окаже и по-полезна за човешкия организъм.
Учените от Университета в Лунд, Швеция са открили, че режим на хранене, въз основа на традиционните за Скандинавия храни, значително може да намали риска от сърдечносъдови заболявания.
Северната кухня обикновено се състои от пресни, безкостилкови плодове (боровинки, малини, касис, ягоди), мазна риба и дивеч - храни, които виреят на по-студен климат. Водещият учен на изследването – професор Мати Уситупа е заявил пред вестник „The Daily Telegraph" следното:
„Средиземноморската кухня, която се консумира в Южна Европа, отдавна е свързана с подобряване на здравето и профилактика на сърдечносъдовите заболявания, някои видове рак и диабет тип две. Но този тип храна и този режим на ядене са почти невъзможни за постигане в по-северните райони на континента, поради културни различия във вкуса, както и заради ограничения достъп до различните по-южни храни. Оказва се обаче че „северният" начин на хранене може да бъде добра алтернатива на средиземноморската диета, поне за хората родени в тази част на света.
В проучването са участвали 166 затлъстели пациента от Финландия, Дания, Швеция и Исландия, а изследването е проведено между 18 и 24 седмици. Половината от участниците са се придържали към скандинавската диета, а другата половина – към средиземноморската. И двете примерни групи са консумирали еднакъв брой калории.
Тези, които са минали на скандинавската диета, са се хранили с риба, местен произход (най-вече с херинга, скумрия и сьомга), плодове и зеленчуци, виреещи на север, пълнозърнести продукти, гъби, кореноплодни зеленчуци (моркови, пащърнак, ряпа, целина, червено цвекло), но са избягвали да консумират червено месо, бял хляб и захар. Затлъстелите хора в проучването, които са се хранили с пресни плодове и три порции риба дневно, са свалили лошия си холестерол с 4 на сто.
Оказало се, че за разлика от средиземноморската диета, скандинавската версия намалява тези химикали в кръвта, които предизвикват възпаления, които пък се свързват със сърдечносъдовите заболявания. Скандинавската диета била по-добра и в предотвратяване на метаболитния синдром, който е предшественик на диабета, и то с 20 до 40 на сто.
Предпочитаната в Копенхаген диета вече е доста популярна и дори си има име, което е „Нома".