Често когато започнем диета, се надяваме на бързи резултати и то не малки. Психически се подготвяме дълго време и в последния момент свеждаме количеството храна до минимум, мислейки си че за 4-5 дни ще свалим поне 2-3 килограма, ако гладуваме.
В крайна сметка теглото ни намалява малко и това ни демотивира да продължим напред. Преди години моя приятелка се подложи на „диетата на Стефан Данаилов" – японското чудо, която обещава лишаване от 6-10 кг за две седмици. Диетата не е никак лека и тя я спазваше стриктно цели седем дни. На седмия се качи на кантара и той показа с един килограм повече, отколкото преди старта ѝ. Приятелката ми тотално се отчая и буквално омете половината хладилник.
През цялата седмица тя постоянно беше изнервена, защото мислеше единствено за глада и кое ѝ е позволено да яде. Като прибавим и големите очаквания, си представяте разочарованието ѝ.
Това със сигурност не е единичен случай. Хората, които гладуват, го правят с идеята бързо да свалят поне няколко килца. Това обаче не само, че обърква метаболизма им, но и срива психиката им.
Американски диетолози дори направиха експеримент, с който да докажат, че диетите трябва да се правят разумно. Маура Л. Скот от университета на Флорида и Стефан М. Ноулис от университета на Вашингтон събрали доброволци и ги разделили на две групи. Пред едната е била поставена конкретна цел, а пред другата – приблизителна.
И двете групи отслабнали почти еднакво, но тези с конкретната цел накрая били емоционално изтощени и демотивирани за следващи диети. Втората група пък била доволна от всеки свален грам и нямала против отново да експериментира с друг ограничителен режим, пише Daily Mail.
Учените обобщават, че гъвкавият подход в гладуването спестява психическото бреме и не се превръща в агония за подложилия се на диета.