Камбаните на църквата бият, а хорът пее. Булката се чуди празник ли е или погребение. За много дами сватбеният ден не е точно това, което си представят.
Българинът е човек, който вярва в ценностите, в морала, в моногамията и в институцията брак. Кого лъжем?! Напоследък почти всички омъжени жени, които познавам и са приблизително на моята възраст, са бракувани, но само на хартия.
След толкова много четива, речи и филми, вече ни е ясно, че няма такова нещо като моногамия до живот. В един момент, след определен брой години и перфектният партньор вече е скучен и е нещо, без което не можеш, но не и напълно достатъчно.
Жените сме свикнали да мислим, че мъжът е този който пръв кръшва от брачното ложе. И то в перфектния случай години, след като е бил верен на съпругата си. Какво ще кажете обаче, ако ви призная, че жените сме по-големи лисици и докато се кълнем във вярност пред Бога, мислим за нещо/някой друг?
Аз не съм омъжена, но съм от тези, които наистина вярват в брака, като форма на семеен живот, пълен с разбирателство и най-вече с уважение към партньора. Прекалено голям реалист съм обаче, за да вярвам в моногамията. Всичките ми представи обаче се разбиват от историите, които се разиграват ежедневно пред очите ми и които чуват ушите ми и се питам: Защо, по дяволите, толкова хора се женят, след като цялото им същество крещи, че нямат нужда от това в този момент?!
В компанията ни има едно момиче. Млада, сладка, руса и усмихната. Тя е към 20-те и от 7-8 години ходи с едно момче. Тази година й предложи и тя веднага прие. Дотук – нормално. Нормално ли е обаче на сватбения й ден всички гости и младоженецът да я чакат 2 часа, защото ревеше за друг и гримьорите не можеха да й оправят лицето? Мацката бе изпаднала в истерия, защото от 10 месеца беше влюбена в друг. Къде тръгна да се омъжваш тогава? Без единия не можела, в другия била влюбена.
Е, омъжи се, но и сега продължава да обича и да спи с този, който стана неин любовник, още преди да е казала „да".
За съжаление навикът за много жени е решаващ и те дори и млади, остават при този, който досега е бил зад гърба им, без да са истински щастливи.
Другата булка от този сезон беше „щастлива". Толкова щастлива, че ощастливи орално половината гости на сватбата си. И тя като първата е млада мацка, която застана пред олтара с дългогодишното си гадже, който ние определяхме като „мухльо" - свит, задръстен, тих и много скучен.
По-късно разбрахме обаче, че е богат... Та, по незнайна причина, булката остана по-дълго от младоженеца на собствената им сватба, която приключи в столичен клуб. Под влияние на алкохола и разни опиати тя реши да демонстрира уменията си във фелациото на няколко господа.
На сутринта се прибра и доволно си легна в брачното ложе. Дали са имали първа брачна нощ, не зная. Но аз ако бях мъж, не бих целунал жена, която преди мен е лапала мъжките достойства на приятелите ми.
До ден днешен не разбрахме с останалите момичета дали съпругът се е запознал със случката. Факт е обаче, че все още са женени.
А ето я и история номер три. Една позната набързо се разведе малко след като каза „да" на половинката си. Толкова се радвахме за нея, защото тя много държеше на брака и искаше да „изстрада" всеки детайл по сватбата си. Дори й подарихме сватбено пътешествие за подарък. На самата церемония нямаше изцепки, обаче десет дни след нея се стигна до развод.
Пичът се прибрал една вечер и си легнал до младоженката с презерватив на члена си. Презерватив! И си е бил напълно трезвен! Замислете се какъв човек трябва да си, да забравиш да си махнеш кондома, особено, когато кръшкаш.
Та, сещате се, че нашата позната не бе никак щастлива от екстрите по мъжа си и всички негови опити за отрицание и смекчаване на вината били излишни. Той не пропуснал да изтъкне като положителен момент, че все пак нямало да я зарази с някоя болест, защото използвал предпазни средства и видите ли, тя нямало за какво да се тревожи.
О, да, представите ми за брак и семеен живот съвсем се промениха. Аз давах на моногамния живот след сватбата поне 5 години, но се оказа, че може да бъде само 5 минути.