Защо в крайна сметка мъжете изневеряват

„Как работи умът" е възторжено приет труд в целия свят; книга, която се нагърбва (при това успешно) да разнищи устройството на човешкия ум. Стивън Пинкър, автор на не по-малко любопитната „Езиковият инстинкт", синтезира най-удовлетворителните обяснения на нашия умствен живот, предлагани от когнитивната наука, еволюционната биология и други области.

Целта й е да разясни какво представлява умът, как се е развил той и как благодарение на него можем да виждаме, мислим, чувстваме, да се смеем, да общуваме, да намираме удоволствие в изкуството и да размишляваме над тайните на живота.

Ето и по какъв начин авторът обяснява полигамното поведение на мъжете...

Мислите ли, че единствената разлика между мъжете и жените е, че мъжете харесват жени, а жените харесват мъже? Всеки барман или баба, които попитате, ще ви кажат, че мъжете по-често се заглеждат по чуждо, но може би това е просто остарял стереотип.

Психологът Дейвид Бъс потърсил този стереотип сред хората, които е най-вероятно да го опровергаят – мъжете и жените в елитните либерални американски университети едно поколение след феминистката революция, в разцвета на политически коректните нагласи. Методите са освежително откровени.

Поверителни анкети задавали поредица въпроси. Колко интензивно си търсите брачен партньор? Отговорите били в общи линии еднакви при мъжете и жените. Колко интензивно търсите свалка за една нощ? Жените казали: „Не особено интензивно"; мъжете казали: „Доста интензивно".

Колко сексуални партньори бихте искали да имате през следващия месец? През следващите две години? До края на живота си? Жените отговорили, че през следващия месец осем десети от сексуален партньор би бил горе-долу точната бройка. Те искали един през следващите две години и четири или пет до края на живота си. Мъжете искали две секс партньорки в рамките на месеца, осем през следващите две години и осемнайсет до края на живота си.

Бихте ли помислили да правите секс с привлекателен партньор, когото познавате от пет години? От две години? От месец? От седмица? Жените казали „вероятно да" за мъж, когото са познавали година и повече, „неутрално" за такъв, когото познават от шест месеца, и „определено не" за някого, когото познават от седмица или по-малко. Мъжете казали „вероятно да", стига да познавали жената от седмица.

Колко е минималният период на познанство, при по-кратък от който един мъж категорично не би правил секс с една жена? Бъс така и не открил; скалата му не включвала по-кратки периоди от „един час".

Когато Бъс представил тези резултати в един университет и ги обяснил чрез родителската инвестиция и сексуалния подбор, една млада жена вдигнала ръка и казала: „Професор Бъс, аз имам по-просто обяснение на вашите данни". „Да, отвърнал той, и какво е то?" „Мъжете са отрепки".

Отрепки ли са мъжете или само се опитват да изглеждат като отрепки? Може би в анкетата мъжете се опитват да преувеличат мъжествеността си, а жените не искат да изглеждат лесни. Психолозите Р. Д. Кларк и Елейн Хатфийлд наели привлекателни мъже и жени, които да заговарят непознати от противоположния пол в двора на колежа с думите: „Забелязах те в колежа. Мисля, че си много привлекателен/привлекателна", а после да задават един от трите въпроса: (а) „Ще излезеш ли довечера с мен?" (б) „Ще дойдеш ли довечера в апартамента ми?" (в) „Ще легнеш ли с мен довечера?". Половината жени приели да излязат на среща.

Половината мъже приели да излязат на среща. Шест процента от жените се съгласили да отидат в апартамента на примамката. Шейсет и девет процента от мъжете се съгласили да отидат в апартамента на примамката. Никоя от жените не се съгласила да прави секс. Седемдесет и пет процента от мъжете се съгласили да правят секс. От останалите двайсет и пет процента голяма част се извинили, като молели за втори шанс или обяснявали, че годеницата им е в града. Резултатите били повторени няколко пъти.

По времето на провеждане на проучването противозачатъчните вече били широко разпространени, а методите за безопасен секс – обществено достояние, така че резултатите не могат да бъдат отхвърлени с довода, че жените може да са били по-предпазливи заради евентуална бременност или заболявания, пренасяни по полов път.

Събуждането на мъжкото сексуално желание от нова партньорка е известно като ефекта на Кулидж заради една прочута история. Един ден президентът Калвин Кулидж и съпругата му гостували в една правителствена ферма и там били поведени поотделно на обиколка. Когато показали на госпожа Кулидж кокошарниците, тя попитала дали петелът се сношава повече от веднъж на ден. „Десетки пъти", отвърнал водачът. „Моля, кажете това на президента", помолила госпожа Кулидж. Когато показали на президента кокошарниците и му казали за петела, той попитал: „Все с една и съща кокошка?" „О, не, господин президент, всеки път с различна". Президентът заръчал: „Кажете това на госпожа Кулидж".

Много мъжки бозайници са неуморими, ако след всяко сношение наоколо се появява нова благосклонна женска. Те не се подвеждат, ако експериментаторът маскира предишната партньорка или прикрие миризмата й. Това показва, между другото, че мъжкото сексуално желание не е точно „безразборно". На мъжките може да им е все едно с какъв тип женска се чифтосват, но те са свръхчувствителни към това с коя женска се чифтосват. Това е друг пример за логическото различаване между индивиди и категории...

Мъжете нямат сексуалната издръжливост на петлите, но желанието им проявява нещо подобно на ефекта на Кулидж в рамките на по-дълги периоди. В много култури, включително и нашата, мъжете казват, че сексуалната им страст към съпругите им отслабва през първите години на брака. Представата за индивидуалната личност, а не външността или другите й качества, е онова, което задейства този спад; апетитът към нови партньорки не е просто пример за това, че разнообразието е ароматът на живота, както например ако са ти омръзнали ягодите и искаш да пробваш шоколадов сладолед.