Всеки, независимо дали е запален християнин, атеист или проповядва някоя алтернативна религиозна философия, знае Кой точно горещо ни е посъветвал да не прелюбодействаме.
Открай време моралната и/или физическа изневяра се счита за едно от най-сериозните нарушения на конвенционалните етични устои и се наказва както външно – от обществото, така и отвътре – заради личното чувство за вина и усещането за предателство.
Поне така е било.
А как е днес?
Модерният човек има модерни разбирания, а както се казваше в една реклама, традициите не са това, което бяха.
Как може да се тълкува изневярата в сегашно продължително и променило ли се е възприятието на хората към нея?
Кой го прави?
Болшинството. Независимо дали си хората си признават или не, почти на всеки се е случвало да „кривне от правия път“.
И преди за започнете да клатите глави отрицателно, нека възприемем израза в най-широки граници.
Безкрайно глупаво е да се сърдите когато гаджето ви неволно извърти очи след някоя знойна мадама и безкрайно наивно е да вярвате, че не го прави.
Похотта е закодирана в мъжкото ДНК още от първоначалото и колкото и каиши и наморници да му слагаме, това просто няма да промени нищо.
Същото до голяма степен се отнася и за дамите – дори и на най-благоверната и влюбена съпруга й се случва без да иска да произведе няколко похотливи мисли, пряко засягащи чаровния носач на вода в офиса (примерно).
Естествено, това няма нищо общо с факта, че той/тя вече не ви обича.
Да изневериш не означава задължително да правиш секс с индивид, различен от този, който е окачествен като официалния ти.
Понякога непряката изневяра може да бъде много по-жестока от физическата и това е факт.
И оттук идва въпросът кое е по-кофти: партньорът ти да е преспал с друг човек, но отношенията им да са били на чисто физическо ниво, или да се е въздържал от пряко действие, но да не се свени да флиртува или „си играе“ с един куп хора зад гърба ти, а единственият, който не го знае да си ти.
Кое от двете е по-трудносмилаемо, не знам, но най-неприятна е комбинираната версия.
Изневярата и чувствата.
Може би сте гледали английската романтична комедия „Наистина любов“ - въртят я поне по 3 телевизионни канала по едно и също време в периода 23.12 – 02.01 всяка година.
Там Ема Томсън изигра универсалната жена – добра домакиня, любяща съпруга и всеотдайна майка, която разбра, че мъжът й е подарил диамантена огърлица на съблазнителната си секретарка, докато тя получи диск на Джони Мичъл.
Във филмовата ситуация, героинята зададе най-адекватния въпрос, който всъщност определя абсолютно всичко.
„Това е само подарък, или е подарък и секс, или е подарък, секс и любов?“
Когато човек се сблъска с изневярата, отговорът на този въпрос е всичко, което му е нужно.
А кой как го възприема?
По принцип е възприето, че жените, като по-емоционални създания „се връзват“ на изневярата много повече.
Мъжете са я възприемали по-скоро като обида върху мъжкото его, отколкото като предателство и унижение, за каквото я смятат дамите.
Поредното изследване по темата разкрило, че жените по-лесно прощават на неверен съпруг, отколкото мъжете - на неверна партньорка. И това не е защото жената е по-склонна да преглъща горчилката "в името на връзката" или "в името да има връзка".
Психолозите установили, че има различия между мъжката и женската ревност при изневяра на партньора.
Една жена се чувства предадена, защото партньорът й се е влюбил в друга, а не защото просто й е изневерил, докато мъжът чувства, че е предаден, ако партньорката му има сексуална връзка с друг мъж.
Той не се тревожи от факта, че жената може да се влюби в новия си партньор, а по-скоро не желае други мъже да разреждат геннетичния фонд.
Учените обаче се изказват, че все повече мъже напоследък търсят сигурност във връзките си с жените и се разстройват по-силно от емоционално предателство, отколкото от сексуалната изневяра.
И след всичко, какво всъщност е изневярата?
За всеки тя е нещо различно.
Някои (най-често мъже) невинно вярват, че оралната любов не била изневяра и не намират нищо предателско в това да я практикуват на воля и на свобода, например.
Други пък смятат, че за изневяра не се брояло до брака.
Трети поддържат интерактивни връзки и даже си имат виртуални гаджета... Общо взето, оправданията са милиони.
И все пак, най-важното е това да не предадеш.
Всеки може да го разбира както пожелае – да предадеш чувствата, да потъпчеш доверието, да направиш така, че уважението да изчезне.
Едно „Обичам те“ има по-голяма тежест от всички златни халки по света струпани на едно място.
И всичко друго всъщност е О'кей, само не и това, да го кажеш два пъти в един ден... на две различни ушенца.