Анатомия на изневярата

Всеки, независимо дали е запален християнин, атеист или проповядва някоя алтернативна религиозна философия, знае Кой точно горещо ни е посъветвал да не прелюбодействаме.

Открай време моралната и/или физическа изневяра се счита за едно от най-сериозните нарушения на конвенционалните етични устои и се наказва както външно – от обществото, така и отвътре – заради личното чувство за вина и усещането за предателство.

Поне така е било.

А как е днес?

Модерният човек има модерни разбирания, а както се казваше в една реклама, традициите не са това, което бяха.

Как може да се тълкува изневярата в сегашно продължително и променило ли се е възприятието на хората към нея?

Кой го прави?

Болшинството. Независимо дали си хората си признават или не, почти на всеки се е случвало да „кривне от правия път“.

И преди за започнете да клатите глави отрицателно, нека възприемем израза в най-широки граници.

Безкрайно глупаво е да се сърдите когато гаджето ви неволно извърти очи след някоя знойна мадама и безкрайно наивно е да вярвате, че не го прави.

Похотта е закодирана в мъжкото ДНК още от първоначалото и колкото и каиши и наморници да му слагаме, това просто няма да промени нищо.

Същото до голяма степен се отнася и за дамите – дори и на най-благоверната и влюбена съпруга й се случва без да иска да произведе няколко похотливи мисли, пряко засягащи чаровния носач на вода в офиса (примерно).

Естествено, това няма нищо общо с факта, че той/тя вече не ви обича.

Да изневериш не означава задължително да правиш секс с индивид, различен от този, който е окачествен като официалния ти.

Понякога непряката изневяра може да бъде много по-жестока от физическата и това е факт.

И оттук идва въпросът кое е по-кофти: партньорът ти да е преспал с друг човек, но отношенията им да са били на чисто физическо ниво, или да се е въздържал от пряко действие, но да не се свени да флиртува или „си играе“ с един куп хора зад гърба ти, а единственият, който не го знае да си ти.

Кое от двете е по-трудносмилаемо, не знам, но най-неприятна е комбинираната версия.

Изневярата и чувствата.

Може би сте гледали английската романтична комедия „Наистина любов“ - въртят я поне по 3 телевизионни канала по едно и също време в периода 23.12 – 02.01 всяка година.

Там Ема Томсън изигра универсалната жена – добра домакиня, любяща съпруга и всеотдайна майка, която разбра, че мъжът й е подарил диамантена огърлица на съблазнителната си секретарка, докато тя получи диск на Джони Мичъл.

Във филмовата ситуация, героинята зададе най-адекватния въпрос, който всъщност определя абсолютно всичко.

„Това е само подарък, или е подарък и секс, или е подарък, секс и любов?“

Когато човек се сблъска с изневярата, отговорът на този въпрос е всичко, което му е нужно.

А кой как го възприема?

По принцип е възприето, че жените, като по-емоционални създания „се връзват“ на изневярата много повече.

Мъжете са я възприемали по-скоро като обида върху мъжкото его, отколкото като предателство и унижение, за каквото я смятат дамите.

Поредното изследване по темата разкрило, че жените по-лесно прощават на неверен съпруг, отколкото мъжете - на неверна партньорка. И това не е защото жената е по-склонна да преглъща горчилката "в името на връзката" или "в името да има връзка".

Психолозите установили, че има различия между мъжката и женската ревност при изневяра на партньора.

Една жена се чувства предадена, защото партньорът й се е влюбил в друга, а не защото просто й е изневерил, докато мъжът чувства, че е предаден, ако партньорката му има сексуална връзка с друг мъж.

Той не се тревожи от факта, че жената може да се влюби в новия си партньор, а по-скоро не желае други мъже да разреждат геннетичния фонд.

Учените обаче се изказват, че все повече мъже напоследък търсят сигурност във връзките си с жените и се разстройват по-силно от емоционално предателство, отколкото от сексуалната изневяра.

И след всичко, какво всъщност е изневярата?

За всеки тя е нещо различно.

Някои (най-често мъже) невинно вярват, че оралната любов не била изневяра и не намират нищо предателско в това да я практикуват на воля и на свобода, например.

Други пък смятат, че за изневяра не се брояло до брака.

Трети поддържат интерактивни връзки и даже си имат виртуални гаджета... Общо взето, оправданията са милиони.

И все пак, най-важното е това да не предадеш.

Всеки може да го разбира както пожелае – да предадеш чувствата, да потъпчеш доверието, да направиш така, че уважението да изчезне.

Едно „Обичам те“ има по-голяма тежест от всички златни халки по света струпани на едно място.

И всичко друго всъщност е О'кей, само не и това, да го кажеш два пъти в един ден... на две различни ушенца.