Полярният студ на омразата

Автор: Светлана Видинска, info@tialoto.bg

Шекспир го е казал вероятно с разбиране и с доза страхопочитание, че дори и Адът не може да се сравни с гнева на отхвърлената жена. И дори не е подозирал, че това сравнение ще надживее вековете. Това се случва единствено при голяма, съдбовна любов, която е била обречена. Тя е била силна, изпепеляваща и в този див пожар единият изгаря напълно, а другият обръща сърцето си в буца лед. Налице са всички фактори, които в даден момент завихрят ужасното цунами на омразата.

Жената, която обича наистина има нещо общо с ангелите, но когато жена намрази, всички демони се приютяват в душата й и става неуправляема. Единственото, към което се стреми е отмъщението. Всички средства са позволени, защото още помни, че всички средства в любовта са позволени. Само че тук се израждат в гняв - толкова силен, че ако преминеше в ток, вероятно би задвижил поне един малък ТЕЦ.

Тя вече няма очи за нищо друго, освен да прави всичко, за да вгорчи живота на онзи, който е бил нейното второ аз. Колкото повече поражения нанася върху живота му, толкова повече се засилва яростта й. Все едно се храни от безсилието му... заслепяващо, разрушително и демонично усещане. Съзнава, че няма да си го върне така, вече не го и иска - просто иска да приключи с него но така, че да има само трупове. Защото когато любовта е мъртва какво друго остава?

Но има и друг вид отношение, не по-малко трагичен - пълното равнодушие. Отхвърлената жена на пръв поглед приема нещата спокойно, сякаш е примирена с всичко, което се случва. Но това е само на повърхността. При жените няма примирение, която и да е тя, просто е жена и вярна на природата си реагира по единствения възможен начин – с гняв. Той прилича отначало на застудяване на сърцето – дори не подозира колко сигурно и категорично се нанася там и докато се усети в душата й е нахлул полярният студ на омразата. Толкова е наранена, че иска също да причини болка. И го прави. Пренася я върху всеки, който влиза в живота й. Всеки, който е имал лошия късмет да попадне на погрешното място в погрешното време.

Така тя продължава да изглежда като бързо съвзела се, пленителна и чаровна, но истината е, че точно така тя е най-силна да нанася удари – в желанието си да докаже на себе си, че този, който я е наранил изобщо не я заслужава, тя все едно експериментира върху останалата част на мъжкия свят. Води мълчаливата си война студено и пресметливо.

Възможно е в даден момент да изпита нещо като угризение, но гледа да го потуши като нещо ненужно, като брадавица на лицето, като старо писмо или като досадно обаждане. Все така ледена и привлекателна се наслаждава на завзетите и опостушени територии на нови връзки, запознанства и любови, които за нея имат стойността единствено на трофеи.

Никой не знае колко точно продължава полярната зима на една отхвърлена жена. Възможно е Съдбата да се пошегува и в един момент да й прати нова любов - като сияние – истинско, красиво и запомнящо се, а тя така и да не го види.