Ева Кулева е един от първите лайф коучове у нас. Тя се занимава с коучинг повече от година и вече е помогнала на много свои клиенти да постигнат целите си. От известно време Ева се е насочила към коучинг на любовните взаимоотношения и помага на необвързани хора да привлекат своя идеален партньор в живота си.
Защо е толкова трудно да срещнеш идеалния си партньор и има ли изобщо идеални партньори, ще ни разкаже самата тя.
Къде може да намерим идеалния си партньор?
Според профила на този човек, определяме местата, където е най-вероятно да го срещнем. Те се групират в няколко категории:
Първо ниво: Публични места - улици, магазини, пощата и .т.н. Тук има всякакви хора и вероятността е най-малка.
Второ ниво: Местата за необвързани - сайтове за запознанства, събития за необвързани (курсове, семинари, спийд дейтинг и т.н.). Там знаем, че хората отговарят на профила, който търсим поне по критерий „необвързан".
Трето ниво: Клубове и събития по интереси – школи по танци, спортни клубове, курсове по изкуства, фестивали и т.н.. На тези места ще срещнем хора, които споделят поне един от нашите интереси и има по-голяма вероятност да срещнем подходящ партньор.
Четвъртото и най-високо ниво са организации, в които хората са обединени от общи ценности и възгледи за живота – религиозни, доброволчески, политически организации.
Разбира се, препоръчително е да използваме и своя кръг от познати, които да ни свържат с техен приятел. Важно е да се обграждаме с хора, близки до качествата на нашия идеален партньор, защото вероятността те да познават човек като него, е много по-голяма.
Имаш семинар на тема „Капаните по пътя към идеалната връзка ". За какви капани става въпрос?
Тези капани са свързани със задължителните изисквания, които имаме към нашия партньор и тяхното неспазване от нас самите. Това са модели на поведение, чрез които сами се саботираме. Незачитайки своите собствени изисквания, ние избираме неподходящи партньори и като следствие във връзката възникват неразрешими проблеми.
Единият от капаните е, че избираме партньор на база физическо привличане. Разчитаме само на химията и на сърцето, влюбваме се и забравяме за нашите критерии т.е. разумът не участва в нашия избор. Едно от основните правила за създаване на успешна връзка е да балансираме сърцето и ума, когато избираме партньор.
Ева Кулева по време на един от семинарите ѝ. Снимка: личен архив
Това означава ли, че не трябва да се влюбваме и да се поддаваме на тези силни по-първични емоции, които обикновено поставят началото на една връзка?
Важно е да изпитваме и физическо, и емоционално, и интелектуално привличане към нашия партньор. За мен лично е важно да има и духовно привличане. Моята лична стратегия е първо да преценя човека с моята интуиция и тяло. Да се вслушам какво ми казва то – може ли той да бъде моят човек или не. И когато получа зелена светлина, продължавам с останалите рационални критерии. За всеки човек стъпките на индикация на потенциалния идеален партньор са различни. Ако няма химия и физическо привличане, дори партньорът ни да покрива останалите ни критерии, връзката вероятно няма да е успешна. Възможно е химията да се появи на по-късен етап, когато опознаем човека, но е по-малко вероятно.
Влюбването е съзнателно решение. Ние управляваме емоциите си и избираме в кого да се влюбим. Емоциите се пораждат от нашите мисли. Така че всичко е въпрос на осъзнаване на нашите мисли и тяхното управляване, т.е. пренасочване в желаната посока.
Аз лично препоръчвам на моите клиентки да изчакат със секса няколко месеца, за да може разумът да работи трезво и да прецени дали мъжът има качествата, които са необходими за успешна връзка. Ако веднага се впуснем в сексуални приключения, рискуваме да попаднем в капана на емоционалната и физическа зависимост и да поискаме този мъж заради сексуалната удовлетвореност. Така ние ще се вкопчим в една връзка, която се базира само на сексуалното удоволствие, което създава емоционална връзка и ни пречи да се отделим от този човек, в случай, че той не е подходящ за нас според останалите ни критерии.
Ще ни кажеш ли за някои от другите капани?
Друг капан, в който много хора попадат, е прибързано задълбочаване на връзката или серийната моногамия. Т.е. започваме да се виждаме ексклузивно само с един партньор на много ранен етап от нашите отношения. Не си даваме шанс да опознаем човека, защото се вкопчваме в него веднага, въобразявайки си, че той е идеалният, защото примерно ни е омръзнало да сме сами. При това задълбочаване, сексът се появява на много ранен етап и допълнително замъглява разума ни.
Когато започнем да излизаме с един мъж, не трябва веднага да спираме да се виждаме с други потенциални партньори. Докато с течение на времето се опознаваме и още не сме сигурни, че той отговаря на задължителните ни условия, не е нужно да се обричаме на моногамия. Тя само ще ни попречи да мислим трезво и ще ни привърже към съответния мъж, в който сме се вкопчили като удавник за сламка.
Следващият капан е капанът на миналото. Не сме освободени от товара на миналите връзки. Пазим подаръци, писма, SMS-и, картички и не прекъсваме емоционалната връзка с бившите си партньори. И съответно не сме емоционално готови и на разположение за нова връзка.
Какви грешки правим, след като открием идеалния си партньор? Как да се предпазим от това да го загубим след това?
Много е важно да има открита и честна комуникация. Да умеем ясно и еднозначно да изразим нашите нужди и желания. Повечето хора не казват от какво имат нужда и какво искат от своя партньор. Било защото се притесняват или защото самите те не са наясно.
Следваща предпоставка за раздяла е неумението да разрешаваме конфликти. А те са неизменна част от всяка връзка, включително идеалната. Трябва да се научим да отделяме емоциите от фактите. Да общуваме без агресия, без инат и излишна драма. Важно е да осъзнаем нуждите си и по правилен начин да ги съобщим на партньора – без насилие и обвинения.
Това се нарича емоционална интелигентност. В нашето образование и възпитание се акцентира много върху интелектуалната интелигентност. А за създаването на успешна връзка е необходимо да разпознаваме емоциите си и да знаем как да ги управляваме. Много голяма част от работата ми акцентира върху емоциите.
Има ли нещо, което е непростимо в една връзка?
На този въпрос може да отговори всеки сам за себе си и това е свързано с нашите граници. За мен едни неща са непростими, за друг – други. Важно е човек да е наясно със своите граници: какво е готов да прости, какво е готов да приеме и с какво не иска да прави компромис.
Какво е за теб изневярата?
За да говорим за изневяра, трябва да имаме ексклузивна връзка, т.е. да излизаме само с един партньор и да сме се разбрали взаимно, че не се виждаме с други хора и не правим секс с други хора. Необходимо е да има уговорка. Защото ако няма ясна уговорка и съгласувани правила, не можем да се сърдим на другия, че е нарушил нашите правила.
Т.е. трябва в прав текст да му кажем, че от еди кой си момент ние вече няма да спим с други хора и имаме ексклузивна връзка?
Да, и е добре да му предложим, не да му наложим :) След като сте излизали достатъчно време и виждаш, че този човек отговаря на задължителните ти критерии, сядаш и му казваш: „Аз имам еди какви си чувства към теб, искам да задълбочим нашите взаимоотношения и не искам да се виждам с други хора (в любовен аспект), за да мога да се отдам на нашите отношения и да видим докъде ще стигне това. Имам нужда да знам, че и ти няма да се срещаш с други партньори. Ако това не те удовлетворява, те моля да ми кажеш". Това е само един пример за поставяне на темата и очертаване на граници. Ако ти не си споделила своите правила и не си получила съгласие от другия, те си остават само в главата ти и после няма как да се сърдиш или да обвиняваш другия, че не ги спазва.
Какво би казала на нашите читатели?
Бих им казала да вярват в себе си. Това, в което вярваме, е нашата истина. Вярвайте в себе си, в любовта, в идеалния партньор и тогава ще започнете да виждате примери около себе си, които подхранват вашата вяра и ще привлечете подходящ за вас човек.