Погрешни схващания за женската сексуалност

Появата на противозачатъчното хапче през 1960 година даде възможност на жените да отговарят за техните органи и сексуалност. През следващите години феминисткото движение поиска жените да получат равни възможности на заплащане с мъжете. Тези две неща промениха съвременната култура, но все още има смесени послания за сексуалността на жените. Те, хем искат да бъдат обект на сексуално желание, хем не искат да бъдат обвинявани, че са „лесни" или „манипулативни".

Една от най-позорните обиди за един мъж е, че той не е мъжествен. За една жена, най-обидно е да ѝ се каже, че е уличница. За мъж, който спи с много жени, това е въпрос на гордост. Но, ако една жена спи с много мъже, това е резил. Тези противоречия и двойните стандарти би трябвало да ни накарат да се запитаме защо се счита за срамно, ако една жена е силно сексуална.

Представителките на нежния пол често са обвинявани за прекалено скромни и сдържани, но също така са обвинявани, когато се държат провокативно и използват своята сексуалност като източник на енергия и възможност за манипулация. Тези изкривени мнения ни насочват далеч от реалността, която е следната: също както за мъжете, така и за жените сексът е естествено и здравословно желание и необходимост.

Въпреки разликите между половете, в голям процент от случаите мъжете и жените имат еднакво отношение към мастурбацията и еднакво желание за честота на сексуалните отношения.

Някои стереотипи по отношение на сексуалността на жените се основават на факта, че поради влияния от обществото, много жени крият своето сексуално желание. Обществото налага мъжете да са тези, които да си искат секс. Тези нагласи карат жените да се страхуват да демонстрират своето желание явно.

В САЩ 15 до 20 процента от двойките правят секс не повече от 10 пъти в годината, което експертите определят като безполов брак. Причините за това са комплексни.

Като цяло семействата са по-склонни да бъдат по-бдителни към дъщерите си. Родителите налагат своите морални, религиозни или лични мнения за секса върху децата си и по-специално върху момичетата. Агресивните девойки, които сменят гаджетата си в пубертета и говорят за секс открито, са считани за „леки".

Родителите трябва да спрат да налагат тези клишета на наследниците си от женски пол и да започнат да ги учат, че сексът не е срамен или мръсен, а е нещо съвсем нормално.

Три са причините, които обикновено намаляват сексуалното желание на жената на различни етапи от живота ѝ: бракът, кариерата и децата.

Браковете и дългосрочните взаимоотношения са склонни да заглушават нагона постепенно. За много жени, майчинството също действа зле на либидото, защото измества фокуса от партньора върху децата. Същото е и с кариерата, когато тя се превърне в основна цел.

Затова жените трябва да продължат да се борят за равенство, когато става въпрос за сексуалност. Не става въпрос само за секс, а за признаване и познаване на собствените желания и нужди. Ако една жена потиска тази част от себе си, това може да има сериозни последици и за физическото, и за психическото ѝ здраве. Всеки човек ( и жените, и мъжете) трябва да се приема в цялата си идентичност, защото ако не го прави, той става по-малко жив и по-малко свободен.