IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Chernomore Start.bg Posoka Boec

Ето защо мъжете се женят за кучки

16 август 2010 11 16

Книга дава 75 принципа на успешната връзка

Илюстрация: AMG

Илюстрация: AMG

„Защо мъжете се женят за кучки” не е поредната книга за намиране на съпруг, нито пък внушава, че без т.нар. „половинка” една жена е непълноценна личност.

Напротив. Идеята й е да покаже, че именно силната жена, която държи на собствения си живот и интереси, е способна да изгради една истинска връзка и да я доведе до желания от нея завършек.

Брак? Съвместно съжителство? Сериозна връзка? Отношения, основани на уважение? Каквато и да е целта, средствата за постигането й са едни и същи – 75-те принципа на връзката, описани в тази книга.

Принципите са плод на автентични интервюта с мъже, признали пред авторката по какъв начин мъжът избира парньорката си в живота.

Шери Аргов (известна американска водеща и автор на книги) обяснява смисъла, който влага в определението „КУЧКА”, така:

Когато използвам думата “кучка”, нямам предвид гаднярка или злобарка, а силна жена, която е наясно със себе си. За нея не е проблем да предостави на мъжа повече пространство, защото самата тя има нужда от такова.

При най-малката проява на неуважение тя се отдръпва, а така става още по-привлекателна за мъжа.

Именно това е жената, за която той мечтае да се ожени един ден.

От стотиците интервюта Шери Аргов стига до извода, че мъжете всъщност нямат страх от обвързване, те искат любов и брак също толкова силно, колкото и жените.

Но за да пожелае един мъж да се обвърже, той трябва сам да стигне до идеята: “Би било чудесно, ако бях женен за нея!”.

А това не става, ако жената следва популярните съвети, според които тя трябва от рано да заяви: “Искам да знам накъде сме тръгнали. Не желая да си губя времето”. Жените казват това напълно несъзнателно, без да си дават сметка какви сигнали изпращат на мъжа.

Те си мислят, че пестят време, но всъщност постигат тъкмо обратното.

Поведението им сякаш казва, че връзката, сериозното обвързване или бракът са неща, което им се полагат по право, а така карат мъжете с все сили да бягат от тях.

Целта на „Защо мъжете се женят за кучки” е да разбие заблудите и да каже истината, която мъжете и уважаващите себе си жени знаят, но която убягва на прекалено добрите момичета – угаждането на всеки каприз не може да донесе любовта и вниманието, за които една жена копнее.

Съсредоточаването върху собствения й живот, цели и достойнство обаче може.

И Шери Аргов насърчава жените да направят точно това – да променят поведението си, като използват предоставената им в книгата информация, разкриваща как мъжете мислят, какво точно означават думите и действията им и как очакват от жените да се държат.

Най-често срещаната критика към подхода на Шери Аргов е: “Защо им е на жените да играят игрички? Не е любовта нещо естествено?” Тя отговаря така:

Тази критика ми се струва особено забавна, защото тя предполага, че мъжете винаги са състрадателни, алтруистично настроени и откровени – и в никакъв случай не си играят с жените.

В действителност обаче мъжете непрекъснато извъртат истината и умишлено пропускат съществена информация, за да получат своето.

Както една хубава жена използва външния си вид, за да получи съответните облаги, така и мъжете намекват за “обвързване, може би след време”, за да надхитрят жените.

Използват ли мъжете обещания за връзка, за да получат сексуални облаги?

Дразнят ли нарочно жената, за да видят как тя ще реагира?

Правят ли номера, за да разберат до каква степен партньорката им държи на тях?

От какво ги е страх най-много във взаимоотношенията с нежния пол?

Какви са истинските им очаквания към жената, с която желаят да свържат живота си – що се отнася до секса, парите, взаимните отговорности?

Отговорите на тези и много други въпроси са поднесени в типичния за Шери Аргов стил – открито, честно и без свян, с хапливо чувство хумор, понякога преливащо в сарказъм и много наподобяващо хумора от т.нар. „мъжки разговори”, с примери от живота, някои от тях доста комични, други – направо абсурдни, но всички до един – реални и поучителни.

Издава AMG Publishing

КоментариКоментари

ni111111 ( преди 14 години )
а , забравих да кажа , и жена ми също ми напомня периодично за недостатъците ми които трябва да променя.И това също се мъча да го променя, лека по лека успявам.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
ni111111 ( преди 14 години )
естественои аз имам трески за дялане и шефа периодично ми ги напомня, за което съм му благодарен.И се мъча да ги отстранявам . И разбирам колко трудно се променят навиците на човек , т.е. собствените ми навици.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
ni111111 ( преди 14 години )
аз използвам един единствен подход , а именно ако с някаква съществена задача съм се справил отлично - да им похвала но само насаме -не публично, ако не съм тогава трябва да има съответно наказание - пак насаме а не публично.Този метод прилагам и с децата си. И много се радвам когато и на мен ми го прилага шефа. И се дразня когато похвалите са публични .
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
namonaraqnaq ( преди 14 години )
Междудругото не си прав! И аз се дразня на такива хора, но наскоро си дадох сметка, че нещо което в твоите очи може да изглежда малко и мижаво, за друг може да е истинско предизвикателство и обратно, разбира се.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
namonaraqnaq ( преди 14 години )
Какво значи реална представа тук - нещата се познават в сравнение - винаги могат да се намерят хора, които да се по-добре и такива, които са по-зле от теб в определена насока. В дресурата, а и примерно в педагогиката се използват два основни противпопложни в същността си подхода - инспиритивен и ретрибутивен. И в двата случая има цел, като при първия при правилно изпълнение на целта дресирания получава някаква награда, а във втория случай - при неизпълнение на целта - получава наказание. И двете методики "работят", просто не мен първата ми допада повече каточели.Ти какво предпочиташ - да те похвалят, когато се справяш добре с работата си или да ти спретнат публичен скандал, ако не се справяш или изоставаш със сроковете или - нито едното от двете (т.е. липсва на каквата и да е обратна връзка, така щото да не можеш да се ориентираш къде точно се намираш).
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
ni111111 ( преди 14 години )
Проблема е в тези като авторката на книгата и тези към които тя е адресирана. Те цял живот ще се залъгват, че все някой за нещо им е длъжен или пък е длъжен да ги хвали за елементарното нещо което са направили.Има една поговорка която знам от майка си, която много помага за оценка и самооценка "който не е доволен на мравка, и слон да му заколиш пак няма да е доволен"т.е. ако не си доволен от малките и редките (но съществени) похвали , и по цял ден да те тупат по рамото , пак няма да си доволен.Затова много ме дразнят хората които изискват похвала или одобрение за всяко елементарно нещо.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
ni111111 ( преди 14 години )
да, но поне имаш реална представа за себе си, и рано или късно ще го преодолееш.Сигурно си още млада и затова е така , споко, преодолява се.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
namonaraqnaq ( преди 14 години )
Аз не съм. Страдам от комплекс за малоценност и от време на време имам нужда от потупване по рамото.Хайде, нека да не са някакви лицемерни ласкателства, примерно, то това се усеща, но поне някакъв положителен фийдбек, в отговор на това, което вършиш, начина по който изглеждаш и т.н. Ако продължително време такъв липсва - изпадам в отчаяние.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
ni111111 ( преди 14 години )
Даже когато шефът ми ме хвали пред гости - едвам се сдържам да скрия раздразнението си .Даже последния път май беше директно го репликирах с шеговит, но твърд тон пред гостите, че стига толкова ме е хвалил.не знам за вас, но аз съм така - дразни ме, може би вече съм надраснал нуждата от хвалби , не знам.
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар
ni111111 ( преди 14 години )
да ,нямам нужда и от възхищение и от всякакви съществителни и прилагателни имена, които излишно повдигат самочувствието(защото чоевк лесно губи реална представа за себе си, когато съответните думи се сипят към него от родители , приятели и т.н.).Имам нужда от реална критика по слабите ми страни , както в професионален така и в личен план.Толкова ли невероятни неща пиша ?Стига бе!
Отговори Сигнализирай за неуместен коментар