Любов между роднини

Синдромът на генетичното сексуално привличане (ГСП) е спорен термин, означаващ появата на  привличане на сексуална основа между много близки роднини (между братя и сестри, майки и синове, бащи и дъщери и т.н.). Този феномен се случва най-често, когато тези хора на са се познавали през целия си живот и се запознават за първи път като възрастни.

ГСП е наричан още синдром на осиновяването, защото възниква след като хора дадени за осиновяване в един момент срещнат биологичното си семейство – родители, братя, сестри. В част от тези случаи между новозапозналите се възниква много силно и често трудно контролируемо (по техните думи) привличане и копнеж. Появата му е толкова ненадейна, че те не успяват да се възприемат като роднини, а много често говорят за любов от пръв поглед.

Въпреки, че е доста рядко има последици от такива срещи, се предполага че ГСП ще зачести вследствие на факта, че умножаващ се брой хора пожелават да открият биологичните си семейства.  Не са редки и случаите, в които се стига до полов акт, познат ни като кръвосмешение.

Терминът генетично сексуално привличане се появява през 80-те години в САЩ, измислен от Барбара Гоньо, основател на група за подкрепа на хора, намерили биологичните си роднини след осиновяване. Самата тя е преживяла последствията на синдрома, след като се влюбва в 26-годишния си син, когато го среща за първи път. Тя твърди, че връзката им е останала платоническа и в крайна сметка чувствата ѝ са изчезнали.

Смята се, че появата на ГСП при хора, израснали заедно, е по-рядка, заради ефект, наречен Уестърмарк -  хора, които отрастват заедно от малки, не развиват сексуално привличане - независимо дали са обвързани с генетика или не.

Подобно кръвосмесителни отношения не са новост – още от най-древни времена хората са се сблъскали с проблема, който дълго време е бил спорен – много са го отхвърляли като нещо отвратително, забранено и богохулствено, докато други са го приемали за нормално. Дори в първата книга от Библията – Битие от петте Мойсееви книги – е записано, че патриархът Авраам и неговата съпруга Сара са полубрат и сестра с обща майка.

Знае се, че бракове между брат и сестра са били широко разпространени сред всички египетски класи през гръко-римския период (самата Клеопатра е дъщеря от такъв и била омъжена за своя по-млад брат Птоломей XIII), а в древен Рим, където макар и около 295 г. сл. Хр. чрез имперски декрет инцестът е бил забранен, кръвосмешението не е било нещо необичайно.

Масово и в кралските и благороднически фамилии в Европа, Япония и Китай през средновековието са се извършвали бракове между близки роднини, с цел запазване на синята кръв. 

В наши дни факторите, които се предполага, че допринасят за появата на ГСП са няколко:

• Хората често приемат лица с подобни на собствените им черти като по-привлекателни и заслужаващи доверие;
• Споделените интереси и черти на характера, често появяващи се при близка родственост, са също нещо търсено в партньора;
• Чувствата, възникващи при една среща с отдавна загубено дете или родител, са изключително сложни за всички страни и в комбинацията от вина, щастие, припознаване и т.н. може да се зародят всякакви емоции.

За съжаление в много от случаите на поява на ГСП се стига до консумация на чувствата, цели връзки, които в един момент резултират в размножаване. Около 36% от децата, раждани след кръвосмешение имат тежки физически и психически увреждания и са когнитивно недоразвити. Това е и причината мнозинството от животинските видове да избягват всячески близко кръвосмешение, особено когато има други партньори на разположение.

Въпреки това, дали в резултат на ГСП или не, в днешно време връзките между роднини не са рядкост – само във Франция се документират около 5000 кръвосмешения годишно!

Споровете около този синдром продължават – нито психологията нито медицината са категорично убедени в съществуването му, а някои дори го смятат за извинение за перверзници да престъпват моралните граници и да безчинстват безнаказано.

Някои документирани случаи на ГСП:

• Брат и сестра в Германия водят дълги дела срещу законодателството на страната, за да узаконят отношенията си. Те са израснали разделени, срещат се като възрастни и имат 4 деца. Исковете им са окончателно отхвърлени през 2008 г.
• Катрин Харисън издава книга мемоар за 4 годишната връзка с баща си, когото не е виждала от 20 години преди да се влюбят, наречена „Целувката”.
• Двама млади от ЮАР, имали връзка цели пет години и очаквайки първото си дете разбират, че са брат и сестра точно преди сватбата си. Те са отгледани разделени и са се запознали случайно в колежа.
• И може би един от най-фрапиращите случай е на 72-годишната американка Пърл Картър, която в момента има връзка със своя 26-годишен внук Фил. Г-жа Картър дава за осиновяване дъщеря си, която ражда докато е на 18, жени се, но никога няма други деца и прекарва живота си в безуспешно търсене на дъщеря си. Много години по-късно, след смъртта на майка си, Фил решава да намери биологичната си баба и осъществява контакт с Пърл. Днес двамата са силно влюбени и са открили сурогатна майка, която да износи и роди първото им дете.