Валентино Гаравани – последният император на модата и любимият дизайнер на Холивуд и кралските особи

Валентино, легендарният моден дизайнер, който безпроблемно съчетаваше разкош и висша мода, за да създава дрехи, които радваха поколения известни жени, почина в понеделник в резиденцията си в Рим, съобщи неговата фондация. Той беше на 93 години. 

През 48-годишната си кариера, ръководейки едноименната си модна къща, известният визионер – роден като Валентино Гаравани – беше известен само с малкото си име, което символизира изискан моден дизайн, едновременно луксозен, ултраженствен и категорично италиански.

Когато бе помолен да опише естетиката си, той предпочиташе да наблегне на жените, които обличаше. „Първото и най-важното нещо е, че се старая максимално – с цялата си страст – да накарам една жена да изглежда красива и да правя рокли, които ласкаят тялото й“, казва той пред списание Elle през 2007 година. „Една жена трябва да чувства, че сияе“. 

Тази философия е безспорно причината Валентино да остане любимец на червения килим през цялата си богата кариера. 

Валентино Гаравани през 1968 година. Снимка: Getty Images

От основаването на едноименния си лейбъл през 1960 година до пенсионирането си през януари 2008 година, той е известен с това, че облича най-известните жени в света. От принцеса Даяна до Одри Хепбърн, от гръцката престолонаследница Мари-Шантал до Мерил Стрийп, от Опра Уинфри до Гуинет Полтроу – чиято дъщеря Епъл е кръщелница на Валентино – историята му в обличането на най-известните жени в света е неразделна част от неговата слава и успех в продължение на почти половин век.

Елизабет Тейлър е ранен представител на дизайнера, носейки рокля на Валентино на премиерата на „Спартак“ в Рим през 1960 година. Повече от десетилетие по-късно той проектира черна тафта рокля, украсена с дантела и волани, за нейното присъствие на бала на Пруст през 1971 година, организиран от Мари-Елен и барон Ги дьо Ротшилд в Париж, където Тейлър е снимана от известния фотограф Сесил Битон. 

Валентино изготвя гардероба на звездата за филма „Нощна стража“, но след като развиват близко приятелство, сътрудничеството им в крайна сметка се фокусира върху визии, свързани с личните постижения на Тейлър, включително чифт жълти рокли Valentino, които тя носи за сватбата си през 1991 година с Лари Фортенски и за наградите „Оскар“ през 1993 година, когато получава хуманитарната награда „Джийн Хършолт“. 

Елизабет Тейлър на наградите „Оскар“ 1993. Снимка: Getty Images

Тейлър е сред първите, но далеч не единствената известна жена, която предпочита Valentino за моменти както публични, така и лични. Жаклин Кенеди носи черни рокли от Valentino по време на годината си на траур след убийството на Джон Ф. Кенеди през ноември 1963 година. Пет години по-късно тя облича двукомпонентен ансамбъл с дължина до коляното в кремаво от известната Collezione Bianca на Valentino от 1968 година, наричана още „Бялата колекция“, когато се омъжва за Аристотел Онасис през същата година. 

Друг често сниман дизайн, видян на бившата първа дама, беше зелената рокля тип кафтан с едно рамо, украсена с мъниста, която тя облича по време на пътуване до Камбоджа през 1967 година. Валентино прекрои тази известна рокля за появата на Дженифър Лопес на наградите „Оскар“ през 2003 година. 

Други забележителни дизайни на Valentino за вечерта на Оскарите включват жълтата рокля с едно рамо на Кейт Бланшет, носена през 2005 г., когато тя печели наградата си за най-добра поддържаща актриса във филма „Авиаторът“, както и деликатната черна рокля, украсена с мъниста и черна дантела, която Рийз Уидърспун носи през 2002 година, когато присъства на церемонията на Академията за първи път. 

Кейт Бланшет на наградите „Оскар“ през 2005 година. Снимка: Getty Images

Най-известният дизайн на Valentino за наградите „Оскар“ обаче е видян през 2001 година, когато Джулия Робъртс приема наградата за най-добра актриса за ролята си на Ерин Брокович, носейки черна рокля, украсена с широки бели сатенени кантове, които се спускат по средата на предната част на дизайна и се разпръскват по тюления ѝ шлейф. Винтидж дизайн от колекцията висша мода за 1992 година, роклята предизвика възторжени отзиви като перфектната визия за триумфалната вечер на Робъртс. 

Валентино нарече този момент връхна точка в кариерата си. „Трябва да бъда много искрен, човекът, който ме кара да се чувствам много щастлив, също и защото [тя] избра винтидж, беше Джулия Робъртс, когато получи наградата „Оскар“, каза той по време на пресконференция на филмовия фестивал във Венеция през 2008 година, където беше премиерата на документалния филм за живота му „Валентино: Последният император“. „Бях много развълнуван. Не бях в Лос Анджелис, но я видях по телевизията и наистина бях развълнуван да я видя, когато се появи с моята рокля“. 

Джулия Робъртс на наградите „Оскар“ през 2001 година. Снимка: Getty Images

Валентино Клементе Лудовико Гаравани е роден на 11 май 1932 г. във Вогера, Италия, малко градче в Ломбардия, разположено между Милано и Генуа. Първото му име е избрано от майка му Тереза, която обичала звездата от нямото кино Рудолф Валентино, макар че тогава не е могла да знае, че синът ѝ ще порасне, за да бъде едновременно обожаван и заобиколен от много от най-известните жени в света на развлеченията – или че е предопределен да се появи в два холивудски филма, и двата пъти като себе си – „Дяволът носи Прада“ и „Зулендър 2“. 

Киното наистина е оказало ранно влияние върху живота на Гаравани, както той обяснява в сцена от документалния филм.

„Винаги съм бил толкова привлечен от списанията, от филмите“, казва той. „Имах сестра, тя ме заведе за първи път да гледам някои филми и за мен мечтата на живота ми беше да видя красивите дами на големия екран. Знаете ли, за мен, за да видя този вид красота, мисля, че от този момент реших, че искам да създавам дрехи за дами“.

Валентино и Наталия Водянова. Снимка: Getty Images

Интересувайки се от мода и изкуство в младостта си, като илюстрацията се очертава като ранна страст, Гаравани на 17-годишна възраст се записва на курсове за изучаване на модни скици в миланския институт „Санта Мария“ и скоро след това се премества в Париж, за да учи в прочутото училище Ecole des Beaux-Arts.

Талантът му привлича достатъчно внимание, за да спечели конкурс за дизайн, което води до позиция при Жан Десес, сред най-известните парижки дизайнери на висша мода от епохата след Втората световна война. 

Сред колегите на Гаравани при Жан Десес е дизайнерът Ги Ларош, който стартира собствен бранд през 1957 г. и моли Гаравани да работи за него. Две години по-късно, с финансовата подкрепа на баща си, Гаравани представя собствената си колекция в апартамент на известната римска улица „Виа Кондоти“, а през 1960 г. се ражда Maison Valentino.

Също през 1960 г. Гаравани ще се запознае с мъжа, който става негов дългогодишен партньор както в живота, така и в бизнеса – Джанкарло Джамети, по това време студент по архитектура, който се присъединява към модната къща Valentino, за да ръководи бизнеса, което позволява на Гаравани да се съсредоточи върху дизайна. Двамата стават неразделни и се смятат за една от най-бляскавите и популярни двойки в Милано, особено след като марката Valentino постига стремглав успех.

Валентино и Джанкарло Джамети. Снимка: Getty Images

Премиерата на „Сладкият живот“ (1960) на Федерико Фелини поставя акцент върху „сладкия живот“ на космополитна Италия и дуото бързо се озовава в социален кръг, включващ актьорите Анита Екберг, София Лорен и Марчело Мастрояни.

Гаравани и Джамети също излъчваха вродения си блясък, появявайки се на партита в костюми по поръчка и носейки гъста, вълниста коса, елегантно сресана назад. Заедно те изградиха империята Валентино, която се разпростираше до бляскав личен живот с множество домове в Рим, Ню Йорк, Капри и други места, както и до завистлива колекция от произведения на изкуството и репутация на пътешественици, които често пътуваха по света с любимите си кучета.

Докато Джамети се грижеше за книгите, Валентино беше свободен да се отдаде на творческите си импулси. Още от първата си колекция той предпочиташе червения цвят, а специфичен нюанс – ярък, с лек оттенък на оранжево – стана съществен за ДНК на марката, с поне една рокля в този цвят във всяка колекция.

„Червеното е живот, страст, любов; то е лекът за тъгата“, казва Валентино в интервю за италианския Esquire през 2018 година. „Мисля, че жена, облечена в червено, особено вечер, е великолепна. Сред тълпата това е перфектният образ на героиня“. 

Снимка: Getty Images

За последната си колекция през 2008 г., след пролетно/лятна колекция висша мода, изпълнена с ултраженствени пастелни нюанси и изобилие от флорални детайли, Валентино почете любимия си цвят, представяйки всичките 40 модела във финал от идентични копринени рокли с диагонална кройка и асиметрични деколтета, всички в червено.

Сега Институтът за цвят Pantone разпознава същия този нюанс – смесица от 100 процента маджента, 100 процента жълто и 10 процента черно – като „Валентино червено“.

На 75-годишна възраст и докато празнуваше 45-годишнината от кариерата си, той реши, че януари 2008 г. е подходящият момент да се пенсионира, тъй като искаше да завърши с висока нота. След тази последна колекция висша мода, Алесандра Факинети наследи Валентино като креативен директор, но тя остана на поста само една година, като Мария Грация Кюри и Пиерпаоло Пичоли, по това време дизайнери на аксесоари на модната къща, поеха двойна роля като съкреативни директори.

Снимка: Getty Images

Кюри напусна, за да стане креативен директор на Dior през 2016 г., докато Пичоли остана в модната къща до пролетта на 2024 г., когато Алесандро Микеле, след осемгодишен престой като креативен директор на Gucci, пое поста на Valentino, където остава и днес.

Въпреки че Валентино и Джамети прекратяват романтичната си връзка през 1972 г., те остават бизнес партньори и приятели за цял живот, а през 2011 г. двамата стартират Виртуалния музей на Валентино Гаравани – подробно, високотехнологично онлайн проучване на архивите на дизайнера, като едновременно с това разработват ретроспективна изложба, която обикаля света.

През 2012 година дизайнерът проектира 25 костюма за есенния галаконцерт на нюйоркския градски балет, а през 2016 година с Джамети осъществиха дългогодишна мечта да създадат фондация „Валентино Гаравани и Джанкарло Джамети“ със седалище в Рим, която набира средства и повишава осведомеността за различни инициативи – от обслужване на нуждите на деца в неравностойно положение и възрастни хора до PM23, център за културни програми, който отвори врати за обществеността през май.

Снимка: Getty Images

Валентино ще бъде погребан на тържествена церемония в PM23 на площад Минянели 23 в сряда и четвъртък от 11:00 до 18:00 часа. Погребението му ще се състои в петък в базиликата „Санта Мария дели Анджели и дей Мартири“ на площад „Република“ в Рим в 11:00 часа.

Дори след като е приключил с ролята си на дизайнер, Валентино никога не се е отказвал от отдадеността си на елегантността и жизнерадостността. Той също така никога не се е отклонявал от любовта си към това да кара жените да се чувстват красиви.

Когато през септември 2007 г. обявява намерението си да се пенсионира през януари следващата година, той включва в изявлението си „Още като малко момче, моята страст беше да проектирам и имах голям късмет да мога да правя това, което обичам през целия си живот. Малко могат да бъдат по-големи дарове от това“. 

За още новини за мода и звезди последвайте Tialoto в Instagram и харесайте страницата ни във Facebook