Защо свръххигиената на лицето прави кожата по-уязвима към обриви и чувствителност

Здравата кожа не е синоним на кожа без бактерии, а по-скоро на кожа с балансирана кожна микробиота или дермобиота. Какво е това? „Това е съвкупността от микроорганизми, които естествено се намират на повърхността на кожата. Тя се състои главно от бактерии, но също така от гъбички, вируси и акари. Далеч от това да са вредни, много от тези микроорганизми са полезни и съществуват в баланс с нашата кожа. Съставът им варира в зависимост от областта на тялото, типа кожа, възрастта, климата и ежедневните навици.

С други думи, микроорганизмите живеят естествено върху кожата, образувайки нейния естествен щит и представлявайки нашата първа линия на защита срещу външни агресори (замърсяване, температурни промени, някои патогени и др.). Те помагат за поддържане на леко киселинното pH на кожата и модулират имунния ѝ отговор. По-конкретно, „тези полезни микроорганизми помагат за поддържане на баланса на кожата, укрепват кожната бариера и предотвратяват задържането и размножаването на други, по-проблемни микроби“, казва Клаудия Санчес, фармацевт, експерт по дермокозметика. В крайна сметка те постигат по-устойчива, толерантна кожа, по-способна да се защитава от външни агресори.

За да разберем това, трябва да знаем, че проблемът не е в наличието на бактерии, а по-скоро в нарушаването на баланса (позволявайки на вредните бактерии да се размножават прекомерно) чрез свръххигиена или използване на агресивна козметика. „Когато тази защитна система е нарушена, кожата губи способността си да се саморегулира: тя се дехидратира по-лесно, възпалява се по-бързо и реагира прекалено на стимули, които обикновено би понасяла добре. Следователно, почистването на кожата не означава „дезинфекция“, а по-скоро уважение и подкрепа на този естествен щит, който ни защитава всеки ден“, обяснява Клаудия Санчес.

кожа, лице,

Снимка: iStock

Защо прекомерното почистване нарушава микробиотата на кожата?

Първо, прекомерното или агресивно почистване може да премахне не само замърсяванията, но и есенциалните липиди (мазнини) от роговия слой и трансепидермалната вода. Някои почистващи препарати премахват липидите и естествените хидратиращи фактори, оставяйки кожата без „подхранването“, от което се нуждае, за да поддържа силна и стабилна бариера. Резултатът е по-суха, по-стегната и по-малко защитена кожа.

Второ, прекалено интензивното почистване често променя естественото pH на кожата: „Това действа като истински регулатор, определящ кои полезни микроорганизми могат да живеят върху нея. Когато то се повиши, балансът се нарушава и екосистемата на кожата става нестабилна, което благоприятства появата на проблеми“, обяснява фармацевтът.

Трето, отслабената бариера прави кожата по-пропусклива и реактивна. „Това улеснява възпалението и кара микробиома да загуби стабилност, което прави кожата по-чувствителна и податлива на обриви“, продължава Клаудия Санчес. Освен това, честата употреба на силни почистващи препарати, четки, ексфолианти или стягащи тонери може да създаде порочен кръг: „Чувствам се мазна, почиствам повече, раздразнявам се, обривите ми се появяват повече.“ Последствията от всичко това? Дермобиотата губи стабилност и се благоприятства дисбиозата: „Промяна в баланса на микроорганизмите, които изграждат дермобиотата, което прави кожата по-чувствителна, реактивна и уязвима“, обяснява Санчес.

Защо кожната микробиота се променя особено през зимата?

Студено и ниска влажност: Тези фактори карат кожата да губи вода по-лесно, което се изразява в сухота и усещане за опънатост.

Отопление: То поддържа околната среда постоянно суха и допълнително засилва тази дехидратация.

Горещи душове: През зимата сме склонни да вземаме по-горещи душове, които са много приятни, но също така разтварят естествените липиди на кожната бариера по-лесно, отслабвайки защитната ѝ функция.

Промени в рутината за грижа за кожата: Често, без да го осъзнаваме, променяме и рутината си за грижа за кожата. Използваме по-силни почистващи препарати, за да усещаме кожата си чиста, ексфолираме повече от необходимото или, парадоксално, хидратираме по-малко.

Резултатът е по-крехка кожна бариера, кожа с по-малко хидратация и липиди и по-нестабилен микробиом. Нормално е кожата да реагира, като стане по-чувствителна, реактивна и склонна към дисбаланс.

Какви са последиците от промяна в микробиома от прекомерното почистване?

Когато микробиотата на кожата стане небалансирана (възниква дисбиоза), възпалението и чувствителността се увеличават, което благоприятства появата или влошаването на различни състояния:

Акне: Дисбалансът на бактерията Cutibacterium acnes насърчава възпалението и нарушава устойчивостта на обриви или производството на повече себум (масло). С други думи, създава се идеална среда за някои щамове на Cutibacterium acnes, за да станат по-активни и да се размножават неконтролируемо, което води до появата на пъпки (повишено производство на себум). Ето защо е много често срещано да се видят възпалени пъпки, придружени от стягане или лющене, ясни признаци на прекомерно третирана кожа с променен микробиом.

Розацея: Промененият микробиом насърчава чувствителността, реактивността и възпалението в отговор на ежедневните стимули (студ, топлина, козметика, триене), което засилва зачервяването, паренето, топлината и пъпките. Микроорганизми, които са нормална част от кожата, като например акара Demodex, могат да се превърнат в спусък на възпалението. Освен това, нестабилният микробиом насърчава по-интензивен съдов отговор, отговорен за зачервяването или внезапното зачервяване, толкова характерно за розацеята.

Атопичен дерматит: При атопичен дерматит кожата има много отслабена бариерна функция и намалено микробно разнообразие, което улеснява навлизането на дразнители и алергени, увеличавайки сухотата, сърбежа и възпалението. Всъщност е обичайно Staphylococcus aureus, бактерия, която когато се размножава прекомерно, засилва възпалението и сърбежа, характерни за това състояние, да се увеличава. Проблемът е, че чесането допълнително уврежда бариерата, създавайки малки микроскопични лезии, които улесняват навлизането на дразнители и разпространението на нежелани микроорганизми. Резултатът е постоянно раздразнена кожа с повтарящи се пристъпи, усещане за опъване и упорит сърбеж.

Себореен дерматит: Дисбалансът на микробиотата благоприятства прекомерния растеж на Malassezia, дрожди, които обикновено присъстват по кожата. „Malassezia, която е част от нормалния микробиом, може да се превърне в проблем, когато микросредата на кожата се промени. Ако дразненето или реактивният себум се увеличат, тази гъбичка се размножава повече от желаното и предизвиква възпаление“, обяснява Санчес. Това се изразява във възпаление, зачервяване, сърбеж и мазно лющене, особено в области, богати на мастни жлези, като например страните на носа, веждите или скалпа.

При всички тези състояния посланието е ясно: когато микробиомът се промени от прекомерно почистване, кожата губи способността си да се защитава и саморегулира.

istock проблемно

Снимка: iStock

Какви мерки можете да предприемете, за да решите проблема?

Фармацевтът Клаудия Санчес препоръчва да се работи върху кожата, основавайки се на три основни стълба: успокояване на възпалението, възстановяване на бариерната ѝ функция и ребалансиране на микробиома. Тя уверява, че това е процес, който изисква между 4 и 8 седмици, в зависимост от степента на промяна и свързаната патология.

Първата стъпка е временно да се намалят ексфолианти, мощни ретиноиди, денатуриран алкохол (етанол, смесен с химически добавки) или стягащи тонери, за да се ограничи постоянната свръхстимулация, на която са подложени много типове кожа.

Оттам нататък тя предлага кратка, последователна и функционална рутина: Нежен почистващ препарат, който спазва pH, овлажнител за възстановяване на бариерата със съставки като керамиди, омега 3, 6 и 9 мастни киселини, глицерин, пантенол, хиалуронова киселина или урея, които помагат за възстановяване на естествената „архитектура“ на кожата, намаляват загубата на вода и създават по-стабилна среда за микробиома.

В същото време е важно да се включат успокояващи и противовъзпалителни активни съставки, като колоидни овесени ядки, адаптогени като екстракт от рейши, екстракт от женско биле или ензима SOD, които помагат за успокояване, подобряване на толерантността и намаляване на реактивността.

И не забравяйте добре поносим слънцезащитен крем за дневна употреба.