Първият европеец, посетил кратера, е Лорен Лапиер през 1920 г. Той е бил военен офицер, отведен в плен в Уал Ал Кабир (Waw Al-Kabir) и Уау ан Намус (Waw An Namus), където добива своите впечатление и след години описва подробно.
През следващите десетилетия и други европейци предприемат уморителни пътешествия през пустинята и се докосват до това самотно, но красиво по свой си начин място.
След Втората световна война няколко учени посещават недействащия вулкан, сред които е и географът Никълъс Бенджамин Рихтър, който дори издава книга за това си пътуване през 1960 г.
По-късно „туристическият поток" е силно ограничен, тъй като либийското правителство започва възлагането на петролни концесии из страната. Две десетилетия по-късно интересът към Уау ан Намус (Waw an Namus) е възобновен и сега кратерът е една от най-посещаваните туристически дестинации в Либийската пустиня.
Вижте какво привлича туристите в галерията ни.