Случайно да сте чували за т.нар. Моцартов ефект?
Явлението е за първи път описано в научно проучване, публикувано през 1993 г. в списание "Сайънс".
Според него тийнейджъри, които слушали Соната за две пиана в ре мажор на Моцарт, са се представили по-добре на тестове, изискващи размисъл, отколкото техни връстници, които слушали друга музика или просто прекарали времето си при пълна тишина.
Твърдението за Моцартовия ефект дава силно отражение върху общественото мнение в САЩ, където започнали да пускат на децата класическа музика, а в щата Джорджия дори давали на новородени да слушат компакт дискове с такава.
Оттогава мнозина са отхвърляли това твърдение като мит, след като последвали изследвания не са успели да потвърдят резултатите.
Звучи интригуващо, но не бързайте да подменяте всички хард рок, техно транс и хип-хоп компилации на подрастващите ви деца, защото се оказа, че истинността на тази теория все още е под въпрос (тук незнайно защо направихме мисловен паралел с научния спор за G-точката).
Австралийски учени заявиха, че все пак слушането на музиката на Моцарт не повишава интелигентността.
Изводът е удар по привържениците на Моцартовия ефет.
Учените са анализирали всички проучвания от 1993 г. досега, в които са правени опити да се възпроизведе той - 40 на брой с участието на 3000 души.
Те не са намерили доказателства, че той наистина съществува.
"Тези, които са слушали музика - Моцарт, Бах или Пърл Джем, наистина са показали по-добри резултати от тези в тихата стая.
Но вече знаем, че хората се представят по-добре, ако имат стимул", заяви ръководителят на виенския екип Якоб Пичниг.
"Препоръчвам на всеки да слуша Моцарт, но това няма да подобри познавателните способности, както някои се надяват", споделя още ученият.
Каквото и да се окаже, не е лошо да „открехнете“ децата си за класическата музика.
Дали ще ги направи по-умни не е ясно, но пък ще разшири хоризонтите им и ще обогати общата им култура.
Кой знае – може пък да им хареса толкова, че да се превърнат в следващия Моцарт.