Кибертормоз – когато sms-ите разплакват децата

Децата понякога са ужасно жестоки.

Факт, който май всеки от нас е изпитал на гърба си по един или други начин в училищните си години.

Разликата обаче между нас и настоящото „училищно“ поколение са новите канали за комуникация, които и ние сами така обичаме и които могат да бъдат и канали за тормоз.

Кибертормозът (или както е известен по света – cyberbullying) е новата форма на насилие между деца. Насилието се извършва чрез използването на мобилните телефони и интернет (социални мрежи, skype и др.).

За съжаление е много по-страшна форма на насилие, защото за него няма прегради и граници, той се случва навсякъде и по-всяко време.

Това е формата на тормоз, която възрастните (учители и родители) най-малко познават и я игнорират.

А почти 1/3 от насилието сред децата вече е в кибер пространството, скрито зад анонимността и безразличието, но също толкова болезнено.

Според проучване на УНИЦЕФ и Дружество на психолозите в България, 23% от учениците на възраст 10-14 г. казват, че са били подложени на кибертормоз  поне веднъж през последната учебна година. 

При 14 годишните почти 1/3 от тормоза в училище става по мобилните телефони и през Интернет.

13% от учениците са си признали, че са използвали кибертормоз срещу  друг човек поне веднъж през последната година, и 3% казват, че им се случва да го правят всяка седмица.

Най-честите форми на кибертормоз са: пускане на клюки през социални мрежи (56% от случаите); обидни обаждания по GSM (56%); заплашителни SMS-и (49%); пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%) и др.

Едва 24% от децата „жертви” са споделили, че са заплашвани с учителите си.

Най-често това се споделя с майката, но много малко от родителите и учителите знаят какво е Кибертормоз и как могат да се справят с него.

Цели 29% от децата казват, че не споделят с никого, че са тормозени.

Съветите, които УНИЦЕФ дава на родителите, са:

Покажете на детето си, че му вярвате и го разбирате.

Дайте му съвет как да се предпази от нападки.

Изработете заедно някаква стратегия за сигурност.

Помогнете му да преодолее срамежливостта си, да бъде уверено, да отстоява себе си.

Окуражавайте детето си.

Давайте му поводи да се чувства ценно.

Помогнете на детето си да се запознае с други деца и да създаде нови приятелства извън училище.

Окуражавайте детето си да установява контакти с добронамерени деца в класа.

А това, което можем да добавим и ние:

Обяснете на децата си разликата между реален и виртуален живот.

Обяснете му, че не е нужно да се опитва да се харесва на всички и че не трябва да се интересува от мнението на всички.

Обяснете му света на човешките отношения така, сякаш давате съвет на приятел, а не на детето си.

И ще му помогнете да стане по-добър човек.