Честно казано, поставянето на граници може да се окаже наистина изключително трудна задача, но въпреки това е много полезно да се научим да казваме „не“, „стига“ и „стоп“ на нещата и хората, които застрашават личното ни пространство и най-вече душевното ни спокойствие.
Всеки човек от време на време има нужда или задължително трябва да издигне нещо подобно на невидим, предпазващ щит пред себе си – представете си го като бариера, на която има табела с голям червен надпис за ограничен достъп.
Признаваме все пак, че понякога именно заради уязвимостта ни толкова често изпадаме в драми и противоречия, които ни дават доста добри уроци - мъдрите хора са казали, че трудностите ни правят това, което всъщност сме.
Границите обаче определят и нашата степен на зрялост като хора, начина ни на общуване с околните и способността ни да даваме и получаваме и най-вече те показват отношението ни към самите себе си.
Първата стъпка е да се научим да се ценим и уважаваме истински, защото тогава не бихме позволили така лесно на останалите да ни наранят или обидят.
Всеки един от нас заслужава да му се случват хубави неща, затова е хубаво да повярваме в себе си.
Поставянето на граници е вид защитна реакция на психиката, която развиваме цял живот, затова няма универсална рецепта.
Всичко зависи от степента на себеуважение и осъзнаване на фактите – от какво наистина имаме нужда и кое би било напълно излишно в живота ни.
В личния живот и в работата способността за ограничаване на негативните емоции показва собствения стандарт за качество, който всеки от нас определя.
Нужна е мотивация, за да се предпазим, иска се и много кураж, но след като надвием страха си и започнем да казвате „не“ малко по-уверено, идват и първите успехи.
Опитайте с нещо по-лесно в началото – любезно, но все пак категорично отклонете предложение за нежелана среща или ангажимент, който някой се опитва да ви наложи.
След това преминете към по-сериозни действия – като например да прекратите връзка с човек, на който отдавна вече нямате доверие или вътрешно сте напълно убедени, че не сте един за друг.
Ако се страхувате, не бива да се ръководите от това чувство, а от убеждението, че в момента, в който изключите нещо неприятно от живота си, ще освободите място за нещо много по-хубаво.